Гответе се за Олимпия 2 - 2012 г. / Фен клубове / Музикални / Лили Иванова

И според мен аранжиментите на трите песни са много хубави. Особено много ми хареса начина по който звучаха. Има какво да се желае още, но в случая това е въпрос най-вече на репетиции, за да се получи нужният синхрон между всеки в групата. Смятам, че Лили се намира в много добра гласова форма и това ме радва безкрайно много. Забелязах и доброто настроение, в което се намираше през цялото време. Очевидно изпитваше удоволствие от това да пее с нетрадиционно, за последните няколко години, голям състав от музиканти. След тази вечер изпитвам още по-голямо уважение към Живко Петров, Калин Вельов и Стунджи. И тримата са не само добри музиканти, но и допринасят за една много приятна емоция по време на изпъленията - Живко Петров със своята аристократичност във всеки жест, Калин Вельов със своята усмивка и позитивно излъчване и Стунджи със своето спокойствие.
Относно интервюто не мога да се суглася напълно с chancce, тък като отново трябваше да чуем коментарите относно възрастта на Лили и така любимата й тема за омразата, която се сипе от всички страни към нея през целия й творчески живот. Не мога да претендирам, че мога да си представя какво е трябвало да преживее през всичките тези години като отношение от този или онзи, дори навярно само опита да си го представя ще е достатъчен, за да ме съсипе и да рухна психически/физически. Но смятам, че Лили се погрижи през последните 5-6 години, дори повече, да си създаде пред хората една визия, която е само в нейн минус. Животът е тежък за всеки. С всеки изминал ден става още по-тежък. И затова си мисля, че ще бъде чудесно ако Лили успява да създаде една положителна емоция не само с изпълненията си, но и с всичките интервюта, които дава по един или друг повод. Ще използвам нещо, което тя обича да казва много често - Аз не обичам да се оплаквам, да хленча. Но подобни интервюта, в които 50%, в най-добрия случай, са отделени на теми носещи отрицателен заряд, звучат точно като оплакване и най-вече не оставят приятно усещане у никого. Може и да бъркам, но като че ли Драго успя да зарази Лили със своя негативизъм, с разочарованията си от живота. Но Драго вече е част от миналото й. Време е и темата за омразата/възрастта й да станат част от миналото.
Междувременно, Лили може да заложи на много приятното си чувство за хумор, което остана така скрито за толкова хора през тези години. Това чувство за хумор имах шанса да го видя в действие на няколко пъти миналата вечер и определено ме накара да се усмихна с добро чувство. Другото, което ми направи за пореден път впечатление - в думите на Лили има много мъдрост. Някои от коментарите, които направи, бяха изключително ценни за тези, които могат да слушат и да се учат от чутото. Това е друго, на което може да заложи по време на интервютата. Не ме разбирайте погрешно. Не предлагам на Лили да се явява като нравоучител или съветник. По-скоро предлагам Лили да се заеме със задачата да възпита/превъзпита някои журналисти и да ги насочи в една по-смислена посока на водене на интервюта. Правила го е с толкова хора, с които е работила пряко. Сигурна съм, че може да се справи и с тях. Ползата ще е за всички - на нея ще й спести усилието да отговаря на безумни въпроси като "Каква е рецептата да бъдеш звезда?" /зададен веднъж има своя смисъл, но след като си го чул поне 1 000 000 пъти вече става много .../, на журналистите ще им спести излагането, а на нас времето, за да слушаме безумни неща.
А по повод новината за Олимпия част 2 и мъдростта ще каза, че в момента се сещам за следната мисъл: Един човек е толкова голям колкото са големи мечтите му. Навярно преди много години, когато Лили е споделила за своята мечта да направи концерт в зала Олимпия, много хора не са били в състояние да си го представят като възможност, да не говорим да повярват в него. Преди няколко години този мечта стана реалност. И може тази мъдрост да не е на Лили, но Лили доказва със своите постигнати мечти колко вярна е тя. А това е още по-ценно.