|
Коя е истината?
В понеделник, на 24. април 1939, в четири часа след обяд, когато се ражда Лили, Кубрат е още село. Едва през 1949, когато тя става на 10 години, го обявяват за град.
В книгата "Истината", на стр. 36, Лили описва едни красиви дървета, които според нея растат само във Варна. Близо до ресторанта "Изворът на белоногата", край гр. Харманли, могат да се видят същите екзотични дървета, които са субтропични и наистина изключително редки в България.
Досега навсякъде се пишеше грешно, че Лили е учила в медицинския техникум в гр. Варна. От 20. декември 1949 до 20. октомври 1956 Варна се е наричала град Сталин.
Знае ли някой повече подробности за архитекта Х. К., който е бил първия приятел на Лили и години по-късно е построил курорта "Албена".
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба" името на песента, която Лили тогава е изпълнявала е написано на немски. Българският превод гласи "Цял Париж мечтае за любов".
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба" на стр. 27 пише, че Лили е получавала заплата от 60 лв. като медицинска сестра. В книгата "Истината" Лили споделя, че заплатата й е била 50 лв. Знае ли някой колко беше заплатата на медицинските сестри по това време?
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба" на стр. 28 пише, че името на туркинята, която й гледала на ръка е Анифе. В "Истината" Лили пък пише, че циганката се казвала Айше.
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба" пише, че Лили е плащала по 40 ст. на вечер в хотел "Родопи", който вече не съществува. В книгата "Истината" Лили пише, че трябвало да плаща по 50 ст. на вечер, което по това време за нея били доста пари.
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба", на стр. 54, пише, че Лили е била на участие в гр. Кулата, когато получава кризи с болки в корема. В "Истината", на стр. 60, Лили описва, че това е станало в гр. Разлог. Кога точно се случва това, в кой месец и година?
В книгата на Исак Гозес "Лили - един живот, една съдба", на стр. 54, пише, че на първото турне в Румъния през 1962, Лили е трябвало да получи 100 леи на концерт, но взела с 20 по-малко. В книгата "Истината" Лили описва, че трябвало да получат по 120 лева, но взела само 80 лева, другите дали на Мария Косева и Емил Димитров.
През 1963 румънската фирма "Електрокорд" издава в Букурещ първия албум на Лили. Той е озаглавен "Рецитал". Исак Гозес, на стр. 76, погрешно пише, че той съдържа 12 песни. Този албум има 8 песни, според румънския стандарт. Знае ли някой какъв е каталожния номер на този албум? Кога точно се състои това второ шестмесечно турне в Румъния?
В книгата "Истината", на стр. 83, Лили описва, че в Букурещ се е запознала с някои румънски музиканти. Мога да допълня, че тя се среща и с известния композитор и ръководител на голям оркестър Хория Мокулеску, който тогава е № 1 в Румъния. Лили получава ангажимент в музикално-вариететния театър "Константин Танасе". Това е правилното име. След това я канят на концерт в Конгресната зала на Букурещ пред 3.000 души.
В Интернет прочетох, че първата песен, написана специално за Лили е "Витоша" на Манол Манолов през 1964. Исак Гозес го нарича Михаил Манолов. В "Истината" Лили пише, че това действително е "Витоша" на Емануил Манолов. Преди това тя пее чужди песни, предимно италиански. Постепенно започва да изпълнява и няколко български кавър версии - "Морското момиче Варна", "Влюбеният оркестър" и "Лунни лъчи".
В книгата "Истината", на стр. 93, Лили неправилно пише името на Маргрет Николова.
