текст Георги Милчев
музика Мага
албум "Ветрове" Shiny World 2000 г.

Няма да заспя

Събудих птици заради теб,
дочувам крачки, близо си до мен.
Нощта настъпва тихо
и ми донася тъга.
И виждам бледи сенки,
нощта близо е до мен.

Няма да заспя,
не така сама,
идваш ли да ме докоснеш?
Няма да заспя,
трябва да реша.
Ще те чакам. Докога ли?

Поредна вечер, дочакан миг
и ме докосва пак любовен вик.
И ме побиват тръпки,
усещам огън и грях.
Така познати стъпки
шептят обич и страх.

Няма да заспя,
не така сама,
идваш ли да ме докоснеш?
Няма да заспя,
трябва да реша.
Ще те чакам. Докога ли?

Редактирано от chancce на 30.03.04 00:58.

текст Ал. Петров
музика Иван Лечев
албум "Ветрове" Shiny World 2000 г.

Илюзия

Не съжалявам и не мисля за нещата,
които имах някога, до вчера.
Въртеше се кълбото на земята,
а аз пътувах за да те намеря.
Не съжалявам за пропуснати моменти,
за времето по пътя разпиляно.
Живота - броеница от фрагменти,
разбрах кое е малко и кое голямо.

Илюзия е, че сме най-щастливи
в спокойните води на тишината.
Повярвайте ми - бих ги заменила
за миг любов, една вълна и вятър.

Аз вече знам - така стоят нещата,
от спомени събрани спомен няма.
Но мойто огледало във душата
предсказа теб любов. Така и стана.
Не съжалявам за пропуснати моменти,
за времето по пътя разпиляно.
Живота - броеница от фрагменти,
разбрах кое е малко и кое голямо.

Илюзия е, че сме най-щастливи
в спокойните води на тишината.
Повярвайте ми - бих ги заменила
за миг любов, една вълна и вятър.

текст Кольо Севов
музика Ангел Заберски
албум "Ветрове" Shiny World 2000 г.
/запис: 1967 г./

Лунната соната

И тази нощ аз знам ще оживее
под пръстите ти "Лунната соната",
с която ти душата ми ще сгрееш,
с която ще пропъдиш самотата.
И тази нощ над белите клавиши
ще затрептят пак пръстите ти леко
и през прозореца отворен ще въздишаш
и ще вървиш по лунната пътека.

Свири, свири, от кораба в морето
ще слушам аз най-нежната соната,
която се роди в очите и сърцето,
написа я с лъчите си луната.
Свири, свири, макар да съм далеко
аз пак ще слушам "Лунната соната",
че с нея ти остави ми, остави ми пътека
завинаги, завинаги в душата.

Свири, свири, макар да съм далеко
аз пак ще слушам "Лунната соната",
че с нея ти остави ми, остави ми пътека
завинаги, завинаги, завинаги.

текст: М. Спасов
музика: А. Косев

Нестинарски припев

/албум "Златният Орфей 1982 г", Балкантон 1982 г. /

Нестинарска игра не играя
както моите древни сестри,
под нозете си днес да узная
как големият огън гори.

Аз го нося при своите срещи
и когато дръвче разцъфти,
под гърдите дълбоко усещам
как започва у мен да пламти.

Запламтява земята у мене,
запламтява небето добро
и сърцето ми - огън червено,
там върти нестинарско хоро.

Затова не играя аз боса
върху огъня, върху жарта,
а в сърцето си само го нося
за да стопля навеки света.

Запламтява земята у мене,
запламтява небето добро
и сърцето ми - огън червено,
там върти нестинарско хоро.

Редактирано от Perdu на 05.04.04 22:35.

музика: Стоян Захариев


ПАК ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ


C'est une chanson sur les amours, la vie et l'amour...

Щом усетиш дъжда
как ти шепне в нощта,
знай това съм аз!
Щом усетиш мига,
в който почва деня,
знай това съм аз!

Щом намериш цветя
сред пустинна земя,
знай това съм аз!
Щом не можеш да спреш
оня сладък копнеж,
знай това съм аз!

О-ооо, пак ще те обичам,
вече знам това.
Искам пак да те наричам
с нежни имена.
О-ооо, пак ще те обичам -
тези две слова.
Искам пак да ги изричам:
Обичам те!

Щом повдигнеш ръка
да погалиш сега,
знай това съм аз!
Щом душата боли,
а усмихнат си ти,
знай това съм аз!

Щом намериш цветя
сред пустинна земя,
знай това съм аз!
Щом не можеш да спреш
оня сладък копнеж,
знай това съм аз!

О-ооо, пак ще те обичам,
вече знам това.
Искам пак да те наричам
с нежни имена.
О-ооо, пак ще те обичам -
тези две слова.
Искам пак да ги изричам:
Обичам те!

