музика: Зорница Попова
аранжимент: Алекснадър Бахаров
албум: СЪРЦЕТО ТЕ ИЗБРА Балкантон 1983г.

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ ТИ


Йордан Янков


Не знам дали си ти или това е миг,
от моя кратък сън, от моята надежда.
Дали това е глас за щастие и нежност.
Не знам дали си ти, не знам дали си ти.

Не знам дали си ти или това е друг -
от взиране в нощта очите ми не виждат.
Дали се връщаш пак при мен като въздишка.
Не знам дали си ти, не знам дали си ти.

Една надежда се разлиства, една любов трепти,
за мене някой нейде мисли - не знам дали си ти.
Незнам дали е вече късно за моите мечти,
навярно някой пак ме търси - не знам дали си ти.

Не знам дали си ти или това е сън,
или това е вик от дългата умора.
Прозорози и врати пред тебе ще разтворя -
но само да си ти, но само да си ти.

Една надежда се разлиства, една любов трепти,
за мене някой нейде мисли - не знам дали си ти.
Незнам дали е вече късно за моите мечти,
навярно някой пак ме търси - не знам дали си ти.

Незнам дали е вече късно за моите мечти,
навярно някой пак ме търси - не знам дали си ти.

Редактирано от Perdu на 19.02.05 15:19.

музика и аранжимент: Красимир Гюлмезов


ПОМНИШ ЛИ МОИТЕ СЪНИЩА?

Явор Кирин


Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища.
А любовта в този океан,
с мойта нежна длан, можех да ти дам...

За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен.

Помниш ли срещите парещи?
Нежни въздишки отронващи.
А любовта, тя дойде сама
само миг поспря, после отлетя..

музика: Александър Кипров
аранжимент: Емил Бояджиев


МАЛКА ЧАСТ ОТ МЕН


Явор Кирин



Остави завесата на мрака
да ни каже нещо за това,
как Луната много дълго чака
да погали нашите тела.

Остави любезните покани -
те са вече прах и суета.
Зная как греховно изтъкани
са мрежите на любовта.


Спри да целуваш само ръцете ми!
Не бъди така обикновен!
Спри да целуваш нежно ръцете ми -
те са само малка част от мен!

Остави надеждите за утре,
искам тази нощ да бъдеш тук.
С тебе може би ще бъда друга,
ако ти чаровно бъдеш друг.

Спри да целуваш само ръцете ми!
Не бъди така обикновен!
Спри да целуваш нежно ръцете ми -
те са само малка част от мен!

Редактирано от Дaмян на 23.05.05 12:56.

музика: Вили Казасян
аранжимент: Иван Пеев
албум: МОЯТ ГРАД, Балкантон 1979г.

музика: Стефан Илиев
аранжимент: Александър Кипров
албум: ТЕЖКА СВАТБА, Балкантон 1989г.



ВИК


Блага Димитрова


Кога ще дойдеш ти? Когато си отида
и сетните ми стъпки отехтят далече...
Кога ще си със мен? Когато те зазидам
сред четири стени, в самотна вечер.

Обичай ме сега, когато те обичам,
когато твоя съм, жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце, когато ще дотичам,
че утре ще е късно, непоправимо.

Кога ще ме съзреш? Когато в друго рамо
притисната отмина, със поглед във земята.
Кога ще ме зовеш? Когато видиш само,
че губиш ме далечна, чужда, непозната.

музика: Ал. Йосифов
аранжимент: М. Щерев
албум: ТАНГО, Балкантон 1975г. ВТА 1810


КЪМ ТЕБ


Павел Матев


Аз взех от твойта слабост много
могъщество и чест, и доблест.
Пленително добра тревога,
привързаност без страх и подлост.

И жълта есен, жълто ехо,
от гласове незащитени,
но всичко е така, така далеко,
тъй както детството от мене.

И струва ли си да се пипа
несбъднатото от години.
Отново за самозащита
да си останем анонимни.

Да бди нас като тогава,
зидът старинен и огромен,
да се яви като забравен,
а ти да дойдеш като спомен.

И в паметта си да се ровя.
Да търся мъничка разплата!
Да си отида пак виновен!
Да си останеш ти!... Възпята...

