Здрасти банда!
Приятно ми е да ви виждам вечер строени тук, всеки с мислите и усещанията си за нещата от живота. И след като Миси предизвика масово включване с темата за филмите и предвид напрегнатата ситуация у нас след последното убийство, си позволявам да ви споделя и попитам за целта и средствата.
Макиавели е изригнал с великата мисъл:"Целта оправдава средствата". Мда.
Скоро обаче прочетох едно доразвиване на тези думи от Паскал направено забележете в едно негово писмо от 1655 година, в което той гениално казва: " Ние облагородяваме порочността на средствата, чрез чистотата на целта". Аз тълкувам тази мисъл с актуално днес звучене така:
Щом обществото е приело една цел за важна и необходима, значи то/ същото това общество/ е приело средствата за нейното постигане за допустими.
Та реших да ви питам, какви мисли пораждат у вас тия думи? Защо? Как? Дали?

Magister bibendi

аз мисля така:
За постигането на една цел винаги има повече от едно средство. Винаги. Трябва да го намериш.
Винаги поне едно от всички средства е добро. Винаги поне едно е лошо. Общи понятия, разбира се. Може да ги доразвиваме безкрай - що е добро и лошо, според кого, в коя епоха, на кой континент. Да.
Но - има някакви общи критерии, от които не можем да избягаме и не бива да отричаме.
Има морални средства и неморални такива.
Има обществено полезни и неполезни. А има и вредни.
Не е кой знае каква философия да направим разграничението между черното и бялото, било и когато от някакъв ъгъл и в някакъв момент изглежда сиво.

Не може, за да имаш пари за семейството си (благородна цел) да убиеш човек (абсурно средство) нали.

Та аз мисля - разбира се, че целта оправдава средствата.
До момента в който не ги оправдава вече.

it's all about love.

не знам за какво всъщност си говорим и предполагам нарочно си написал темата толкова неконкретна, но в мен породи следните мисли...

имам един любим цитат от Бенджамин Франклин...

В отговор на:

---

They that can give up essential liberty to obtain a little temporary safety deserve neither liberty nor safety. ~Benjamin Franklin, Historical Review of Pennsylvania, 1759

---

В мен пък породи един спомен.
Татко често казваше – за всяко идиотско деяние се намира философско оправдание.

Наложи се да прочета форумите по нюзсайтовете тоя ден. Покъртително. Целокупно яко се кефеха на екзекуцията на богаташа. Приемаха го като лично отмъщение за техните несгоди.

Отново си спомням татко – ако не можеш да понесеш отговорността за това, което нямаш, никога няма да си го набавиш защото отговорността да го имаш е още по-тежка.

Народът не се бори за своите права. Те са непосилно бреме за него. – Един роб може да иска само равенство...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от !Soley на 28.10.05 02:00.

Колко философски размисли заради убийството на поредния мафиотМного шум за нищо:-))там на където ние сме тръгнали,другите вече се връщат:-)

"Другите" вече избиха богатите си ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой не заслужава убийство.
Все пак, ако трябва да сме точни, Кюлев не беше просто богаташ, той беше престъпник. Смятам, че затворът би му прилегнал. Това няма нищо общо с убийството, разбира се. Лично аз не съм срещнала за тези два дни човек, който да се радва на смъртта му.

Темата е толкова общо и "по - принцип" формулирана, че най-много би и паснал отговор "виж сега, като цяло да, но по принцип по-скоро не, все пак защо пък не, може би - да ".
Да се говори за целта и средствата, без конкретност е като да говорим за сънищата с огромна доза конкретност - иначе казано, можем да почешем езици и нищо друго.
Що се отнася до "напрегнатата ситуация у нас след последното убийство" смятам, че да си чешем на общо основание езиците е най-малкото неморално. Едно убийство /на което и да било човешко същество/ е достатъчна трагедия за да заслучжи поне нашето мълчание и нечие друго действие/визирам компетентните органи/.
Сега по темата :виж сега, като цяло да, но по принцип по-скоро не, все пак защо пък не, може би - да.

много хубаво си го обяснил.
не знам дали другите разбраха точно какво казваш, но аз разбрах. съвсем. ясно.
и ми хареса обяснението.

това е почти като темата за или против оръжията,
по която аз имам едно вече обогатено мнение даа ;-)

it's all about love.

Аз нямам мои думи вече...

"Барутно време"
Христо Смирненски

Замъчи ме житейската съблазън
Да следвам криминална мода –
Застрелях се с револвера празен
И тръгнах да се поразходя.

По стълбите хазяйката ме зърна,
И скимна ми да я измамя:
“Убиха го” – казах, а тя отвърна:
“Убитите са само двама”...

На ъгъла стояха две хлапета
В съвременна игра заети.
Едното понахлупи си каскета
И кресна: "Горе, бре, ръцете!"

Погалих го със поглед благ и топъл
И мислех: бъдеще ги чака!
Но ето в тоя миг отчаян вопъл
Процепи рязко полумрака.

Аха!... Убийство пак... не заслужава:
Най-скучно някого там колят,
А вечерта е, знаете, такава
Приятна, мека – сякаш пролет...

Но скучно е. От скука се не диша.
От скитането ми додея.
Прочетох с мъка няколко афиша
И: ето ме на юбилея.

Ала каква бе таз постъпка мерзка,
Шега трагична и измамна?
Сред глъхналата ложа министерска
Бенгалски огън, гледам, пламна.

Добре! Разбирам: и това е драма!
Но ред не спазваме бе, брате.
Я дайте ни поне една програма
За тия пусти атентати.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите