26.03.2007 г.
начало 18,30 часа
място: залата на общината ( зала - Маестро Георги Атанасов )
цена на билетите 15 лв.
---------------------------------------------------------
Днес към 14.00 ч. свободни билети има само на балкона!

В програмата си Лили включи 25 от познатите ни песни. Нищо ново!
Отново препълнена зала с почитатели на различна възраст ( от деца до старци ).
Много цветя за Лили и въпреки това публиката не беше емоционална.
Нашата агитка пак получи забележка в началото, че била много шумна.
Разбира се последва отговор от вида " Не сме на партийно събрание, а на поп концерт"
Подробности от Михайловна по-късно.

Лили Иванова: В музиката не може да има модерно и демоде – или е хубаво, или е лошо

27 март 2007 | 19:34 | Радио "Фокус"-Пазарджик


Лили Иванова изнесе концерт пред пазарджишката публика в зала “Маестро Георги Атанасов”. Тя бе приета радушно от публиката, получи цветя от председателя на Общинския съвет Тодор Попов, а кметът Иван Евстатиев излезе на сцената, за да я поздрави лично и да й благодари за чудесния спектакъл. Концертът продължи повече от предварително обявеното време заради бисовете.
Примата на българската естрада – Лили Иванова – в интервю за радио “Фокус” – Пазарджик .

Фокус: Публиката в Пазарджик ви прие много радушно. Какво Ви дават срещите с Вашите почитатели?
Лили Иванова: За мен това е удоволствие, това ми е работата и когато публиката ме посреща така ентусиазирано, както беше тази вечер, естествено, че това ме прави щастлива.
Фокус: Какво е нужно за един изпълнител, за да може песните му да бъдат харесвани от всички поколения?
Лили Иванова: Аз мисля, че трябва този въпрос да го зададете на публиката.
Фокус: Вие нямате ли рецепта, кое прави една музика слушана и харесвана?
Лили Иванова: Това е компонент от много неща – изпълнителя, музиката, текста, аранжимента.
Фокус: А Вие как подбирате песните в репертоара си?
Лили Иванова: Аз съм известна с това, че текстът е много важен за мен. Често ми поднасят първо мелодията. Ако тя ми хареса, тогава я давам за текст и много стриктно следя за текста дали е хубав или не.
Фокус: Какво означава, според Вас, една музика да е модерна и как да отличим мимолетното от стойностното?
Лили Иванова: В музиката не може да има модерно и демоде – или е хубаво, или е лошо. Фактът, че нещо остава завинаги или за дълго време, значи, че то е стойностно.
Фокус: Какво Ви зарежда с положителна енергия и Ви кара да творите?
Лили Иванова: Може би моята публика, моят дух преди всичко. Защото ако трябва за нещо да ми се завижда, то това е за моя дух, на нищо друго.
Фокус: Плановете Ви занапред? Не предвиждате ли дует с някой български изпълнител?
Лили Иванова: Не, засега не. Планове винаги имам и сега има много интересни неща, които ми предстоят, но за да не ми мине котка път, не искам предварително да ги обявявам. Аз съм човек, който като си свърши работата, тогава се похвалва. Непрекъснато пътувам, непрекъснато имам записи, непрекъснато имам нови песни, непрекъснато старите песни ги правя по нов начин. Виждате, че работя в този формат, който смятам, че е много стойностен и много качествен.
Фокус: А вие как се срещнахте с тези музиканти? (Лили Иванова пя с музикантите Бисер Иванов /китара/, Огнян Енев /пиано и саксофон/, Орлин Цветанов /цигулка/ - бел.ред.)
Лили Иванова: Когато човек търси, намира. Първо намерих пианиста, цигуларя, след това и китариста. И така лека полека... С питане и до Цариград се стига.
Фокус: Ще гласувате ли на изборите за евродепутати?
Лили Иванова: Още не съм решила, но ще помисля по този въпрос. Не съм обърнала внимание на това нещо.
Фокус: А според Вас защо трябва да се гласува? Или защо не?
Лили Иванова: Според мен всеки човек трябва да има мнение. Така, ако чакаме, някой друг да ни свърши работата, няма да стане. Защото все чакаме някой друг да ни свърши работата. Затова сме на този хал. Ние трябва да си я вършим. Може би при мен затова така седят нещата и вървят във възходяща линия – защото аз сама си върша работата. Аз не изчаквам. И от никого нищо не чакам. Аз се грижа сама за абсолютно всичко, аз съм си мениджър, аз съм си организатор. В смисъл – аз организирам музикантите да репетираме, да търсят песни, в колко часа е репетицията, дали всички идват навреме, каква е апаратурата, какво е осветлението, с това всичко аз се занимавам. С абсолютно всичко.
Не се занимавам с политика, но човек трябва да има някаква позиция.
Фокус: Така е.
Лили Иванова: Бяхте ли на моя концерт?
Фокус: Да.
Лили Иванова: Обикновено искат да ме интервюират хора, които никога не са били на мои концерти. Как ще интервюираш за нещо, което не си видял? Все едно да ме питат за вкуса на някакъв сорт ябълка, който никога не съм вкусвала. Човек трябва да има информация. Защото може да не ви харесам. Не е нужно всички да ме обичат. Аз също не слушам всяка музика. Винаги си подбирам нещата. Но човек трябва да се информира, а не да пише наизуст. У нас няма журналисти, специализирани в областта на музиката. Навремето имаше. Кой с какво бил облечен, пък така казал – това се пише. А никой не може да направи дисекция на една песен, на един текст, на един концерт. Българите все сме нихилисти, все отричаме, не признаваме, ако имаме някакви таланти, защото се страхуваме, че някой, който е по-добър от нас, ще ни засенчи. Той при всички случаи ще засенчи всички, ако е добър.
Антон ПАНКОВ
Мария ФИЛЕВА

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."

