Понеже много хора ме питаха, какъв е смисълът, вложен в песента "Ветрове" по стихове на Борислав Мирчев, реших да напиша една моя интерпретация без да имам претенции за каквато и да е оригиналност.
След известно вглеждане в структурата на текста се вижда, че той е специално написан за песен и въобще не случайно, че припевът се повтаря три пъти - всяко изпяване се отнася към различно състояние на Лирическия герой (съжалявам за клишето!), и бележи развитието към една кулминационна точка.


На кого е нужна китара без струни?
Закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите?
Въглен вместо огън, плачът на жените...


С този стих слушателят се въвежда, както в обстановката - нощ е, така и в емоционалното състояние на героя - риторичните въпроси издават душевни терзания.


Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...


За мен припевът тук дава картина от сън, който се сънува в момента. Бленуванията са приятни и човек леко потръпва, от идеята за разкъсване на душата - друг начин да се изрази стремежа към катарзис. Косачите са честни и душевно чисти хора и те не биха сторили зло. За символиката на техния работен инструмент ще стане дума по-късно.


Тази нощ е бедна - китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница за обич, уморена птица,
не ми трябва огън, а малка свещица...


Очевидно следва пробуждане и вглеждане в действителността - нощта е бедна, последното сбогом е вече казано, дори не станало нужда да бъде изричано гласно. Нещастието пречиства човека и го кара да се замисли колко малко е необходимо, за да постигне щастие и хармония - една малка свещица.


Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...


С това изпяване на припева следва връщане към съня и той се превръща в най-близкия си синоним - мечтата, току що преживяна и още топли сърцето. Забележете малко по-забързаното изпяване на припева тук в сравнение с останалите - звучи по-весело и дори закачливо, сякаш подканящо природната стихия да донесе очакваното щастие.
Следва едно кратко сепване - като че ли едно "Е-е-е-е" прекъсва блужданието в мечтите.


А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък....

Нощта е отминала, а с нея и красивите мечтания. Тръгване на път - дали е действителен или е път към хората - той явно е бреме. Път в търсене не на истинското, а на блясъка, толкова познат и банален.



Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...

Ветрове,
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада...
Е-е-е-е...



Припевът започва с пауза - като че ли има колебание, кой път да бъде избран - на истината или на блясъка. Изборът е направен само за миг и героят отново се замечтава и потъва съзнателно в съня си. Той се запътва не към блясъка, а към съня, който го прави щастлив. Сънят е вечен и се казва смърт - нейното ехо се носи над времето, а косачите са се превърнали в палачи, които убиват с косите си и така донасят хармонията, покоя и щастието.

Редактирано от Perdu на 12.02.02 21:59.

Skupi,Perdu,
Mnogo se izviniavam,che shte ti oponiram,no fakta ,che haresvash Lili,ne e povod da pishesh pulni divotii.Tochno tova,che se namirash v edin ot klubove na Grand damata na bulgarskata pop muzika bi triabvalo da te nakara da mislish malko poveche predi da "tvorish" porednoto si pisanie...
Nablegni poveche na kachestvoto ,za smetka na kolichestvoto...
Spred men tvoeto "tulkuvanie" na texta na pesenta "Vetrove" e smeshno...
Pozvoliavam si da napisha tova,zashtoto se pritesniavam,che kluba moje da se napulni s takiva biseri,che ako vleze normalen chovek da mu nastruhnat kosite...,a nai malko Lili Ivanova zaslujava tova...

Напиши по-малко смехотворно тогава! Ще го прочета с интерес.

Benedetto, моята коса е настръхвала от твоите писания, за тук не си спомням, но със сигурност се сещам за един вече затворен форум.

Това е клуб за всеки. Моля те не влизай в конфронтация с хората.
Тук си винаги добре дошъл, това много добре го знаеш, но не и за да критикуваш хората. Аз съм тук затова - ако се тръгне към настръхвания на коси, да се намесвам.

jj

Елементарно, Уотсън!

Радвам се, че ще бъде забелязано.
Поздравления...

Елементарно, Уотсън!

Здравей, Perdu! Преди няколко дни ти прочетох анализа и реших да напиша мой:-)), сега обаче ти го пускам тук без да гледам различават ли се в нещо (просто нямам време точно в момента да сравнявам), затова ако си противоречим много някъде, кажи да обсъдим.


