Аз вече си купих книгата на Исак Гозес и сигурно ще съм първият в клуба, който ще я прочете. Почнах я вече, но началото на ми харесва - почва с описание на запознанството й с астролог. Ще видим по-натам.
Между другото днес Драго Драганов ме помоли да напиша тук, че никога не е имал намерение да пише книга за Лили Иванова, както са написали днес в "24 часа". Обадил се и на човека от "Сиела", който е цитиран да го казва и оня му е казал, че не е говорил такива работи.
Сега се оттеглям за да чета. Завиждайте ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво ще правиш и какво ще струваш ама до 23.30 да си готов с четенето, че твоите отзиви са ми особено важни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно да ви кажа, аз в началото се радвах, че излиза и друга книга. Знаех, че в нея няма да има умишлени лъжи /не говоря за неточности/. Знаех, че Гозес обича Лили. От анонса за книгата разбрах, че стила е биографичен роман, а аз исках нещо такова /примерно книгата "Едит Пиаф"/. Нямах идея за подмолните действия на журналиста, а по-скоро си мислех, че е някакъв супер пиар и на двете издателства, но от поместените откъси тук в клуба останах силно разочарована от стила. Това ми заприлича на преразказ с елементи на разсъждение, с който кандидатстват децата след седми клас в елитните училища.

Глътнах я за час и половина. Какво да ви кажа - пълно разочарование. Боза и половина, Лили в тази книга е поднесена като силно сиропирана баклава. Това е някакъв сборник от интервютата на Исак Гозес с Лили Иванова, само че преразказани и с повече подробности. За съжаление - и с умозаключения, които на места изглеждат неадекватни.
Книгата всъщност е сборник от отделни новелки. Във всяка от тях бъка от неточности, които лично мен ме дразнят. Ако човек не знае нищо за Лили Иванова, както и да е. Ама така да подредиш нещата, че да излезе, че "Хризантеми" е изпята преди още Лили да е срещнала Янчо Таков и че дори е забранена за пускане по радиото, щото някой я намирал за прекалено елементарна....Или че за записа на "Събота вечер" Лили Иванова за първи път е влязла в звукозаписно студио. Прекалено ми се вижда. Вярно че широката публика няма забележи тези неща, ама човек като пише биография, би трябвало да се стреми поне малко да подреди фактите, ако и не да се опита да осмисли живота на човека, когото описва. Тука няма такова нещо. Всичко е изсипано на едно място и читателят е оставен сам да се оправя и да се опитва да разбере що за човек е Лили Иванова.
Много подробно е описан животът й с Иван Пеев. Даже и аз, дето уж знаех доста неща, се изумих от съвместния им живот, който според тази книга е някакъв низ от нещастия. Прекалено много място е отделено и на Янчо Таков, като че ли е нещо кой знае какво.
Детството почти липсва, изчерпано е само с нещата, които и без това знаем: за баща й и цигарената му кутия, за майка й и за вуйчо й, който свирел на нещо си, за класната, за учителя по пиано и т.нат. А пък Родика е стнала "Радика".
В крайна сметка и стилът на книгата е един такъв никакъв. След като десетки страници наред си описвал какво представлява Иван Пеев, да му дадеш възможност да каже само три изречения, ми се вижда най-малкото несправедливо.
В цялата книга само веднъж се разсмях истински - на описанието на случка с Йорданка Христова в Белград. Няма да ви я разказвам, прочетете си я сами. Макар че не е написано в прав текст, от тази случка можете да разберете що за "човек" е Йорданка Христова. Точно такава , каквато винаги съм си я представял - лицемерна до пръсване и също толкова тъпа.
Все пак мисля, че е по-добре да прочетете тази книга отколкото да не я прочетете. То след целия шум, който се вдигна, как да не я прочетеш. В "Хеликон" добре се бяха подготвили. Разпръснали са из цялата книжарница купчинки от нея, та да не би някой да не я забележи.

Забравих нещо - както се очаква при такова качество на писача, някои глави звучат по-добре написани от други. Например тези, в които думата се дава на саксофониста Бадема и на Алекандър Кипров, сякаш са написани от друг човек. В първия случай става въпрос за музикант, който е бил свидетел на последните съвместни участия на Лили и Иван Пеев. Във втория случай ме порази това, че единствено Кипров като че ли се опитва да се докосне до магията "Лили Иванова" и звучи много интересно когато това се прави от човек, който е свирил години наред с нея и е писал песни за нея. Абе, интелигентният човек си е интелигентен.

Та това исках да разбера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много жалко, че Лили не може да пише и е опряла до тези лицемери алчни и бездарници!
Тогава щяхме да прочетем поне истината.

Как реши, че не може да пише? Прочетете нейната АВТОбиография и ще разберете истината! За другата книга - то се очакваше. Лили и екипът и обясниха, че там няма нищо пикантно или интересно, но...

една любов...

Е, и аз най-после прочетох книгата, породила толкова прикаки – много шум за нищо! Нито има –някакви изключителни пикантерии, които тъпаците да веят като знаме, нито има нещо обидно (не съм и очаквала подобно нещо), за съжаление няма и кой знае какво хубаво и интересно. Романизираните биографии позволяват като жанр много повече волности, но явно респектиран от Лили, авторът се е придържал към фактите и разказите на очевидци. Според мен се е получило малко подобрено издание на „Нашата Лили”, още повече, че се описват същите събития, като е добавено само някои неща за личния й живот.
Продължавам да си мисля, че тази „война” не е „за“ Лили и не трябваше да допуска да я вкарват в този сценарий, защото тя абсолютно нища не губи от излизането на т.нар. „неофициална биография“.

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."

Аз почвам вече да смятам, че войната е между две издателства. Ако нямаше интернет и хората продължаваха да си купуват дискове както едно време, щеше да има война между издатели на дискове. Но понеже книгите няма как да се качат лесно в интернет, сега ще се избият кой да издаде книга за Лили Иванова. Ами да се бият.