|
Тема
|
Поезия
|
|
Автор |
wiper (олигоФренд) |
Публикувано | 20.10.08 00:09 |
|
Не че и мене не ме избива на поезия , не мога да отрека че понякога в главата ми се реят подобни рими ... но това стихче не ми дава мира , един приятел ми го изпрати , и все още немога да разбера какво е искал да каже автора ....
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Единственото нещо което ме крепи е самия край - А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Много хубав край изпълнен с надежди ... следва затъмнение или завеса ...
Рзбира се тука могат да се разразят много полемики , например факта че човек с удоволствие се разделя с гомното си , и едва ли ще желае да се среща с него та било и насред лазурното море.
Няма да пиша повече , за да не обърквам възприятията ви ... Enjoy
| |
Тема
|
Re: Поезия
[re: wiper]
|
|
Автор |
!Soley (system error) |
Публикувано | 20.10.08 04:20 |
|
Прав си за полемиката. Наистина, човек го напъва отвътре още от първия прочит на стиха. Иска му сe да каже нещо и да доразвие авторовата квинтесенция.
Силната емоция, завладяла създателя на стиха връхлита и читателя, като стомашно разстройство - не може да остане вътре в теб, трябва да излезе и с изпъкнали, сълзящи очи да се разделиш с творението си. Защото дълг на всеки творец е да създаде и да остави в дар на другите творението си. Да се разделиш с нещо, което си създал е като да направиш добро и да забравиш за него. Това е съдбата на твореца.
Загатването за евентуалната бъдеща среща сред лазурните води е просто паралел с идеята, че човек и да иска не може да избяга от себе си.
| |
|
От личен опит и като морско изчадие мога да ви уверя, че срещата сред "лазурното море" е направо закономерна. Казвам ви срещала съм ги... само дето май не бяха точно моите... Но все пак, прав си Вип, обнадеждаващо е...
| |
|
|
|
|