Mon cheri, je t'aime! Je suis seulement pour toi! Mon amour, je t'aime!

Пак ще те обичам,
вече знам това.
Искам пак да те наричам
с нежни имена.
Пак ще те обичам -
тези две слова.
Искам пак да ги изричам:
Обичам те!

музика: Митко Щерев
аранжимент: Митко Щерев
Сингъл Балкантон ВТК 3010

БЪЛГАРКА

Надежда Захариева

Питай ме отде имам тънък и строен стан
и две звезди вмести очи как са огрели мойто лице.
Питай ме защо тъй е волно мойто сърце
и докога, и докога от мойта хубост ще си огрян.

Птиците млъкват щом запея,
слушат стихнали моя глас.
Слънцето .....чер се крие
щом изляза на двори аз.

Този тънак стан взела съм от горска ела,
черната нощ и две звезди - моите тъмни очи.

Всичките птици ще надпея
в свойта песен и моя смях.
Моята хубост ще огрее,
както слънцето таз земя.

Редактирано от Perdu на 06.05.04 15:34.

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов


ПРЕОБРАЖЕНИЯ
(албум "Моят град")

Спомени за драми и измени
в късните ми сънища сноват.
Съмва се и пада върху мене
кръста на натрапчив кръстопът.

Клонести светкавици разрязват
пълния със птици хоризонт.
Призован, аз вече съм навлязъл
и вървя по жълтия наклон.

Аз мълча, но моят глас ридае.
Аз вървя. Сърцето ми стои.
Може би съм свършил и - накрая -
то последно ще ми измени.

Тъй изгаря суха лятна слама
и се стапя много късен сняг...
Вечер бивах прицел на измама.
Денем - на любов и ласка бряг.

Възлите от драми и измени
с мъка се кръстосват и с копнеж...
Аз вървя. И някъде у мене
свети тихо пламъче на свещ.

Не ме търси... Не ме търси...

ТАНГО

Б.Петков \ Ал. Петров \ К. Марков
( от филма "Изпепеляване ")

Помниш ли как се запознахме ?


Колко съдби, колко мечти
животът среща или дели?
Вчера напред, утре назад
в необясним до днес кръговрат.

Спомени тук, спомени там.
един събиран - друг разпилян.
Виждам за миг свят неоткрит
с една последна клечка кибрит.

Дива луна или надежда една
изгрява бавно и тя е сякаш знак.
Пътник в нощта открива лодка и бряг
и тръгва някога пак към любовта.

Вчера напред, утре назад
в необясним до днес кръговрат.
Ден подир ден в този живот.
към теб пътувам, моя любов!

Срещам те тук, срещам те там,
но днес къде си, искам да знам.
Виждам за миг свят неоткрит
с една последна клечка кибрит.

Спомени, спомени, спомени......

Редактирано от Perdu на 31.07.04 17:11.

музика и аранжимент: Найден Андреев
албум: СЪРЦЕТО ТЕ ИЗБРА
ВТА 11077 Балкантон 1983г.


ЗАБРАВЕН ДОМ


Волен Николаев


Колко много смях забравен
между твоите стени днес пак звучи.
Да притворим очи, да върнеме времето.
Оживява всеки миг и така се завръщаш отново
там някъде далече.

Да притворим очи, да върнеме с болка
от спомена времето.
Свети старата къща, връщам се късно.

Ти жив си още в моите нощи.
Ти жив си още, мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака, знам мене чакаш.
Късно е вече, мой далечен роден дом,
последен подслон.

Колко много път изминах, за да стигна аз
пред твоя праг, роден дом!
Да притворим очи, да върнеме времето
Мигове отронени и мечтата се връща в спомена там
нейде отдалече.

Да притворим очи, да върнеме с болка
от спомена времето, свято минало мое,
дали ще се върна?

Ти жив си още в моите нощи.
Ти жив си още, мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака, знам мене чакаш.
Късно е вече, мой далечен роден дом,
последен подслон.

Редактирано от Perdu на 23.09.04 18:00.

музика: Александър Йосифов
аранжимент: Румен Бояджиев
албум: СЪРЦЕТО ТЕ ИЗБРА
ВТА 11077 Балкантон


КЪСЕН СТИХ


Павел Матев


Забравени във музика слова,
безгласни и отминали, далечни,
ако ги помня, още помня ги едва,
но не ги пиша, не ги чувам вече.

Дали животът ме ожесточи
или забрава през душата мина -
обезцветените от четене очи
обхащат и света наполовина.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни,
аз бих оставил всичко настрана,
но с мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя, как да изразя,
блестящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза
или във късен стих ще го опиша.

И виждам суха залезна трева,
останала без цветове и сила,
огъната на две и затова,
най-жълта тишина изобразила.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни,
аз бих оставил всичко настрана,
но с мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя, как да изразя,
блестящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза
или в късен стих ще го опиша.