Още ли ти се прибира в България ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чак и на мен ми се доприбира
хехехехе

да бе да... някой друг път.

When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.

Моля те , ти си по-близо до въпросното лице , поговори с нея , вържи я с белезници ако трябва , тука нищо няма да намери ... вече нищо не е същото , само спомените са останали с доброто си впечатление и изживяване ... Пете го няма , Сол я няма ... те са нещо като скарани , Сол работи по цели дни и нощи и макар , че е много разтъжена за нас вече мина месец както сме се прибрали от морето, и не може да дойде да ни види... ние може би скоро ще заминем за Гемания , и ще останеме там за дълго ... дълго...това ли са приятелите за които толкова копнее Мис ... тях ги няма ...някъде другаде са ... променени...а приятелите и от Пловдив , и те влизаха преди в клуба , пишеха по някое мнение с цел да ни се харесат, и да напомнят на Мис за себе си ... сега и тях ги няма вече , живота е потекъл по друг начин за тях, и за Мис ... лошото е , че в мис има много носталгия по всичко в БГ , а самата БГ има дефицит на носталгия за каквото и да било ... кажи и някакси да изкара зелена карта , и после да реши какво да прави , защото дойде ли тука връщане няма , а е лесно да направиш такава крачка...кажи и , че живота се живее достатъчно дълго , човек само трябва да има търпението да проумее някои неща от него , защото решения на емоционална и носталгична основа могат да развалят щастието от живота за дълго , кажи и , че човек винаги иска да е някъде другаде и никога не харесва там дето е , и че и да има много ,му се иска да има още повече ...

Това е , вчера бях насъбрал още много от това , но вече немога да си го спомня ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мъчно ми стана.

it's all about love.

Ще ти стане още по-мъчно ако ти изпратя снимки от ппощадката пред блока , за да видиш колко хартия и най-лонови пликове се търкалят , колко е разбит асфалта навсякъде , как в рейсовете няма климатици , как навсякъде в градинките е минирано от кучешки гоМна , и как са накацали пияници смучещи мастика с мента или литри бира ...
Наистина ли искаш да живееш в това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вип, да не забравяме и за хилядите хорица, които могат да бъдат нашите баби и дядовци или родители, които просят по улиците с наведени от болка и срам глави, за това че с пенсията от 60 лева изнемогват или бъркат по контейнерите при все че са работили като луди цял живот, за девойките които са предлагат като най-долнопробни курви по заведенията за по питие или някой парцал с празен поглед и без капка ценности в празните глави, за овълчените, злобни и завистливи хора, които срещаме по улиците всеки ден , които ще блъснат и бременна жена дори, за да минат но няма и да се обърнат за извинявай, за това че често самите ние се чудим как да си подредим живота така, че да остане и за утре.... И на мен ми е болно за всичко това и за още хиляди идиотщини с които се срещам всеки ден........ Хората са зли, Вип и невъзпитани, изпариха ни се ценностите и уважението към другия...дупките по улиците са ни най-малкия проблем

Go confidently in the direction of your dreams. Live the life you have imagined

Какво да й кажа Вип?
Познава ме от 5 години. Знае всичко. Знае, че и аз съм минал през всичко това. Носталгията. Липсата на приятелите. Желанието да имаше как да изградя бъдещето си във България. НО начин няма! Минал съм през всичките въпроси, които тя сега си задава, но пък тя не иска да ме слуша.

Имам един приятел тук, Христо, той все така разправя - Аз докато сам не си счупя главата не мога да се науча. Е Христо добре си я чупи засега главата. Така я счупи, че като гледам още 5 години да работи като роб, няма да си я оправи.

Аз вече съм взел своето решение. Отне ми 6 години в депресия и близо 15 хиляди долара в самолетни билети и джобни. За нерви и драми да не говоря. И успокоителни пих, и на лекари ходих, и със семейството си съм се карал и сдобрявал, но взех решението си. Не беше лесно, но го направих.

Връщанията ми във България само болка ми носят. Явно на нея сега й е времето да направи жертвите и да си чупи главата докато достигне до решението. Лошото е че аз винаги имах вариант да се върна, а тя може и да го няма.

Аз съм обичал много България. Едни от най-хубавите хора, които познавам са там. Но с това се изчерпва - с една шепа хора. Освен ако не ми се наложи по разни тъжни обстоятелства, аз във България няма да се върна да живея! Не искам да живея в страх. Не искам да живея в непрекъсната ярост от несправедливостта около мен. Не искам да си заключвам прозореза на петия етаж. Не искам да ме навикват чиновници в държавни учреждения, които ужким са там за да ми служат. Не искам да ме е страх от полицията колкото ме е страх от престъпниците. Не искам да се откажа от най-елементарните човешки свободи. Не искам да се чувствам безсилен когато държавата прекрачи границата. Не искам да живея в политическа какафония. Не искам да газя в кучешки лайна. Не искам да нямам пари за парно. Не искам да трябва да се моля на някой да си свърши работата. Не искам децата ми, живот и здраве, да минат през ограниченията през които на мен ми се е налагало да мина. Не искам да няма храна, месото да е лукс, продавачката в магазина да ме псува за добро утро, да гоня автобуси, да ме лъжат и мамят или поне да се опитват на всяка крачка. Мога да продължа до безкрай...