Допълнение:
Международната музикална програма «Мелодии друзей» се провежда в СССР, ежегодно от 1966 до 1988, и няма конкурсен характер. На нея канят, от всички социалистически страни, както вече известни, така и млади перспективни изпълнители. Третото издание се състои през пролетта, от средата на март, до средата на април 1968. В продължение на един месяца артистите изнасят концерти в различни големи градове на СССР. Обикновено това са: Москва, Ленинград, Киев, Кишинёв. По-късно към тях се присъединяват градовете от Прибалтийските републики: Талин, Рига и Вилнюс. Всяка година в тази програма участват български певци, някои по няколко пъти. През 1966 - Борис Гуджунов, 1968 - Лили Иванова и Борис Гуджунов, 1969 - Бисер Киров и Емил Димитров, 1970 - Маргрет Николова и Георги Кордов, 1971 - Маргарита Димитрова, 1972 - Мими Иванова, 1976 - Георги Кордов, 1977 - Евгени Душанов, 1978 - Катя Филипова, 1979 - дует «Ритон», 1980 - Лили Иванова и Ани Върбанова, 1981 - Евгени Душанов, 1982 - Христо Кидиков, 1983 - Тодор Памуков, 1985 - Васил Найденов, 1986 - братя Аргирови, 1987 - Петя Буюклиева и Васил Найденов, 1988 - Румяна Коцева. Международната програма «Мелодии друзей» през май 2005 се състои само в Москва, в концертната зала «Россия». Това е огромен концерт, където освен руски певци участват и поканени звезди от други страни, например, Марила Родович (Полша), Марцела Лайферова (Словакия), Тереза Кесовия (Хърватска), Джордже Мариянович и Радмила Караклаич (Сърбия), ансамбъл «Песняры» (Белорусия), Тоше Проевски (Македония), Ладо Лесковар (Словения), Лили Иванова и Веселин Маринов (България), Янош Коош (Унгария). Лили Иванова изпълнява няколко песни от различни години: «Хризантеми», «Камино», «Боянският майстор» и «Щурче».
На стр. 132 Исак Гозес пише за международния фестивал на Средиземноморската песен в Барселона. На стр. 100 Лили пише за фестивала"Медитеране". И двамата грешат, затова трябва да направя уточнение и допълнение.
От 1959 до 1967 включително, в испанския град Барселона, действително се провежда фестивал за средиземноморски песни. Оригиналното му название е „Festival de la Cancion Mediterranea“. През 1968 обаче на неговото място се организира нов музикален форум за песни, под наименованието «Festival Internacional de la Cancion de Barcelona». На неговото първо издание от 28. до 30. септември 1968, Лили Иванова и Бисер Киров са представители на България. Регламентът изисква от всяка страна да има два участника, които да пеят една и съща песен. Това е песента "Да вярвам ли", музика Ангел Заберски, текст Николай Цонев, аранжимент Иван Пеев. В международния конкурс за голямата награда се борят 60 певци от 26 страни. Испания като страна домакин има повече участници. Този фестивал се провежда в красивия парк на живописния хълм Монтжуик. След броени дни Лили Иванова печели първа награда за най-добро изпълнение и е призната за най-добра певица на фестивала. “Да вярвам ли?” печели първа награда за най-добра песен. Младият Бисер Киров получава специалната награда на организационния комитет. Освен “Да вярвам ли” Лили пее на испански и песента “Камино”. След успеха й всички барселонски вестници пишат за триумфа на българите на фестивала. Целият испански печат е единодушен в оценките си за Лили Иванова - тя е певица от световен мащаб. Испанската телевизия я кани за снимки. Тук правят черно-бели клипове на “Априлска шега” и “Да вярвам ли?” Тук Лили пее и записва тази прекрасна песен с испански текст. Фирмата за грамофонни плочи “Sayton“ S. A. издава малка плоча 34708-1968:
А 1. “Debo creer?”, (“Да вярвам ли?”), м. Ангел Заберски
2. “Amor”, (“Любов”), м. Хетко Николов
В 1. “Abril mes de suerte”, (“Априлска шега”), м. Тончо Русев.
Запознат съм подробно с тази история, тъй като имах прекрасната възможност да посетя красивата Барселона и да бъда така да се каже по стъпките на Лили. Фестивалът се състои само още две поредни години, след което, през 1970, го прекъсват. На него участват и много представители от социалистическите страни. В наше време в Барселона, в края на септември, се провеждат празници на културата с много музика и танци. На пищно шествие в центъра на града, което завършва пред кметството представят огромни дървени фигури и кукли.
Във Франция, от 1967, в гр. Кан, на брега на Средиземно море, се провежда международен фестивал за грамофонни плочи. На 29. януари 1969 в курорта се провежда третото издание. Нашата представителка Лили Иванова получава “Златна плоча”, наречена “Трофеят на МИДЕМ”, за най-много продадени плочи през изминалата 1968 г. Общият тираж на плочите на Лили надхвърля 1 милион.
|
