Разбира се средновековните и ренесансови люде са имали съвсем човешки мечти,не много по-различни от нашите,но мисълта ми тук е по-скоро за бляновете на нашите предшественици.Както много добре изразява това Жак Льо Гоф в "Цивилизациятя на Средновековния Запад" , средновековният човек е бленувал своето Спасение - преминаването(завръщането) към Отвъдните селения , към Първосъстоянието.
Но ето и една още по- любопитна гледна точка ,при това на човек(и то не кой да е) от Онези времена.Ето какво споделя поетът Франческо Петрарка в своето "Писмо към потомците"(!):"С най-голямо усърдие изучавах древността,защото времето ,през което живях,не ми беше по душа,че ако не ме възпрепятстваше привързаността към моите любими,бих желал да съм роден в който и да е век и ,за да забравя това,СТАРАХ СЕ ПО ДУША ДА ЖИВЕЯ В ДРУГИ ВРЕМЕНА(!!!);На древността трябва да се подражава така,че тя да не си остава древност,а да носи със себе си нещо ново."...
...Изглежда далечното минало е давало на Петрарка едно нравствено опование,даряващо му сили да съществува в едно доста трудно време...Идея ,която като че ли не е толкова чужда на Нашето Средновековно Общество "MODVS VIVENDI"...

Поздрав към всички средновековници:
Caballero de Santiago

Редактирано от SANTlAGO на 28.05.03 16:56.

мдаа
интересът към миналото като че ли намира най-логично обяснение в това Петрарковото - дискомфорт в сегашното

силно се надявам, че не всички наоколо мислят и се чувстват по този начин

лично аз се чувствам идеално в сегашното време и даже не мога да се начудя на късмета си да съм се родила и да живея точно в тези дни... и малко ме е яд, че ще умра толкова скоро и няма да разбера какви още интересни неща ще измислят хората... един вид - няма да разбера "какво ще стане по-нататък"

и така, интересът към средновековието и изобщо към миналото за мен не е задължително свързан с дискомфорт в настоящето!

иначе Петрарка го разбирам, той си е такава една душица... чувствителна и прочие

а останалите от клуба как го чувстват?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

chustvame se tochno kato Petrarka. a ti si stranna ptica. P :)

Макар че на моменти наистина се чувствам не на място в това време, през повечето време определено се радвам че съм се родил сега а не тогава. Всъщност интересът ми към миналото е само донякъде заради дискомфорт в настоящето. По-скоро започна от това че има някои много хубави неща които прогреса е унищожил. И интереса от тях мина на всичко средновековно.

Май всички тук сме чели много легенди и фентъзи романи, както и сме гледали филми на средновековна тематика и едва ли си даваме ясна сметка за това какво е било наистина положението на огромното мнозинство от хората, живели в тези смутни времена! А то май хич не е било розово! За какво са си мечтали ли? - за това , за което си мечтаем и ние сега - за един по-добър и по-справедлив свят! И както ние сега го търсим в "романтичните" средни векове, така те са го търсили в предходните, когато Бог е създал света и когато е изпратил своя син да спаси хората!!! Всъщност през средновековието има един упадък на достигналата върхове култура на античността, липса на хигиена, множество епидемии, тежка експлоатация на крепостните селяни... На фона на този застой в Европа /с изключение може би на Византия и България отчасти/, в Азия и Северна Африка цивилизацията се развива с бързи темпове - Китай, Индия, Арабските държави... Всъщност ние харесваме едно несъществуващо време и свят, такива, каквото всеки от нас си ги представя и му се иска да съществуват и сега!!!

...A кой е казал, че онези светове не си съществуват някъде там?!..Йудео-Християнската цивилизация затвърждава идеята за линейно протичащото време,ала в света и до днес съществуват и съвършено различни от "нашата" концепции за времето...

...... око да види, ръка да пипне!!!

... и то е една баня.

Средновековието си е шибана мизерия и толкоз.

Мечтаели са си да не ги набара Инквизицията, че инак - лошо...

Световен бестселър:
Как да открием мъжа на своите мечти и какво да правим после с тоя боклук

Жак Льо Гоф,"Цивилизацията на Средновековния Запад":

"...Ако ми бъде позволено,бих искал да отправя един банален съвет към читателя и да му препоръчам вместо опитите за бягство към някякво въображаемо Средновековие да се запита честно дали би пожелал чрез силата на Мерлин или Оберон да бъде пренесен в онова време и да остане да живее там?Нека се замислим,че хората от Средновековието - и тук без страх от грешка можем да кажем,че всички хора от Средновековието - постоянно мечтаели да избягат от своето време,да отидат в отвъдното,на небето и че от всички разтърсващи ги страхове най-незначителен е бил страхът от смъртта..."

de Santiago