Колко думи
Асен Гаргов, Гергина Дворецка, Емил Коларов
албум: Лили '86

Като ярки птици в мрака,
в мрака се стопиха
думите, които времето разпръсна.
И ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.
И ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.

Пр: Колко думи и все не мога
да им дам и душа и плът,
ала днес те обичам много, много
и изглежда за първи път.

Все тъй отминавах или пак те срещах.
Бързах да се скрия сред познанства нови.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:16.

Ръцете ти
М. Аладжем, Д. Ценов, Ив. Пеев
албум: Обичам те

Дори, когато друго нищо нямаш
и нашата любов се слее с времето,
ела с ръцете си при мене само -
с последната им жар, ще те приема.
Обичах те заради тях, ръцете,
изтръпващи от болка и доверие,
треперещи във тишината двете,
в които толкова любов намерих.

Пр: Ръцете ти единствено виновни
за пламъка изгарящ помежду ни,
за чувствата във нас, за наш'та повест,
която с теб написахме без думи.
Ръце, аз само вас в света ще търся,
защото трябва нещо да ни свързва.
За миг ако отдръпнем нашите пръсти,
без огъня те могат да замръзнат.

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:21.

Самсон и Далила
Капуано, Надежда Захариева, В. Казасян
албум: Обичам те

Със неземна сила
бил Самсон прочут в света,
а била Далила
със неземна красота.
На, на ,на...

Нея той обичал
и тъй силно влюбен бил,
че забравил всичко
и свойта тайна й разкрил.
На, на, на...

А Далила щом открила
тази тайна, в час незнаен
най- коварно го предала.

Таз легенда стара
ти толкоз често ми шептиш.
Може би не вярваш
в мен и любовта ми ти.
На, на, на...

Но напразно се страхуваш
и разказваш развълнуван.
Непременно вярвай в мене!


Аз не съм Далила,
нито пък съм с онзи лик,
нито с чудна сила,
нито с красота безспир.
На, на, на...

Нека всичко в нас е земно!
Вечно жива ще остане,
щом е земна, любовта ни.
Нека всичко в нас е земно!

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:23.

                                    Eла



                     Ела, че притъмня и стана тежко - 

                         пътеката остана без душа, 

                    защото няма истина без грешки - 

                     аз чакам сама, страдам и мълча...



                     Неволята от преданост настана, 

                 от ревност - риска, от тъга - скръбта...

                      Изчезнаха словата, стана няма,

                       безкрила, охладена любовта.



                    Мълча в едно жестоко постоянство, 

                        в една неразрушима тишина.

                      Мълча в тъжното пространство, 

                        в ужасно разредена тъмнина...



                      Защо тъй рано мръква над полето?

                        Къде потъват всички гласове - 

                       над мене непробудени дървета, 

                         край мене онемели ветрове?



                       Ела, че притъмня и стана тежко, 

                          пътеката остана без душа, 

                       защото няма истина без грешки - 

                       аз чакам сама, страдам и мълча...

Редактирано от Perdu на 18.07.03 20:27.

текст: Димитър Ценов
музика: Тончо Русев


ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ
(албум "Този свят е тъй прекрасен")

Щом тръгнеш ти из улиците празни
под бялата усмивка на луната,
ти сбогом както другите не казвай -
не искам да ни чуе тишината.

Зелените листа със шепот странен
на всеки ще разкажат твойто име.
Не искам никой да узнае -
сама да бъда в сънищата зимни.

Кажи ми, че отиваш някъде!
Кажи ми нещо, даже да боли!
Повярвай - аз ще те очаквам,
но нещо измисли...

Ти остави в ръцете ми частица,
която да ми спомня топлината.
И моите очи - две сини птици,
след теб ще полетят да те изпратят.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:22.

текст: Димитър Точев
музика: Александър Йосифов


АЛЕЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ
(албум "Този свят е тъй прекрасен")

Има във парка
една тиха алея,
в която неизвестния скулптор
е изваял с длето
един мраморен момък -
един герой,
останал завинаги
на двайсет години
във тази алея
на влюбените.

Пак сигналът звъни в тишината -
той е наш неизменен сигнал.
И в сребристият дъжд на луната
той ни среща в алеята спрял.

Сякаш нас той е чакал безкрайно
все такъв - неизменно красив.
И ни гледа усмихнат от мрака,
и ни маха с ръка мълчалив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би като мен го е чакал.

Колко влюбени тук ще минават,
а под лунният дъжд мълчалив
неизменно с усмивка такава
ще ги среща пак момък красив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би той е чакал.

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:23.

бълг. текст: Надежда Захариева
музика: ?


ИДИ СИ
(албум "Този свят е тъй прекрасен")

Тръгваш ти и нощта
ще те погълне след минута
в твойта пропаст.

От мен те грабва всеки миг,
в сърцето ми се ражда вик,
но гордостта го заглушава.

Върни се ти -
страхувам се сама!
Без тебе опустява
голямата земя.

Върни се ти -
нахлува студ без теб
и като страшна клада
в мен болката расте.

Върни се ти...

Късно е. Mежду нас
с очите си издигаш
ти стена от присмех.

Ти болката ми не разбра,
затуй не искам да те спра
и с вик прогонвам тишината.

Иди си ти -
не ме е страх сама!
С любов ще ме прегърне
голямата земя.

Иди си ти...

Редактирано от Perdu на 03.03.03 21:24.

текст: Павел Матев
музика: Хетко Николов


ЛЮБОВ
(албум "Този свят е тъй прекрасен")

И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров -
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов.

Неспокойния образ ще взема,
две големи и плахи очи -
две заглавия на поема,
дето твоето име звучи.

Едно Черно море - да ме носи;
една чайка - над мен да кръжи;
и тракийските коловози -
да ме водят при вити лози.

Един тръпен завой на Марица;
една южна, печална звезда;
една сянка от бор и елица;
един извор със снежна вода.

Един бял лист, на който ще пиша
с един неумиращ копнеж.
И две сълзи, които ти скришом
на прощаване ще ми дадеш.

Редактирано от Дaмян на 04.03.05 16:50.

Частен Случай - 1999
(Non album tracks)

1. Да уловиш мига
2. Жулиетите
3. Суета
4. Това си ти (дует с Момчешки свят)
5. Какво е щастието
6. Сезони и дни
7. Присъда

Присъда

Музика и ар. Ал.Кипров
Текст: Михаил Белчев
Албум: Частен Случай"99(Non album track)

Съдете ме единствено накрая
след всички доказателства събрани!
За нищо няма да се оправдая
и в себе си невинна ще остана...

Съдете ме за миговете луди,
за срещите останали случайни,
за туй, че не желаех да съм друга
и на сърцето си останах вярна...

Ще ме осъдите надявам се накрая
денят ще бъде слънчев и чудесен.
За нищо няма да се оправдая-
последната ми дума ще е песен!

Присъдата-живота произнася
и той единствен съдия е на душата!
Човекът само кръста си пренася -
какъвто му е даден от съдбата...

Ще ме осъдите надявам се накрая
денят ще бъде слънчев и чудесен.
За нищо няма да се оправдая-
последната ми дума ще е песен!

Редактирано от Perdu на 22.03.03 14:38.