za Santiago / Общества / Непрофесионални / Средновековие

Уважаеми г-н Adrian!
Благодаря ви за изчерпателния отговор,при това "ad hoc"!Любовта и познанието ,които демонстрирате по отношение на Средновековния латински Запад изглеждат сериозни.А и стилът ви,освен това,изключително ми допада.Със сигурност нашето общество изпитва силна нужда от хора като вас!Така че ако желаете да се присъедините към нас-Добре сте дошъл!
Но все пак,позволете ми да не се съглася с някои от така изложените от вас аргументи.Първо,моля да ме извините,че не съм разграничил елинската от римската култура в Античността,но струва ми се в не малка степен първата поражда втората;И все пак забележката ви е напълно уместна!
За разлика от историографията на Хуманизма,Съвременната световна Медиевистика отдавна е извела и определила съвсем точно белезите,характеристиките и принципите на "Средновековността".Така че днес сериозната наука говори за Средновековие както на Запад ,така и на Изток.Както и по-рано отбелязах ,езиковостта не е основополагащ фактор при определянето на Средновековието.Твърде абсурдно,неуместно и дискриминационно е Средновековието да бъде ограничавано само в рамките на латиноезичните/или романски/ култури ( по този начин вие обричате по- голямата част от тогавашния познат свят на едно безтегловно съществуване във времето,лутайки се между Античността,Варварщината и Новото време!).Но би трябвало да знаете,че светът в Средновековието е бил не по-малко интегрален,отколкото днес,и явленията и събитиятя не са протичали стерилно и изолирано във време-пространството,а напротив-в едно постоянно взаимно проникване,обмен и влияние!Къде тогава във вашата представа за Тогавашния свят остават обществата и културите от Скандинавския п-ов,половината Иберийски п-в,южната част на Апенинския п-ов,Балканския п-ов,Византия,Близкия Изток,Северна Африка,Централна Азия и Русия?!Следвайки вашата теза , разбирам,че само една малка част от тогавашния свят(Центр. и Сев. Италия,Франция,Сев.Испания,Грмания и Британия)са съществували в Средновековието,отделени сякаш от останалото време-пространство.
Позволете да ви препоръчам нещо ценно по въпроса:П.Мутафчиев"Изток и Запад в Европейското Средновековие"
Няколко думи по темата за Византия:
Традициите на Късната Античност(елинска и римска),Християнството и Ориентализма са основите,върху които Източната Римска Империя прехвърля пределите на Античния свят и встъпва в Средновековието.Прав сте,че Византия запазва до края на съществуването си редица характеристики от Античността(едновременно обаче елински и римски!).Чак до 15в. тя запазва някои римски черти като имперската си концепция и теория,наименованието(вярвам знаете ,че "Византия"е изкуствен историографски термин),институциите,юрисдикцията и т.н..Същевременно с това обаче Империята се развива в новите социално-икономочески,политически,исторически ,конфесионални,битови и културни условия на Средновековието.Християнството се явява основен фактор в това отношение!Именно на базата на тази съществена континюитетност Византия хвърля жив мост между Късната Античност и Средновековието!По тези въпроси ви препоръчвам G.Ostrogorski "Geschichte des byzantinischen Staates"(излязла и на български език)
Относно културните връзки между Изтока/Християнски и Мюсюлмански/ и Латинския Запад и техния "нищожен и недостатъчен характер" изглежда има на какво да обърна вниманието ви:
Още от времето на Карл Велики Западът развива един своеобразен комплекс(надявам се този израз да не ви скандализира!)по отношение на Византийския имперски Изток и неговата бляскава култура.Ако четете извори от епохата ,няма начин да не сте забелязал,че чак до времето на Четвъртия Кръстоносен поход при всеки непосредствен допир с културата на Средновековния Изток/Християнски и Мюсюлмански/,западният човек остава смаян от високия жизнен стандарт и култура на "другия свят".Всичко това кара средновековният западен човек(до 13в.)всячески / във физически и ментален аспект/да се стреми да "овладее"Изтока ида го "въведе" в своятя реалност.Историята на Outremer определено е модел и фактор в това отношение(от 11в. до 13в.,а на места до 17в.)!Това важи най-вече относно Кръстоносните държави в Близкия Изток,Латинската империя,Франкска Морея,Кипърското кралство,Атинското Каталанско княжество,Венециянската "империя" и Генуезките колонии в Леванта и Черно море,Южна Италия и Сицилия(последователно при Норманите ,Хохенщауфените и Анжуйците).Впрочем не само териториалните и материални блага на Изтока са вдъхновявали Латинския Запад,но и духовните съкровища на Ориента(за лова на реликви тук изобщо няма да споменавам-това е отделна тема).Още дълго време преди епохата на Кръстоносните походи интелектуалния елит на Латинския Запад е търсел досег с античната елинска култура(философия,наука и литература).Именно Византия и Арабския свят се явяват за Запада едновременно като хранители и живи посредници с елинската антична култура.Добре известно е,че още през 6в. Боеций превежда от гръцки на латински трудовете на Аристотел,Порфирий,Никомах,Архимед,Евклид и Птолемей,правейки ги общодостъпни за латиноезичния Запад.През 9в.пък са преведени от гръцки на латински'' Енеадите ''на Плотин.Епохата на Кръстоносните походи отбелязва нов етап в това отношение.Античните елински автори започват да се превеждат на латински не само от гръцки,но вече и от арабски.През 12в. и 13в.на Запад достигат в превод на латински трактатите на Аристотел(''Физика'',''Метафизика'',''Етика'',''За животните''),Платон,Прокъл,Архимед,Птолемей,Гален и Хипократ.В началото на 13в. в Парижкия и Оксфордския университети се изнасят лекции върху произведенията на Аристотел. Да не говорим пък за влиянието,което Алберт Велики изпитва,превеждайки Аристотеловата философия.Известно е ,че през 12в. специална мисия отнася в двора на норманските владетели в Палермо(Сицилия) значителен брой гръцки ръкописи,произхождащи от личната библиотека на византийския император Мануил I Комнин.По-късно ,през 13в. тази традиция е продължена и в двора на Фридрих II Хохенщауфен в Сицилия,където се оформя духа на една латинско-германо-арабо-византийска синкретична култура.И при Фридрих II , и при приемника му Манфред интересът към античната гръцка култура продължава да се развива:организирани са преводачески кръгове от гръцки и арабски,провеждани са диспути и лекции в Неаполския университет върху философията на Аристотел,Платон.
