Жулиетите
муз. Красимир Гюлемезов

/дует с Драгомир Драганов/

Жулиетите днес са минало,
но така е устроен света -
те са в театъра или в киното.
Тук е само любовта.
И събираме, разпиляваме
надеждата всеки ден.
Но от бързане закъсняваме
любовта на стоп да спрем.

Надявам се на всяка среща,
която утре предстои.
С предчувствие съм все,
че нещо живота ми ще промени.

Надявам се, че ще намеря
онази истинска лрюбов.
Но може би, Ромео, ти
живееш в някой друг живот.

Жулиетите днес са минало,
но така е устроен света -
те са в театъра или в киното.
Тук е само любовта.
И събираме, разпиляваме
надеждата всеки ден.
Но от бързане закъсняваме
любовта на стоп да спрем.

КРЪСТОПЪТ

Сезони и дни прелитат край мен,
оставят следи от всеки момент.
Живот-кръстопът е мойто сърце
минават оттам безброй ветрове.

Премина оттам дори любовта
тя имаше, знам, безброй имена.
Но аз не броях щастливите дни,
аз просто живях, раздавах мечти.

Живот-кръстопът е мойто сърце
минават и днес безброй ветрове.
Каквото било, било досега.
Живот-кръстопът - това е съдба.

Мигът

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави.
Не се повтаря нищо на света,
не се повтаряме аз и ти.

Не стига никога един живот
за всички истински неща.
Да преживеем болка от любов
и да забравим след това.

Не питай своето сърце
дали да бъдеш или не.
Вземи мига такъв какъвто е,
накарай времето да спре.
Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не
Вземи мига такъв какъвто е,
накарай времето да спре.

Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял.
Не стига никога един живот
за всички истински неща.
Да преживеем болка от любов
и да забравим след това.

Не питай своето сърце
дали да бъдеш или не.
Вземи мига такъв какъвто е,
накарай времето да спре.
Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не
Вземи мига такъв какъвто е,
накарай времето да спре.

Рождество

Кристално чист вали снегът
И в коледната бяла вечер
един внезапен спомен скъп
ме връща в детството далечно.

Ухае в къщи на тамян,
запалва тънки свещи мама.
Тържествено като във храм
шепти молитвата баща ми.

Камбанен звън навред ехти
И ангел пее в небесата
Че тази нощ ще се роди
Спасител на земята.

И ето пак е Рождество
И трепкат свещи в тъмнината
Под стихналия зимен свод
мълчи в очакване земята.

Очаква своя Божи син
добро да донесе в душите
И нечий глас шепти "Амин",
дочул човешките молитви.

Камбанен звън навред ехти
И ангел пее в небесата
Че тази нощ ще се роди
Спасител на земята.

Суета

Ал. Кипров, Ал Петров

неиздавана

Какви ли дрехи имам аз?
Не помня и не ги броя.
Обличам нещо понякога
само за час
и го захвърлям, ей така.
Рабрах, че с нов парфюм и грим
мигът не ще го задържим.
Той е поредният кадър от филм черно-бял,
често пъти закъснял.

Връщам филма назад
и виждам колко малък е този свят.
Свят във шепа събран,
в който всеки идва и тръгва сам.

Дали от малко суета
не губим някога мига?
И разпиляваме времето в този живот
и тъй играем на любов.

Разбрах, че с нов парфюм и грим
мигът не ще го задържим.
Той е поредният кадър от филм черно-бял,
често пъти закъснял.
Връщам филма назад
и виждам колко малък е този свят.
Свят във шепа събран,
в който всеки идва и тръгва сам.

Редактирано от chancce на 08.05.05 21:26.

Това си ти

муз. Груди
текст Ал. Петров
ар. Иван Лечев

/неиздавана, с група "Момчешки свят"/

Всяка нощ идваш ти насън
и всяка нощ си тръгваш призори.
Събуждам се, поглеждам вън последните звезди
и питам се във утрото: "Любов, къде си ти?".

Всеки момент от един живот
очакваме последната любов.
И ето в най-случаен миг
събуждам се в зори.
Всичко е наистина,
любов, това си ти.
И ето в най-случаен миг
събуждам се в зори
всичко е наистина,
любов, това си ти.

Новият ден пак отлетя.
Близо до мен спря любовта.
Ще дойде във съня, може би.
Спри любов и остани.

