Е как... / Фен клубове / Музикални / Лили Иванова

Сънуваш музика...
и сякаш със звуци писани днес
е пълен твоят живот...

Тук Драго Драганов е ядосан,че Лили младее е пее нови неща
и не звучи само като от старите плочи,които слуша,когато от лошотия
и липса на подход към хората е пак сам...

Сънувам музика,недей да ревнуваш...
Само така аз имам сили да летя,да горя
и страстно да обичам...

Тук Лили му отговаря да си гледа работата и да не се притеснява,
докато е в Канал 1 и може да прави реклама тя ще е негова...
В същото време категорично му заявява да не си прави илюзии
и да не счита,че нейното великодушие е равно на любов...

Колко много искам те за мен
нямам нощ и ден,
само ,само ти звучиш във мен,
вечно ти...
И моят вятър шепне покорен,
нямам нощ и ден,
само ти звучиш във мен ,само ти...

Тук всеки от лирическите герой си изпада в свои мисли...
Един няма нощ и ден от простотиите на съседите ,
които се чуват през стените 1 към 1...
Всички останали се абстрахират от шумовете около Лили
и чуват само нея и дори да е в дует
само тя звучи във тях...

Заслушах се в дъжда
как пее без думи...
Дива луна с тиха въздишка питах за теб...

Тук Драго Драганов изпада в непреодолим конфликт в него
между мелодраматичната поетичност и бесния курвалък...
Под капките на душовете на поредната провинциална баня
той вижда голи цигани-те са диви луни,
но освен ония си работи те не могат да му дадат нищо друго...
и той разбира,че Лили е нещо възвишено...

Дори сърцето ми от музика бие,
тя е магия,тя е храм на любовта,
само там ,там ще ме откриеш...

Тук Лили му отговаря,че живота е сложен
и му дава последен шанс да намери щастието,
като прецени,
кое му носи по-голяма наслада-курвалъка или духовното общуване...
Това е и ултиматум,че докато не изясни за себе си нещата и не
помъдрее,ще открива истинската Лили само в звуците от
старите си изтъркани плочи...