текст и музика: М. Манолов
албум: МОРЕ НА МЛАДОСТТА

Витоша

На Витоша, във пазухите нежни,
облак пренощува,
с утрото издигна се в лазура
и далеч отплува.

Стой, върни се, скитнико незнаен,
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака.

Но далеч е облакът, не чува -
плува в синевата -
странник странен,
влюбен в свободата...

Стой, върни се, скитнико незнаен -
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака...

Ла, ла, ла...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:26.

преводна песен

Сбогом, момчета

Но "Сбогом" каза ти -
край нас бавно пада мрак.
Ето - идва твоят влак...

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Миг постой така,
дай ми твойта ръка,
Пак към мен погледни,
сетен път ме целуни!

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Вечер у дома аз ще пиша писма,
моят малък портрет
всеки ден ще е пред теб...

Отиваш ти в далечен край,
в съня си ти за мен мечтай!

Ааа, ааа...

Мойте думи помни!
Вярвай в нашата любов!
Вярвай в наште бъдни дни!

"Сбогом" ми кажи! Много не тъжи!
Миг постой така,
дай ми твойта ръка,
Пак към мен погледни,
сетен път ме целуни!

"Сбогом" каза ти...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:18.

текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
албум: ПАНАИРИ


Стъпки

Бавни, ни веднъж
до днес несрещнати,
идват в пясъка насреща ми
стъпките със топъл звън.

Тръпна... Ах дали тези същите,
дето всяка нощ ме връщаха
в света на моя сън?

Стъпки ласкави, с мойта обич вие дишате
и по пясъка и в сърцето вие пишете.
Щом по пясъка я отвее утре вятърът,
ще остане да живее във душата ми...

Няма, няма ветрове на този свят,
дето стъпките да заличат,
стъпките остават в нас...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:30.

текст: Волен Николаев
музика: Тодор Филков
албум: ТИ МЕ ПОВИКА


Невероятно

Любовта е полет над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна?

Невероятно!

После страх, страх от нас самите,
няма връщане, има само умора,
със часовник спрял се скиташ
сред хората...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава?

Любовта беше полет над бездна над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна...

Невероятно...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:30.

Музика: Luccio Batisti


Io penso a te


Io lavoro e penso a te,
torno a casa e penso a te,
le telefono intanto penso a te...

"Come stai?..." e penso a te,
"Dove andiamo?..." e penso a te,
le sorrido, passo gli occhi e penso a te...

Non so con chi adesso sei,
non so che cosa fai,
ma so di certo cosa stai pensando...

E' troppo grande la citta'
per due che come noi non sperano
pero' si stanno cercando...

"-Scusa, e' tardi..." e penso a te,
"-T'accompagno!" e penso a te,
"-Non son stata divertente..." e penso a te...

Solo nel buio penso a te,
chiudo gli occhi e penso a te,
io non dormo e penso a te...

Pa-da-ba-da-dam-ba-da...


Превод:


Мисля за теб

Аз работя и мисля за теб,
връщам се вкъщи и мисля за теб,
обаждам й се и мисля за теб...

"Как си?..." и мисля за теб.
"Къде ще ходим?" и мисля за теб,
усмихвам й се, извръщам очи и мисля за теб.

Не знам с кого си ти сега,
не знам какво правиш,
но със сигурност знам за какво си мислиш.

Твърде голям е градът
за двама, които, като нас, не се надяват,
но мислят един за друг.

"-Извинявай, късно е..." и мисля за теб.
"-Ще те изпратя!" и мисля за теб.
"-Не бях забавна..." и мисля за теб...

Сам в тъмнината и мисля за теб.
затварям очи и мисля за теб.
Аз не спя и мисля за теб.

Па-да-ба-да-бам-ба-да...

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:37.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ


29-тият албум в кариерата на ЛИЛИ ИВАНОВА.
"....нов стил, ново звучене. Аз не лежа на стара слава..."


1. Частен случай.
2. Сънувах те.
3. Нощта на късите разстояния.
4. Животът.
5. Такава ще остана.
6. На сцената.
7. Пристанала.
8. На "И".
9. Обичай ме.
10. Само тази нощ.
11. Джелем, джелем.
12. Равносметка.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ


Александър Петров


Не искам бъдещето си да зная.
Каквото писано е - нека да се случи.
Една любов, или една раздяла -
това е просто частен случай.

Не искам в миналото да се връщам.
Със спомени животът става скучен.
Назад, ако случайно се обръщам -
това е просто само частен случай.

И знам, че и каквото да се случи -
една любов или една раздяла,
това е просто само частен случай...
А после пак животът продължава.

Научих се на много. И на нищо.
Във днешното си време да живея.
Разбрах, че всичко друго е излишно.
Научих се да губя. И спечелих

СЪНУВАХ ТЕ


Александър Петров


Събудих се във утрото.
Сънувах нов живот.
Събудих се с предчувствие,
че те има - теб, любов.

Събудих се от щастие,
във ранните зори.
Попитах вятъра,
дали, дали ще дойдеш ти.

Събудих се в очакване,
в един случаен ден.
Предчувствие за щастие,
докосна се до мен.

Дочувам ехото -
от един далечен зов.
Долавям шепота,
че всичко е любов.

Защо животът бавно, ден след ден,
отнема тайно по един момент.
Защо с любов не можем
времето да спрем,
нима не можем времето да спрем...

И нека спре за малко колелото,
на времето във този мой живот.
Дано да спре сега... Сега, защото...
Сънувах те. Сънувах те любов.

НОЩТА НА КЪСИТЕ РАЗСТОЯНИЯ


Михаил Белчев


Беше нощта на късите разстояния
на една крачка от сутринта.
Само на една педя от лятото
и на една сълза от устните ти мълчах.

Беше нощта на късите разстояния
и аз само протегнах ръка.
Дяволски хубаво беше да се събличам
пред изумения поглед на кръгла луна.

Беше нощта на късите разстояния
жената силно крещеше в мен.
Сама на ръба на едно отчаяние,
танцувах пред силуета ти неосветен.

Така те запомних, така остани,
както съдбата за път те прекръсти.
До мен ти бъди в тази най-дълга нощ
да стоплиш премръзналите ми пръсти.

Така те запомних, така и завинаги.
Сред пламъци буйни, додето жарта,
превърна се в слънце и в път за никъде.
След най-дългата нощ в света.

ЖИВОТЪТ


Александър Петров


Животът, това е чудо.
Магия, надежда, лудост.
Откривам всеки ден -
животът тупти във мен.

Животът, това сме ние.
От него не ще се скрием.
Пътувам, но се завръщам пак
и търся отново бряг.

Върти се колелото на рулетката.
Животът, като барман носи сметката,
с печалбите случайни и загуби нетрайни,
които ще си платим.

За него няма бъдеще и минало,
любезен и студен е както винаги.
Надежда ни оставя,
но нищо не забравя...
И чака да си платим.