Беше ли сън или не, не съвсем
с любов светът е необикновен.
Събуждам се, поглеждам вън последните звезди
и казвам си във утрото: "Любов това си ти!".
И ето, в най-случаен миг събуждам се в зори
всичко е наистина
любов, това си ти.

Имаш хиляди лица и имена,
но аз не искам да избирам между тях.
Аз искам теб, любов, каквато и да си.
Моля те, остани.

Новият ден пак отлетя.
Близо до мен спря любовта.
Ще дойде във съня, може би
спри до мен и остани.

Новият ден пак отлетя.
Близо до мен спря любовта.
Ще дойде във съня, може би.
Спри, любов, и остани.

Може би това да е съдба.
Знам сега какво е любовта.
Знам какво е любовта.

Чили

/неиздавана/

Аз не съм твоя дъщеря, Чили,
и никога не съм те виждала.
Но когато убиваха твоята младост,
убиваха и мен.

Знаете ли, хора,
стадиона на смъртта?
Той е моята Родина - Чили.
Снощи бях на двадесет години,
днеска вече нямам свое име.

С черно дуло те убиха твоя син, Родино.

Но отново аз ще се родя
И отново ще горя за теб
И отново ще умра за теб
о, Чили.

Твоите червени цветове
Твоите червени синове
Твоите червени знамена
о, Чили.

Снощи ме гориха в моя град Сантяго
Снощи ме убиха във Сантяго
От кръвта ми макове израстват
над смъртта ми като гневна клетва.

С черно дуло те убиха твоя син, Родино.

Но отново аз ще се родя
И отново ще горя за теб
И отново ще умра за теб
о, Чили.

Твоите червени цветове
Твоите червени синове
Твоите червени знамена
о, Чили.

Редактирано от chancce на 08.05.05 21:50.

Капитан

стихове: Веселин Ханчев
музика: Морис Аладжем
/албум "Моят град", Балкантон 1979/

Капитанът не спи, в океана е взрян капитана
И реве, и кипи, и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти, всяка рея звънти като струна
И лети, и лети с триста възли тайфуна.

През тропически мрак води кораба свой капитана
Най-добрият моряк от Червено море до Хавана.
Десет градуса Вест, тишина и тайфуна го няма
Над екваторен лес се люлее луната голяма.

Едно малко момче, отразено се вглежда в морето
то навежда глава, то очи срещу слънцето свива.
И усмихва се то и протяга под мостчето длани.
Аз разбирам защо - Добър път, добър път, капитане!

През тропически мрак води кораба свой капитана
Най-добрият моряк от Червено море до Хавана
Литват сиви ята и се стрелват зелени акули
И витлото тъче в океаните ивица бяла.

Капитанът не спи, в океана е взрян капитана
И реве, и кипи, и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти, всяка рея звънти като струна
И лети, и лети с триста възли тайфуна.

И лети и лети... Добър път, добър път, капитане!

Редактирано от Дaмян на 12.05.05 20:22.

(Савио, В. Мирчовский)

Сърцето бие, бие и лудува,
сърце което все за теб тъгува.
Тупти сърцето в гърдите на момиче,
едно момиче, което те обича.
Сърцето бие, бие като лудо -
не вярва то че ти обичаш друга.
Тупти сърцето, тъгува и копнее
за тези нощи в които бяхме с тебе.

Чуй ти това сърце! (това сърце)
върни се пак при мен! (пак при мен)
Върни ти любовта на нашите сърца!

Сърцето бие, бие и лудува...
Сърцето бие, бие и тъгува...

КАМБАНИТЕ

От славната Априлска епопея
до Метковец със оня поп Андрей
бунтовните камбани още пеят
и тича неспокоен ветровей.
Безсънните камбани в мен отекват
и в моя ден, и в моя кратък сън,
и аз вървя по стръмните пътеки
след екота на този страшен звън.

Припев:
Камбаните, камбаните ме водят
по вярната посока на дълга.
Текат през мен реките пълноводни,
пронизва ме куршума на врага.

Но аз съм жив, камбаните са живи.
Разтърсва ме бунтовният им глас.
Вестители на правдата такива
завинаги ще ги запомня аз.

Припев:
Камбаните, камбаните ме водят
по вярната посока на дълга.
Текат през мен реките пълноводни,
пронизва ме куршума на врага. (x3)

Редактирано от Anakin на 27.12.05 04:58.