текст: Н. Цонев
музика: А. Заберски
албум: VOLA DA ME (maxisingle)
по памет

Брезичките и момчето

Брезичките на улицата малка
растяха до твоя прозорец,
не виждаха и нямаха ръце
брезичките на улицата малка.
Едно момче живееше до вас,
то виждаше брезичките и тебе,
момчето не прошепваше словата,
които шепна аз:

Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам...

Най-хубава е улицата малка,
където е твоя прозорец,
пораснаха големи дървеса
брезичките на улицата малка...
Едно момче живееше до вас,
момчето е далече от брезите,
момчето е пораснало голямо,
това момче съм аз:

Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам.

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:33.

текст: Николай Цонев
музика: Ангел Заберски
по памет

Да вярвам ли?

Да вярвам ли - твоите очи ми обещават
едно небе обляно с радостни лъчи.
Да вярвам ли - твоите очи ще ми разкрият
едно море безбрежно с весели вълни

Да вярвам ли - твоите ръце ще ме повикат
да тръгна в път далечен с влюбено сърце.
Да вярвам ли - твоите очи ще ми разкрият
едно море безбрежно с весели вълни.

Кажи "Тръгни след мен" -
ще тръгна - отведи ме,
по пътища незрими,
към нови красоти ме отведи...
Кажи "Ела след мен!" -
ще дойда - отведи ме...

Неплувани морета
невиждани звезди ми покажи...

Редактирано от Perdu на 01.03.03 14:34.

музика: Тончо Русев
албум: ТАНГО


ЛЮЛКА


Дамян Дамянов


Помниш ли море, щурци, светулки
и мрак говорещ с твоя глас?
И една самотна стара люлка -
във нея двама ти и аз.

Помниш ли как пееше потайно
с гласа на щастието ти?
Вярвахме, ще ни люлей безкрайно
онази люлка любовта.

Двама с теб и трима с нея,
четирима - със оня свод,
вярвахме ще ни люлее
тази люлка цял живот.
Още люлката така любима
си стои, но сам-сама.
Колко празни люлки има
по голямата земя...

Кой разпъди всичките светулки
и кой щурците разпиля.
И живота - тази празна люлка -
кой тъй жестоко разпиля...

Нищо, нищо нека се люлее
съвсем сама до оня час,
в който двама пак ще седнат в нея...
А може би пак ти и аз...


Благодаря на Azulejos, който ми я припомни, видях, че липсва тук.
Не знам чии са текстът и музиката

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:14.

текст: Любомир Левчев
музика: Александър Йосифов


ГЪЛЪБЪТ
(албум "Гълъбът")

И ето - аз отново чакам
голямата любов.
И ето - аз отново гледам
големия часовник.

Върху голямата стрелка
е кацнал гълъб -
самичък като мен...
Червени облаци димят
в следобедната тишина.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва... И остава
страхът на гълъба
в сърцето ми.

И ето - траква голямата стрелка,
чертичка по-надолу пада.
Избухват гълъбовите крила.
Уплашената птица мигом литва
като египетска душа.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 20:58.

музика: Тончо Русев

НА СБОГУВАНЕ


Дамян Дамянов


Та значи тъй! Реши и си отиваш...
На добър час - аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.

И мене, ако някога ме стопли,
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек.

Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка в пепелта.

И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър,
ще носи прах, от твоите нозе.

Но тръгваш ти дори без сбогом
аз не те виня -
на този свят пътеки много,
но любов - една.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:19.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ПАНАИРИ

Панаири

Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
със безброй незабравими гласове!

Панаири - свят отрупан
с толкоз хубави, примамливи неща!
Ах, да можех да си купя
днеска свойто детство, утре - младостта...

Мои панаири,
с толкова измислени слънца,
пак вървя и диря
свойте хиляди изгубени лица
и в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца...

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

На шега е уж задигнал
моя детски смях и моя весел глас.
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз...

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:16.

текст: Д. Дамянов
музика: Т. Русев
албум: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Предупреждение

Душата ми - врата без ключ -
готова е по-всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощен да приеме.

Добър ли е... Но ако лош
човек на прага й застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън, ще си остане.

И без да тропне - само с устни
да й прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.

Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне.

Приятел буен, враг ли тих,
не знам какъв си но повтарям:
знай, незаключени врати -
най-мъчно, всъщност, се отварят!

Редактирано от Perdu на 02.03.03 14:25.

бълг. текст - ?

Бенг-бенг

Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.

Припев:
"Бенг, бенг" - гърмеше ти,
"Бенг, бенг" - отвръщах аз,
"Бенг, бенг", но днес уви
"Бенг, бенг" изпълва ме стъга.

Струва ми се от тогаз
в тебе влюбена съм аз,
но тогава любовта
беше в детската игра

Припев...

После срещнах те веднъж -
беше вече строен мъж,
но от свян или от страх,
любовта си не признах

Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.

Припев...

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:18.

бълг. текст: Димитър Андрейчин
музика: Джони Дорели
албум: CAMINO

В безкрайността

Аз вярвам на това, че много скоро,
ще дойде той и тук ще спре,
ще ме докосне със ръка,
ще каже "Търсих те по цялата земя..."

Тогава аз ще знам,
че някой мисли е за мен,
към мене бил е устремен:
във безкрайността.

Да, зная това,
че няма вечно да живея в самота...

И в моя дом студен
ще има обич и за мен,
за мен, изгубена сама
във безкрайността

Да зная това,
но няма винаги да бъда все сама
във безкрайността.

Да зная това,
че няма вечно да живея в самота...

Ще има някой с мен,
за него аз ще бъда ден,
ще бъда вечна светлина
в безкрайността.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:25.

музика: Асен Гаргов
албум: ТАКА ЖИВЕЯ (видеокасета'87)


Усещам, че си тук


Дамян Дамянов



Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят.

Едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.

Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

Редактирано от Perdu на 02.03.03 19:24.