|
Тема
|
Хердреде или Хардрад?
|
|
Автор |
Black Wolf (ловец) |
Публикувано | 07.06.03 14:28 |
|
В новото българско издание на "Хаймскрингла" има доста имена (лични и всякакви), които звучат малко необичайно за мен.
Скандинавистите какво ще кажат?
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Ся едно е смотано такова, че няма специални символи тука...
Затова ще ги напиша тъй:
аа = а с кръгче отгоре
'а = а с ударение
dh = исландското пресечено д, което се чете като звука в англ. weather
Та името на тоз крал е така:
Haraldr Hardhr'adhi - на староисл. / старонорв.
Harald Hardraade - на норв.
Harald Hardradi - на англ.
Има значи 2 проблемни звука: последния, който е малка беда, и предпоследната гласна, която е по-голямата беда.
Почвам с голямата беда.
Староисландският звук се чете нещо като дълго отворено "аа". На съвременен исландски същото (а с ударение) се чете "ау".
На съвр. норвежки дългото отворено "аа" е преминало към изговаряне "о". Преводът на книгата е от този език.
За справка, на английски, където превеждат от оригинала, запазват "а"-то (то пак не е същият звук като староисландския, но поне е по-близо, отколкото "о").
Значи дилемата е оригиналния звук ли да пазим (дълго отворено "а", което в нашия език ще стане кратко и по-затворено "а"), или звука в езика, през който превеждаме - норв. - "о".
Не знам откъде на някой може да му хрумне звук "е".
По последния звук.
Ако пазим оригинала - трябва да остане "и", което обаче е падежно окончание и се сменя, когато думата се скланя (напр. "синът на Харалдр Хардради" е "сунр Харалдс Хардрада"), и изобщо е проблематично. Затова можем и да го махнем и да остане само Хардрад. Както от Харалдр махаме последното "р".
Това си е приетата практика при превод от староисл. В противен случай трябва да казваме Асгардр, Мидгардр, Унр, Улр и т.н. (Балдр е друг случай, там р си е част от основата).
Отплеснах се.
Та, ако решим да пазим езика, от който превеждаме, трябва да оставим цялата дума "Хардроде".
Но аз не виждам смисъл в това. То е все едно ако превеждаме от руския превод, да го оставим "Гаралд Гардради" (примерно).
Още повече, че "Стурлусон" ("Стюрлюсон") пази оригиналната фамилия на Снори. (Ако беше взета норвежката форма, щеше да е "Стурласон".)
Абе което и да се избере, трябва да има последователност, така са ни учили нас по превод...
А ти чак до неговата сага ли стигна? Много си бърз!
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
|
Ма те и падежи ли имат? Боже, боже... Сбъркани ора!
Да си опростят езика! Нема да си кълчим езиците де!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Не ми закачай падежите! И без туй са на изчезване
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
|
|
|
|