Първо... / Общества / Непрофесионални / Средновековие

Възстановка “Слава и доблест”
560 години от превземането на Шуменската крепост от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и защитата на турския гарнизон 25-27.10.1444г.

Исторически преглед
На 25 октомври Владислав III Ягело обсажда Шуменската крепост, която се издигала на хълм близо до днешния град Шумен, на 405м надморска височина. Била изградена трета крепостна стена, дебела 1,20 – 1,30м от ломени камъни споени с хоросан, увенчана с няколко бойни кули, една от които защитавала портата. Цитаделата в северозападния ъгъл на крепостта била преустроена и усилена с нови бойни кули.
Описание на обсадата на Шуменската крепост е оставил немският поет Бехайм:
“Крепостта лежеше върху скалата на една планина и не можеше да се превземе с лека обсадна машина. Османците се бяха прибрали в крепостта и християните само със здрав разум можеха да ги поставят натясно. Защитниците на крепостта съсредоточили главните си сили в цитаделата. Пристъпите на кръстоносците били много настойчиви. … Кралят беше неуморим. Той атакуваше всеки ден и изгуби тук много повече войници, отколкото по-рано пред всички крепости.” Решаваща роля изиграла една обсадна машина. “Християните докараха стеноразбивна машина, пробиха стената на кулата (цитаделата), напъхаха слама и дърва и ги запалиха. Пушекът задушаваше османците и те се хвърляха от кулата и християните превзеха кулата.” След превземането на цитаделата в ръцете на кръстоносната армия паднала цялата крепост. Това се случило на третия ден от началото на обсадата. Тук, краля изпраща 500 конника – разузнавателен отряд за Търново и престоява още седем дни а и тук е вече на двадесет години.

Програма на възстановката
03.10.2004
10.00ч. – демонстрация на бойни изкуства, стрелба с лък и прабългарски оръжия от земя и от кон, представени от школа “Багатур” – Стара загора
10,30ч. – демонстрации на рицарски двубои, представени от рицарски клуб “Ротика” – Чехия
11.00ч. – възстановка на битката
13.30ч. – откриване на паметна плоча

Участници
Рицарски клуб “Ротика” – Чехия
Каскадьорска школа “Онгъл” – град Варна
Школа “Багатур” – град Стара Загора
Под патронажа на община град Шумен
Национално дружество “Традиция”, регионален клон – град Шумен

(Това дотук беше информация от брошурата.)
Клуб “Традиция” (за мероприятието бяха пристигнали и членове от други градове) се оказаха твърде радушни домакини. От тяхна страна бяха осигурени статисти – турски войни, костюми за турския гарнизон, димки, чучела, обсадни стълби и други крайно необходими дреболии. Местната конна база предостави турската конница. Онгълци – 19 човека – донесоха рицарско въоръжение (стоманени ризници, мечове и щитове собствено производство) и катапулт. Между впрочем: Каскадьорска школа ”Онгъла” е основана през 2003 година в град Варна. Основните й цели са подготовка на каскадьори за кинопродукции и демонстрации пред публика, но също и предизвикване на интерес сред младите хора към българската средновековна история. Школата разполага със собствена база за тренировка, работилница за ръчно производство на ризници и средновековно оръжие. Досега е имала три официални изяви пред публика, преминали при голям успех.
Чехите (26 човека) в действителност бяха от два различни клуба – “Ротика” и “Арма Бохемия”.Вторият съществува от седем години, а първия може и от повече. Уеб-сайтове – http:// rotyka.wz.cz , www.armabohemia.cz .Пичовете са взели хобито си наистина насериозно, имат изумително въоръжение, изработено в специализирани ковачници, дрехи, изпипани до най-дребния детайл, и всякакви други атрибути, осигуряващи автентичност. Всъщност какво ли пиша, снимките от сайта им са достатъчно красноречиви. Със себе си те доведоха три дървени фургона и четири палатки, красиво изписани със средновековни гербове, маркиращи бойния стан на крал Владислав.

