Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка / Фен клубове / Музикални / Лили Иванова

Можеше, ама не стана!

Като буден гражданин и медийно независим автор, който не носи розови очила, споделих своето лично мнение и отправих някои забележки и забелязани неточности към автора на статията. Не си позволих да обиждам, да обвинявам в лъжа и изопачаване на фактите бившия спортист. Но ето, че глутницата отново нададе вой. Някои сметнаха за свое свещено право да започнат да охулят безпричинно. Само преди месец написах няколко хубави неща за изкуството на Лили, които са самата истина. И до днес аз не се отказвам от тях, въпреки всичко, което изпитах. Макар, че вече имам достатъчно поводи за трезвост в отношенията и за повече обективност, особено когато се говори за личността, а не за таланта на певицата Лили Иванова. Искам да успокоя духовете. Много харесвам гласа и изпълненията й. Няма съмнение, че тя е най-добрата ни певица и не си мислете, че лично тя ме е разочаровала. Аз обаче имам по-друго, малко по-специално мнение за нея като човек. Не желая и не карам никого насила непременно да го споделя. Това е мое право и моля да се уважава, така както аз уважавам чуждите мнения, с които често не съм съгласен.
"Другарката Михайловна", която се мисли за много печена и според нейните собствени думи е от "някое от софийските селца", бълваше тогава огън и жупел срещу мен. Много я дразнеше, че само хваля Лили и никак не смея да я критикувам. Според нея аз съм й правел все незаслужени комплименти и поклони. Сега същата "вълшебница" се пени, че съм написал свой коментар към една статия, която според мен не е нито силна, нито пък сполучлива. Това се усеща, ако разбира се човек има сетива за това, още от колебливия тон на самото заглавие: "Лили можеше да стане олимпийска шампионка". Моят кратък отговор е: можеше, ама не стана! Да, ама не! Без да измислям и украсявам нищо само изразих своята позиция, която и този път разгорещи духовете. На някои хора все нещо им е криво, търсят кусури в другите и с нищо човек не е в състояние да ги усмири. Аз не съм нападал Лили, а само споделих къде откривам различия в написаното. За да получите по-богата картина за настроенията и мненията на хората прочетете коментарите след тази статия във в-к "24 часа".
Господин "Този" първо пише, че е напълно съгласен с мен, което ме радва. Обаче в следващото изречение споделя, че е разочарован. Хайде първо да се разберем и да изясним какво точно искаме, какво мислим и какво пишем. Нека първо да въведем ред в душите си.
1. От личен опит зная, че Лили, меко казано, е доста пестелива и икономична. Лили и щедрост са просто две противоположни и несъвместими понятия. Самата тя пише, че навремето Сашо Мирев и Иван Пеев много са я учили да бъде по-ларш и либерте. Явно Лили не си е научила урока. Бих се радвал ако сега, на нейните години, изведнъж е настъпила метаморфоза и тя се е променила положително. Просто много не ми се вярва. Авторът подхваща болната тема, че Лили се сърдила на Йорданка Христова. Нали на нея й дадоха правителствена пенсия, а Лили я забравиха. Ами просто бившият министър на културата Стефан Данаилов, от БСП, така е преценил. Не може само тя вечно да печели облаги. Нека да помисли малко и за другите и да не им завижда толкова. Какви са тези детски заяждания, ревнуване и обиждания? На нейните години тя трябва да стои над тези неща.