Относно вашата теза за попадналите в ''частните сбирки на разни полуграмотни велможи'' заграбени съкровища на Константинопол след 1204г.,трябва да отбележа,че още в началото на съществунането на Латинската империя не друг,а самият папа Инокентий III продължава започнатото по изземването на ценни гръцки текстове,изпращайки в Константинопол специални мисии от учени от Парижкия университет,на които възложил задачата да търсят и събират ръкописи.Освен това подобни мисии са възлагани и на лица от политическите среди,както на отделни меценати.Така от Византия към Латинския Запад изтичат редица духовни съкровища ,които сетне биват превеждани на латински.Западът обаче проявяа интерес и към съвременната византийска култура.Така в началото на 13в. там стават известни преводите на някои произведения на големия византийски интелектуалец и ерудит(от почти ренесансов тип) Михаил Псел.
Няколко факта в опровержение на вашата теза за ограничения в рамките на Флоренция ''частен(!) литературен кръжец'' от византийски хуманисти и ''нищожно малкото му влияние(!)'' :
Далеч преди падането на Константинопол през 1453г.и създаването на "Платоновата академия" на Георги Гемист Плетон във Флоренция,византийските хуманисти от времето на Палеологовата династия започнали да осъществяват връзки с италианските хуманисти и да им предават познанието на елинската философия,литература и историография.Още през първата половина на 14в.изучаването на гръцки език започва да заема определено място в културата на Италия.Добре известно е ,че византиецът Варлаам Калабрийски преподавал в Авиньон гръцки език,литература и философия на самия Франческо Петрарка, както и на Перуджио и Леонтий Пилат.Именно по поръчка на Петрарка Леонтий Пилат превежда Омировите "Илиада" и "Одисея",а по-късно става учител по гръцки на небезизвестния Джовани Бокачо.Друг един византийски хуманист-Мануил Хризоларас преподавал гръцки език и литература във университета във Флоренция(където станал "приор на изкуствата"),в университета в Павия,а по-късно и във Венеция и Рим.Неговите ученици и последователи превели редица трактати и преподавали гръцки език и литература във Флоренция,Венеция,Падуа,Верона,Болония и Ферара,създавайки свои поколения ученици.Друг византийски хуманист - Йоан Аргиропулос преподавал гръцки език и философията на Аристотел и Платон в Университетите в Падуа и Флоренция(сред неговите ученици бил самият Лоренцо Медичи).Византиецът Лаоник Халкокондил(небезизвестния хронист) също изнасял лекции в Падуанския университет,наред с други византийски интелектуалци.Висарион Никейски е друг виден византийски ерудит,който се издигнал до кардиналски пост в Рим,където поддържал близки отношения с италиански хуманисти като Поджио Варчиолини и Лоренцо Вала.Домът си в Рим Висарион превърнал в огромна библиотека с елински и византийски творби,където се събирали видни италиански хуманисти.Също през 15в. византиецът Йоан Ласкарис отнесъл в Италия по нареждане на Лоренцо Медичи редица гръцки ръкописи,сред които и хрониките на византийските историци Йоан Зонара,Никита Хониат,Никифор Григора и др.
Малко по-късно ,по време на Реформацията протестантизма започва усилено да се интересува от произведенията на византийските историци и ранните източни отци на Църквата.Така през 16в. в Базел били отпечатани редица византийски текстове.
Ако оставим на страна влиянието,което византийската култура оказва в областта на философията,литературата и историографията в Ренесансова Европа и обърнем внимание на някои особености в областта на изобразителното изкуство,струва ми се също могат да бъдат открити някои интересни взаимоотношения.Ако не се лъжа византийски влияния могат да се забележат в някои стенописи на Джото,в платната на Ел Греко и др.
Впрочем историята на изкуството е и сред моите основни интереси.В тази връзка-добре известно ми е кой е Витрувий(не ми е ясно кой обаче е Archangelo).Освен това се занимавам и с медиевистика,така че Дюби и Хьойзингха са ми добре познати.От опера не разбирам!
Относно рицарството: То определено не възниква по специфично западни причини,поради простата причина ,че корените му са в на Изток-в Персия и в Степта(Ако желаете можем да отворим отделна дискусия ня тази тема-тук се чуствам дори по-подготвен!)
Трябва да призная,че определено ме амбицирахте да ви дам този дълъг отговор.
Благодаря !
Сърдечни поздрави!

С уважение:
Caballero de Santiago