м.и ар.Янко Миладинов
изд:'Балкантон" ВТА 2158 - Пролет77
(в дует с Асен Гаргов)

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

Димитър Точев

Сменяват се сезоните,
топи се късен сняг.
И разцъфтяват клоните,
че пролет иде пак.
А с клоните,а с белия, а с пролетния цвят,
дори и остарелия отново става млад.

Запяват птици в сините,
небесни ширини.
И вечер пак в градините,
младежки смях звъни.
А с птиците, а с белия, а с пролетния цвят,
дори и остарелия отново става млад.

Сребрее буден ручея
в разлистени гори.
И златото отключено,
на утрото зари.
А с ручея, а с белия, а с пролетния цвят
дори и остарелия отново става млад.

м.Морис Аладжем
ар.Иван Пеев
изд. в албума: Избрани песни от М. Аладжем
ВТА 10610-"Балкантон" 1981г.
(в дует с Асен Гаргов)

ДУМИ

Димитър Ценов


Все си мисля аз, че твойте думи
са били неверни в любовта
през онази зима, още чувам,
как вали безкраен сняг в нощта!

По добре да бяхме помълчали,
да се чуят нашите души,
иначе превръщат се в кристали
думите, ако човек сгреши!

Думите, думите,
те са живот и грях!
Думите, думите,
няма любов без тях!
Думите, думите,
щом са лъжа дори,
думите, думите,
скрит пламък в тях гори!

Сигурно едва сега разбирам,
закакво във онзи зимен ден,
птици по стъклата ми умираха-
или твоя шепот замразен....

Подарих ти любовта

т. Иля Велчев
м. Митко Щерев

Кой е този нежен глас?
Думи, парещи във мен
Тъмнина и светлина,
Две души в любовен дом.

Ти си слънце и луна,
връх и долина.
И една любовна нощ,
и грях без вина.

Подарих ти любовта,
без да искам и троха.
Само силната река
измива тежката сълза.
И душата ще ти дам,
и живота ще ти дам.
Този свят така раним,
този свят ще го спасим със любов.

Миг на щастие и страст
и един любовен стих.
И във мрака две звезди,
не звезди, а две очи.

Ти си стон и тържество,
пясък и скала.
Колкото и да грешиш, сърце,
в моя път ще съм с теб.

Подарих ти любовта,
без да искам и троха.
Само силната река
измива тежката сълза.
И душата ще ти дам,
и живота ще ти дам.
Този свят така раним,
този свят ще го спасим със любов.

Днешната любов

/дует с Цв. Владовски/

Не помня колко любов разпилях
по пътя, по който вървях вчера.

До вчера често се срещах сама
по пътя към любовта.

Срещите вчерашни днес са съдби.
Срещи безброй помним аз и ти.

Но винаги истинска след всяка раздяла
остава накрая днешната любов.
Минават години, сезони и зими,
след тях ни остава днешната любов.

От утре, недей ми казва това,
искам до утре теб и нощта, искам.
Без думи в този безкраен живот,
искам без думи теб и любов.

Срещите вчерашни днес са съдби.
Срещи безброй помним аз и ти.

Но винаги истинска след всяка раздяла
остава накрая днешната любов.
Минават години, сезони и зими
след тях ни остава днешната любов.

Редактирано от chancce на 07.05.05 16:11.

Иска ми се


Иска ми се вече да открия
смисъла на земния живот.
Във какво понякога се крие
- славата, пари или любов?

Рано или късно всеки прави
избора на днешния си ден.
Ала после иска да забрави,
че от него бил е победен.

Всичко ли от този миг научих
колко разпилях или събрах?
Със любов голяма ли сполучих
досега така и не разбрах.
Славата ...не се побира,
златото във сейфа не блести.
А пък любовта дори красива
като сняг априлски се топи.

Щастието пита се в какво е?
Има ли го всъщност на света?
Искаме си да не отговоря -
скучно ще ми бъде след това.

Всичко ли от този миг научих
колко разпилях или събрах?
Със любов голяма ли сполучих
досега така и не разбрах.
Славата ...не се побира,
златото във сейфа не блести.
А пък любовта дори красива
като сняг априлски се топи.