“На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените....” - риторични въпроси - като усмивка, но с ирония, сарказъм. (по личното ми мнение тук “плачът на жените” не си пасва и нещо ми виси нелогично, някак несвързано с останалата част, като че ли авторът на текста не е намерил по-подходящи думи, за да спази ритъма, нещо такова) Разбирам го като “имам само пустота, моята китара няма струни, моята нощ няма звезди, нима мога да бъда нужна някому?...” Ако имаш какво да дадеш, ще се намери някой, който да има нужда точно от това. Но ако си останал беден, без нищо, ще има ли за какво да поискат да те докоснат?

Припевът е мечтание, косачите като осмисляне на младостта на душата, усещане за силата, която ОЩЕ има у тази душа. Не "раздраха душата ми", а сегашно продължително време. Разбира се, че тя може да издържи - дори когато непрестанно я разкъсват.

“Тази нощ е бедна китара без струни”. Не, ти не можеш да промениш нещата. Сбогом без думи. Това съм аз –уморена скитница. Птица съм – имам криле, но за да летя като птиците високо в небето, ми е нужно и друго. Ако можеше да имам поне късче искра от обич – за да ЛЕТЯ!

В припева вече се усеща раздразнение от “косачите” - от онова, което бележи неизбежното, прозата в живота, ударите и препятствията по пътя.

“А когато тръгна сама все нататък”... - не "ако", а "когато". Не подлагам на съмнение, че ще бъда сама – знам, че ще бъда сама! Но ще търся, няма да спра. Познавам това, от което имам нужда (блясъкът в лицата, чистотата на душите, очи = душа). Няма да се откажа да го намеря!

Припевът – така стоят нещата, това е, което се случва с мен. Но с болката все още се чувствам жива. Гоним се с вятъра! Аз съм като него, той не ме настига, не може да ме повлече! Тук сега са само косачите, раздиращи душата ми, но винаги има някой, има живот. “Еееееее-еееее.... “ - нося се по-бърза от вятъра, не зная къде отивам, но летя! Ранена, уморена, но съм тук и съм жива.

Ами... това е.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Здравей Безсънна,

Първо много благодаря за твоя анализ - даваш нова насока в темета, която бе особено желена то мен.

Първо за "плача на жените". Мисля, че думите са си на място. Помисли за атмосферата, която създава първият стих - тъмна (без звезди) и студена ("изгаснал" въглен). Тук всяко сетиво е изострено - очите, кожата. А това, което се чува е женски плач. Просто това допълва мрачната картина.

Това за косачите, ми харесва. Ти си перифразирала "Това, което не ме убива, ме прави по-силен!", в смисъл че косачите закаляват духа. Но за мен в крайна сметка, те са символ на смъртта, най-вече заради косите си - косата е другото име на смъртта. Но както и в други символистични творби и тук тя е нещо желано, смъртта ще доносе покоя и щастието, тогава душата ще бъде в хармония със света - когата напусне тялото и всичко това, струва ми се, я превръща от нещо страшно в нещо естествено, през което всички ще минем.

Нашето мнение относно блясъка се различава - за мен той е прозаичен, познат, бутафорен, както много други неща от ежедневието - именно затова в текста има отказване от земния живот - заради евтиния блясък и глупавите условности.
Основната разлика в нашите тълкувания е отностно финала - ти го виждаш като жизнеутвърдаващ, а аз не. Всъщност аз смятам, че идеята за смъртта не е толкова плашеща, защото всеки край е начало. Важното е, че се избира пътя на истината.
Изглежда че, в крайна сметка, разликата в тълкуването на финала е привидна!

За мен е удоволствие да си водим такива дискусии, така че чакам с нетърпение нови мнения и особено твоето.

Hm...tova veche e napredu...
Bravo Bezsunna!

Ами... относно песента това ми е единствено мнение. Може пък аз да съм оптимист, а ти - не. И оттам да ни идват различни асоциации, не знам.

Иначе за косата като символ на смъртта - съгласна съм, че е такъв (по принцип), но фатализмът ми е толкова чужд, че насила да се взирам да намеря точно в тези стихове такъв, няма да мога да го видя.

Относно "смъртта ще доносе покоя и щастието, тогава душата ще бъде в хармония със света - когата напусне тялото и всичко това, струва ми се, я превръща от нещо страшно в нещо естествено, през което всички ще минем." - при положение, че самата аз не се плаша от смъртта и горното твърдение ми пасва идеално, не мога да разбера защо някой би искал да го внушава на друг с песен. Вероятно затова намирам друг смисъл в "косачите".

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

но имам дефекта да си правя изводи от малки неща. Как да приема комплимент, написан толкова накратко и набързо? - толкова, че от пет думи не си довъшил едната. Иначе - благодаря.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.