2. Никъде не съм писал, че чистачката в хотела е изхвърлила торбата за храна на пудела Топси. Става въпрос за жената, която чисти помещението на Концертна дирекция. Откъде пък се навъдиха толкова уверени и всезнаещи, които дори не могат да предположат, че е напълно възможно да се изхвърли от някой хотел една мръсна, изпокъсана торба, която навсичко отгоре ужасно смърди? Нямам намерение да плащам за да ми вярвате, но спрете с глупавите си твърдения, че лъжа. Не съдете за другите по себе си! Какъв повод съм дал досега за да се съмнявате? Господинът не е свидетел на случката, която описвам и не е присъствал лично на място на събитието. Странно е, че той няма никакви скруполи и угризения на съвестта, ако изобщо има такава, а се осмелява без дори да си помисли по-сериозно да пише, че видите ли това не било истина. Ще му кажа само, че да вярваш е трудно, а да не вярваш е невъзможно. Що се отнася до това кой и как лъже, ето няколко примера. Лили обвини Бисер Киров, че разпространявал в Русия фалшиви слухове, че бил народен артист. Да, това наистина е лъжа. Факт е, че той е само заслужил артист. Но също така е лъжа да напишеш и да разпространяваш навред в медийното пространство, че редица известни композитори от Германия са писали специално за теб много свои песни, които ти изпълняваш с успех и си ги издал на много плочи. Странно къде са тези плочи? Покажете ни ги за да можем и ние да ги видим и чуем. Такива тук просто няма издадени. Едно е да изпееш една песен на немски от чужд репертоар, друго е да я издадеш на плоча. След дълго търсене в архивите на грамофонната фирма на ГДР "Амига" не открих сингли с песни на Лили до 1990 г. Проведох разговори с някои композитори и се оказа, че никой от тях не е написал нито една своя песен "специално" за Лили, а за други германски певци, чиито песни и успехи Лили си е присвоила. Просто тя ги е взела без разрешение и заплащане на авторските права и ги е пяла като кавър версии на участия. Лъжа е също така да твърдиш, че си приятелка на най-известната певица на ГДР Дагмар Фредерик. Тя дори не си спомня за Лили и за някакви съвместни участия с нея. Вярно е, че тя спечели "Златният Орфей" през 1982 с "Панаири" на Тончо Русев, но да са чак дружки е чиста измислица. Лъжа е да напишеш в официалния си сайт, че си спечелила "Гран при в Париж" през 1988, когато този конкурс вече няколко години преди това е спрял да съществува. Какво лошо има в това да споделя, че на еди-кой си фестивал, през еди-коя си година Лили е участвала, но не е получила никаква награда? Дори и в съседна Македония, където разбират български, не я забелязаха. Вярно е, че не може винаги само тя да побеждава. Не забравяйте, че освен нея има много други добри певици по света и не е необходимо да отричаме всичко и да почваме да откриваме електричеството отново. За редица хубави изяви на Лили, за нейното вокално майсторство, за участията й в България и по световните сцени съм писал много и достатъчно за да бъда критикуван в пасивност по тази тема. Тук коментарите просто са излишни.
3. Прочетете внимателно този ужасен списък с повече от 9 дълги точки с абсурдни изисквания и капризи. Ако той се струва най-естественото нещо на "камино 74" здраве му кажи. Той нито е безобиден, нито пък лесно изпълним и дребен. Тук не става въпрос само за плодове, зеленчуци, мед, риба и минерална вода. Ами ако Лили отново получи алергия от тях или някакво хранително натравяне, както в Русия, когато се изприщи, кой ще поеме тази отговорност? Да не забравяме, че тя не е в трета младост и вече има реална опасност за живота й. Ако световната супер звезда Лили е толкова бедна и няма пари за храната си аз ще й я платя от моя собствен джоб, тананикайки "Какво си ти". Ние говорим тук все пак за един доста сериозен хонорар от 15.000 евро. Колко са певиците в България, които получават такива големи суми за 2 часа? Най-много се възмутихме, че освен него тя искаше да й платим допълнително и билети за самолети за отиване и връщане, апартаменти в луксозни хотели на един и същи етаж, леки коли на разположение по всяко време, шофьори, фризьори, козметици, икономисти, гримьорни, тоалетни, кърпи, хавлии и прочие. И всичко това не само за нея, а умножено по 7, за нейните музиканти и екипа от 7 души. Ако някой си в България нарича това малък хонорар, нормални изисквания и дребни желания от първа необходимост нека тогава да си я ангажира в провинцията, да плаща и да "испълнява" тези условия. Този умник първо да си оправи правописа и граматиката. Не си вижда мизерната заплата и жалкото съществуване, а пише глупости, че това били нищожни пари, най-обикновени и ежедневни дреболии. Обикновенно тези, които са с най-празни джобове най-много се фукат. Типично за страната ни, която е на ръба на банкрута е, че хората в нея нямат мяра. Хем са бедни, пък хем горди. Някои вече почнаха да откачат и страдат от балкански синдром, някаква нечувана и невероятна мания за величие! Първенюта и грандомани, разберете най-после, че Българския културен институт в Берлин просто няма такива финансови възможности за един малък и импровизиран концерт. Пък даже да има и да намерим достатъчно средства от някаква благотворителна акция, такова безумно харчене просто по никакъв начин не може да се оправдае. Едва ли българите, живеещи в Германия ще се съгласят да платят за Лили билети по-скъпи от 10 лева. Не е луд, който иска баницата, а който му я дава. Така недосегаемата Лили изгуби шанса си да пристигне и да триумфира пред своите съотечественици на 24. май в Берлин. Гостуваха ни далеч по-скромните Тони Димитрова и Виктор Калев, който чудесно имитира примата и разсмя публиката от сърце.