В петък, докато онгълци сглобяваха и тестуваха катапулта, чехите разтовариха снаряжението и вдигнаха лагера си на голяма поляна в подножието на крепостта. Багатурци се появиха чак в събота заради инцидент по пътя. Вечерта бяхме поканени в сградата на Общината, където за пръв път се видяхме с братята чехи накуп. Докато обмисляхме как точно да подходим към тях, двама-трима от техните сами доприпкаха и предложиха да се напием заедно в някой местен “клуб”, което беше прието с ентусиазъм. За нещастие клуба, който им беше посочила преводачката, се оказа препълнен, а ние не познавахме града, така че в крайна сметка напазарувахме промишлени количества алкохол и тръгнахме да го пием по улиците в търсене на подходяща кръчма, сплотявайки колективите в движение. Рицарите се оказаха страшно дружелюбни и непосредствени хора, които пиеха юнашки. Повечето от двете групи говореха английски, руски или и двете, останалите се справяха с широки усмивки, а и думата за “наздраве” се оказа почти еднаква в българския и чешкия. Заведение така и не открихме, което не попречи на всеобщото алкохолизиране и побратимяване, но пък в града се провеждаше тридневен празник на плодородието и в центъра се продаваше наливна бира под звуците на оркестър за народна музика. Чехите останаха очаровани от импровизираните хора на площада, а ние не пропуснахме възможността да им демострираме малко фолклор. Оказаха се много възприемчиви и умели танцьори.
В петък бяхме строени за генерална репетиция. Багатурци се появиха с три коня и много оригинални костюми и представиха собствена визия за древните българи, после рицарите показаха своята програма (едва ги разпознахме под доспехите), включваща двубои и масов бой с едноръчни, двуръчни мечове, боздугани, копия и секири. За случая Арма Бохемия бяха с червени плащове върху железарията, докато Ротика наблягаха на пищно оперение по шлемовете. Двубоите им по необходимост се извършваха бавно и тържествено, но самото млатене си беше доста грубичко. Впрочем доспехите им бяха дебело подплатени и наистина здрави – един от онгълци помоли за разрешение и нанесе няколко удара с различна сила по най-близкия чех, но дори най-яростната атака предизвикваше само мила усмивка. Рицаря даже предложи шлема си за проба и го цапардоса с бронираната си ръкавица, за да покаже че вътре под всичко това нищичко не се усеща. Следваше самата възстановка: за да могат да се демонстрират двубои между враговете, половината онгълци и половината чехи получиха турски одежди и бяха качени на стената. Не се мина без забавни моменти – вдигането и изкачването на стълбите бяха отговорност на онгълци, но рицарите явно се издразниха от турците, които ентусиазирано ги псуваха на няколко езика отгоре, и също се юрнаха да катерят. Една от стълбите нещо се заклещи за камъните и се наложи врага да остави ятаганите и да помага за правилното й поставяне (тук чехите, имащи опит от други възстановки, дадоха някои ценни съвети). После пък рицарите бяха помолени да не избиват прекалено бързо статистите турци (последните, като видеха тенекиените бабаити да размахват брадвите си срещу им, направо бързаха да паднат мъртви) . А една онгълска туркиня, благополучно умряла след тежък бой с колега, стана да се изтупа от праха и внезапно бе атакувана от трима рицаря едновременно. Все пак първия боен ден мина безкръвно. Следобед беше предвидено шествие из града. Чехите свалиха доспехите и облякоха страшно гиздави средновековни носийки, шапки с още повече пера от шлемовете и много сладки ботушки със закривени носове. На онгълци им се наложи да останат с ризниците поради липса на подходящи дрехи за смяна. Шествието беше част от празниците на плодородието и освен нас имаше доста други маскирани, така че цялата гледка беше адски внушителна. Вечерта беше замислена от Общината като Вечер на побратимяването (ние обаче вече бяхме свършили тази работа) , и в столовата имаше диджей. Чехите изглеждаха учудващо свежи за хора, които цял ден са разхождали 30-40 килограма тенекии (най-тежкото онгълско въоръжение не надвишава 20кг) и се заеха да пият все така енергично, но и ние не им се дадохме. Танцувахме какво ли не, без да забравяме хората, естествено. По време на най-разгорещената веселба обаче дойде време да напуснем. Чехите, поучени от вчера, ни натовариха на своя автобус и ни откараха в хотела си, за да пием в бара. Въпросния бар беше специализиран в стриптийза и бирата струваше 6лв., но пред перспективата пияна орда да му вилнее из фоайето собственика ни разреши да внесем собствено пиене. Чехите ни черпиха бира, ние тях домашна ракия, а стриптизьорките бяха посрамени от няколко импровизации на пилоните. Побратимяването продължи с пълна пара до късно през нощта, но накрая с болка на сърце се разделихме, за да можем да се сбием на другия ден.
Самата възстановка беше изключително добре посетена от местното и не дотам местно население. Говорител съобщаваше по мегафон различните етапи на действието, а през останалото време имаше подходящ музикален съпровод, записани звуци от битка и т.н. Конник отнесе на турския комендант предложение да се предаде под формата на бяло знаме, което беше демонстративно скъсано, последва нападение на турска конница над рицарския стан (конете бяха 10-15 и няколко пъти обиколиха в галоп лагера), което бе отблъснато с пушечни изстрели, последваха две последователни атаки на турската пехота – този път рицарите излязоха лично,свещеник благослови войските на крал Владислав, докато в крепостта ходжата призова аллах на помощ, после започна щурма на стената. Два отряда отнесоха до стените обсадни стълби и започнаха да ги изкачват под поощрителните викове на останалите, докато катапулта мяташе камъни към друг участък (напористата публика се оказа голям проблем в случая). На стената се завързаха първите боеве и бе качено първото знаме, а рицарите разбиха с таран крепостната порта и нахлуха вътре. Боевете из цялата крепост бяха тежки и продължителни, но в крайна сметка последното огнище на съпротива остана в една от кулите. Тя беше щурмувана и подпалена, после превзета, от бойниците се хвърляха турци (чучела де), турското знаме беше изхвърлено от горната площадка и на негово място се развя това на победителите. Под възторжените викове на рицари и публика на крал Владислав бе връчен ключа от крепостта и с това възстановката приключи.
Публиката зареди с наливна бира, на победителите и победените бе раздаден обяд, а после в чешкия лагер се проведе импровизиран турнир между чехи и онгълци. Чехите сметнаха за прекалено смело да се излиза на бой с толкова леко въоръжение като онгълското, но после оцениха предимствата на бързината и маневреността му. Изобщо и двете страни оцениха противника по достойнство и се разделиха с взаимно уважение. Лагера бе разглобен, доспехите опаковани, а чехите изпратени с трикратно “ура”, след като признаха,че са останали страшно доволни от българските цени, жени и бира, помолиха за записи с българска народна музика и обещаха с удоволствие да дойдат пак догодина.

Общо взето това е. Скоро ще има снимки, а може би дори и филм.