Привет, привет!

Няма да е лошо да взема да напомня за себе си с някой пост, че ще вземете да ме забравите. Дръпвам си една другарска критика, самопорицавам се и обещавам да не отсъствам така дълго от форума.

Добре че Пазарджик е на има-няма 2 часа с влак... Та бързах сутринта да свърша повечето работа, бях много послушна през деня, имах търговски изглед, с усмивка и безропотно изпълнявах всякакви разпореждания на началството, за да може после началството да е благосклонно и да ме пусне да си тръгна от работа няколко часа по-рано.

Сама тръгнах, но пък във влака имаше такива сладурчета, че в сладки приказки не усетих кога стигнах гарата на Пазарджик, та трябваше с отскок да сляза от влака. :)

Наша Петя беше в Пазарджик от началото на седмицата. Нинчето и Васко вече ме очакваха, трябваше само Джо да дойде. И - ей ни на - бойна дружина - щурмуваме Пазарджишките вилаети.

Местата ни бяха на балкона, но ние любезно ги отстъпихме на гостоприемните домакини и предпочетохме да изгледаме спектакъла прави, долу в десния коридор (десен - ако си с лице към сцената).

За наша зла участ - бяхме застанали до една госпожа, според която трябваше мирно, кротко и тихо да стоим и гледаме. Наложи се въпросната госпожа да ни направи забележка, че сме много шумни, а тя не била дошла да слуша нашите шумове, които се състояха от ръкопляскания и одобрителни възклицания.

Концертът започна с прожектирането на клипа към песента Пак ще те обичам. Лили се появи в края на песента. Беше красива, с елегантен черен панталон по нея и с много сладки черни обувчици.

Ето списъче на песните:

1. Ела
2. Часове
3. Малка част от мен +
4. Преди да тръгнеш
5. За тебе бях +
6. Интимно
7. Чудо
8. Заклинание +
9. Две хубави очи
10. Невероятно
11. И пак тръгни
12. Хазарт +
13. Танго
14. Експрес танго
15. У дома + - тук не бях сама в бърсането на сълзи
16. Какво си ти + - изпълнена в новия аранжимент, който имахме удоволствие да чуем във Велико Търново, пиано-клуб 2 Night, Годишните награди на БГ радио и снощи - в Пазарджик
17. Оставете ме, много ви моля
18. Ветрове
19. Влюбеният джаз
20. Без правила
21. Детелина
22. Камино +
23. Щурче
24. Без радио не мога
25. Ти сън ли си +

Песните, на които съм сложила "+", според мен са се получили много добре, а за другите - чували сме и по-добри изпълнения.



Много цветя, много ръкопляскания - Лили винаги ги е заслужавала.

С това официалната част приключи.. :)

После се чудихме каква да я къдрим...

Петя си оставаше в хотела - тя и без това имаше още работа и колегите и не спряха да я притесняват даже по време на концерта.

Аз и Джо трябваше да се прибираме на София, а Нинчето и Васко - към Пловдив..

Тъй като имах отчайваща нужда от сън - измолих ги да се прибера с тях към Пловдив, да дремна малко и сутринта рано да тръгна за София...

Но... то туй животно международния влак не е като другите - перманентно си се движи със закъснение - в нашия случай - само с 60 минути...

Отказахме се от този вариант.. върнахме се в хотела на Петя, взехме си стая, Настанихме се... после хапнахме, малко сън и.. с влака в 03,39 обратно към София...

Който спал-спал - работното време трябва да се спазва стриктно..


Та.. случват се и такива неща. След концерти на Лили - емоциите продължават...

:)

Интервюто е страхотно, особено края му. Лили е много права, че журналистите, пишещи за популярната музика днес, не разбират и грам от нея, не ги и интересува и пет пари не дават за това, което пишат. Особено са незапознати с българската поп музика, може би защото за нея няма разни мениджъри, промоутъри, ПР агенции и т.нат., които да налагат и лансират едно или друго нещо. Неслучайно ако не сте забелязали, съвременните български композитори, включително авторите на най-популярните хитове са абсолютно непознати. Никой не знае кой е автор дори на най-хитовите заглавия, защото музикалната индустрия у нас е насочена към лансирането на изпълнителите и се прави всичко възможно те да бъдат наложени с цената на всичко. Именно затова участието на Лили на такива форуми като годишните награди на БГ радио много ме радват, защото точно на такива места много кули, градени върху подвижни пясъци, рухват пред очите ни. Специално пък за Лили много ме е дразнело, когато някой пише за нея, без да я познава, дори да има добро отношение и да пише със суперлативи. Ето например не може да не сте забелязали, че в "Стандарт" за Лили не пише само Исак Гозес. Като четеш Исак Гозес, веднага разбираш, че тоя човек е влюбен в Лили и каквото и да напише, ти няма да получиш никаква информация от прочетеното.