5. За информация на неосведомените певицата Мери Роз е една от безспорните звезди в ГФР. Родена е на 09.01.1949 и не е съратница на Лили за да пише мемуари. Тя е много естествен, симпатичен и скромен човек, който те привлича и пленява с интелекта, поведението, културата и знанията си.
6. Никога не съм писал по поръчка за жълти вестници и не получавам от никого хонорари. Не очаквам нищичко от "щедрата" Лили. Даже да има истински и сериозен повод за благодарност и похвала от нейна страна смятам, че няма да доживея това. Тя просто няма да го стори. Нека някой от феновете напише на кого тя някога е дала нещо. На кого е отговорила писмено, макар и с 2 думи. Няма такива. Имам чувството, че тя е забравила правописа и не умее правилно да пише. По принцип Лили не благодари на феновете си. За нея това са излишни неща. Тя не прави нищо дори за поклонниците си. Все едно, че всички са обезателно длъжни да я харесват. Не получавам аплодисменти и от нейните противници, които я критикуват често и понякога справедливо. Имам чувството, че някои не знаят какво точно е жълтата преса и с какви методи тя борави. В България има само няколко малки клюкарски вестничета, а В Германия булевардните издания сгодяват някои известни личности сутринта, на обяд ги женят, а вечерта ги развеждат. И най-важното, без потърпевшите изобщо да се срещнали и познават. Да ме обвиняват, че пиша жълти или измислени истории е просто нелепо.
7. Защо съм се ровел и съм писал толкова много за Лили, какво правила, къде ходила, какво ядяла и пила? Защото ми е интересно и ме вълнува. Защото откривам много различия от това, което виждам и това, което тя казва. Защото за разлика от много нейни почитатели познавам личността Лили Иванова. Те боготворят само певицата, която аз също харесвам. Е, не съм ходил с нея чак в тоалетната, както една лелка саркастично се изрази. С годините съм си създал за нея собствен, богат, но доста противоречив образ.
Накрая изказвам голяма благодарност на "добрия Стоянов" за обективното му и ценно мнение. Той е написал много точно всичко и сякаш е прочел мислите ми. Просто нямам какво повече да добавя. Позволете ми един апел. Нека да се уважаваме взаимно за да не се стига до такива крайности, като нетърпимост и непонасяне на чуждото мнение. Все пак не живеем в клетка за животни, а по правилата на свободна Европа. Слава Богу, че времето на желязната хватка на диктатурата на славните пролетарии безвъзвратно отмина. Тогава генералите, на които Лили пееше за загиналите ремсисти в алеята на влюбените, вкарваха за един безобиден виц интектуалците в затворите. Колко бяха тези, които тогава смееха да изразят гласно и свободно своите мисли и позиции? Нека завинаги забравим и не се връщаме към тези времена, а да ценим настоящето, свободата и благата на демокрацията. Да не дамгосваме всякога, всичко и всеки! Нека да не използваме вечните калъпи и до болка познати шаблони. Да не обецзветяваме и оеднаквяваме Човеците! Нека не измерваме с аршини чуждото мислене за да е точно по мярка като нашето и да го правим сиво и скучно! Чарът, магията и красотата и се крият в разнообразието.