Няма бряг за любовта / Фен клубове / Музикални / Лили Иванова

Момичето и морето...

Написа novios

Днес както си стоях на работа, изведнъж се случи нещо много странно... В главата ми най-неочаквано от някъде зазвуча плисък на вълни, сред който, някъде в далечината, дочух крясъци на чайки. В следващия момент видях пред себе си брега на морето - аз бях там - на брега, на пясъка... Наоколо беше някак мрачно, самотно, но морето изглеждаше спокойно в своята необятност... Вълните се плискаха и плискаха... Навяваха хлад и тъга. Чайките се виждаха и чуваха ясно. Рееха се далече в небето. Имаше нещо тревожно в техния полет. Този полет и крясъците им пораждаха чувство на обреченост...

Докато се осъзная, от някъде започна да звучи "Море на младостта" на Лили... Не звучеше силно, но се чуваше ясно. След мъничко чух глас да казва: "И ето, пак е лято. И ето пак сме двама - един до друг на слънчевия бряг...". Обърнах глава и съзрях едно момиче. То не беше до мен, но не беше и далеч. Вървеше по брега, вълните галеха босите му стъпала... Но беше само - може би си спомняше нещо, някого и му говореше... През цялото време се чуваше плисъка на вълните... И крясъците на чайките...

Аз стоях на пясъка и само наблюдавах. Момичето не ме виждаше. То беше невероятно красиво... Така невероятно красив звучеше и гласа му... След мъничко момичето се обърна с лице към морето, а гласът му изведнъш изригна мощно и експлозивно като вулкан. Но беше и някак тъжен. Той молеше: "Море на младостта, вземи горещите ми длани...". Отекваше надалеч и имах чувството, че се чува по цялото земно кълбо... Думата "длани" отекна няколко пъти и изведнъж никакъв звук. Само плисъка на вълните. Но след миг гласът на момичето отново прозвуча нежен и красив, дори по-нежен и красив от преди: "И възвърни ми любовта, и песента, и песента ми..." Толкова нежен и красив! И същевременно тъжен - нещо завинаги си е отишло или може би е било безжалостно отнето... Гласът отново изригна и отново се успокои...

Последва едно "У-у-у", чиято красота беше необятна като морето. Не може да се опише с думи - трябва да се чуе, за да се почувства. Момичето вървеше бавно по брега, с поглед реещ се нейде в далечината, но невиждащ. Вълните продължаваха да се плискат, но вече по-различно от преди... А чайките... Те бяха замлъкнали. Чуваше се само гласът на едно момиче, изпълнен с тъга, но и невероятна красота... И вълните... Те се плискаха и плискаха... По-различно от преди. Сякаш искаха и те да се спрат и помълчат, но не можеха...

После момичето каза: "Аз вярвам в силата на красотата, скалите, пясъка и плажът нов - ще породят в сърцата една дори по-хубава любов". Сега в гласа му звучеше вяра, надежда. Въпреки своята болка, въпреки неизживяния и ограбен живот (аз така го почувствах), това момиче успя да намери вяра и надежда; то знаеше, че скоро ще си отиде, ще си отиде завинаги, но имайки своята вяра и надежда ще си отиде непобедено.

След това момичето отправи последна молба към морето да му възвърне любота и песента. Почувствах как в тази молба момичето вложи последните си сили, които събра от сърцето си. Гласът му пак така изригна мощно и красиво както преди. Погледнах към морето, но то, уви, не трепна... Мълчеше все така спокойно в своята необятност и си играеше с невинните вълни, обречени като момичето.

Гласът на момичето започна бързо да изчезва в безкрайността. В този момент забелязах, колко далеч беше вече момичето от мен. Едвам се виждаше... Не успях да тръгна след него. Не успях и да извикам. То се изгуби съвсем, а гласът му замря. Вълните се плискаха и плискаха... Чайките се рееха, но не се чуваха...

===============================

ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБ ЛИЛИ ИВАНОВА!

На официалния сайт(