Това е. Някои казват с презрение -- да бе, да миеш чиниите на американците. По-скоро чинии ще мия цял живот, щото тук и с това се изкарват достатъчно пари за да живееш нормално, отколкото да работя като грешен дявол във България за нищо, докато ме докарат до състояние в което аз ги лъжа че работя, те ме лъжат че ми плащат.

Да, ама приятелите са във България. Като няма пари, няма приятели. Като има непрекъснати ядове, няма приятели. Дори и ти да имаш, аз като нямам, няма приятели. Колко пъти сте се оказвали в една от следните ситуации - канят ви да излезнете, да ходите на море, почивка, разходка, но вие не можете, защото нещо от прекрасното ежедневие не ви позволява. Или пък обратното, колко пъти ви се е случвало да поканите най-добрия си приятел на бира и той да ви откаже. Едва след дълго настояване да ви признае, че няма пари за една бира в парка. Да, някой ще каже, ако сте добри приятели такива неща не развалят приятелството. Може и да не го развалят, ама го повлияват. Когато аз не мога да ти се похваля, че съм си купил това или онова, за да не те накарам да се чувстваш зле, с кой да споделя радостта си. Нали приятелите трябва да са съпричастни с ежедневието ти. Да са ти близки. Да има доверие. Да можете да си споделяте и мъките и радостите. А когато всеки го натисне зверското ежедневие това става все по-трудно. След 10-15-20 години приятелите ми може и да не са същите и да няма значение кои са били, но обкръжаващата ми среда ще има значение за мен, защото това ще е действителността в която ще живея.

Преди доста време бях писал за "моята България". Да, моята България, от детството ми, е много хубаво място. Но настоящата, не е моята България. Дядо ми живота си даде за тая страна и накрая тя го уби. Не заради друго, а от мързел и немарливост го умориха. Аз няма да съм следващия.

Но всичко това Вип не може да се обясни на човек, който не иска да чуе. Освен това то е мое решение и не е за всеки. Тя сега е на същата възраст, на която аз взех своето окончателно решение. Дано е щастлива с това, което реши.

When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.

КАКВО ИМ СТАВА НА ВСИЧКИ??!!!???
чета тука, включвам си кюто, имам офлайн от еска - не се прибирай, мисс! моля те.

какво ви става?
защо?
защо?

мед днес ми казва, че ще се опитате да отидете в германия.
тъжно ми е.
и какво да кажа. да.
вип, последните ти няколко отговора ги чета и се надявам да се шегуваш. да я има онази толкова типична за теб нотка на шеговита ирония. просто присъща на теб. а не, че всичко е толкова зле.

ЛИПСВА МИ!
как да обясня.
как?
всеки ден, всеки ден тук ми липсва България.
искам
искам
искаааммм
да дойда и да пием ракия и салата у вас в зелената кухня на зеления плот.
искам да спя в сол на дивана.
искам да купувам подаръци на децата и да мога да им ги дам лично и да ги прегръщам, да ги разхождам.
искам да се смея с пете и да си говорим остроумности.
искам да пътувам с влака до софия с нетърпението, че ще ме чакате на гарата и ще си изкарваме толкова хубаво.
искам да прегърна мама в синята си стая. искам да я има до мен.
искам да имам брат си до себе си. подкрепата му.
искам да отида на село,
искам да пия бири на любими места с приятелите си в пловдив.
искам да си говоря по цели нощи с гинка.
искам да ходим пеша из софия с еска.
искам да пия бира в уго с Ники Р.
и в дон домат искам.

НИЩО НИЩО ТУК НЕ МОЖЕ ДА МИ ЗАМЕНИ ТОВА.
нищо не е адекватно на това.

парите
колата
свободата
държавата
подреденото
всичко..

не спирам да мисля за българия.
не спирам да мечтая да се върна.

правото ми. изпита, който трябва да си взема и да преключа нещо за което живях последните пет години.

нали.

защо сега, когато съм решила да се прибирам всички ми казват да не се.
защо?
тъжно ми е.
боли ме.
аз съм толкова ентусиазирана, че най-после ще си се прибера...

само едно нещо си имам в америка. мое си. и то е което прави Толкова Хубав Живота ми тук. Не е държавата, парите, английската реч.
Ти. Любовта ми. Обичта ти.
само мислълта, че ще си тръгна от теб, не ми дава мира...
но в това отношение нямам много избор.



it's all about love.

Мислех да не се намесвам в разговора… защото знаех, че всичко, което ще кажа ще звучи като в оня виц дето една учителка в руско училище преди 30 години попитала децата – къде децата са най-щастливи по света?, и всички в глас възторжено отвърнали “в Съветския съюз”.
Къде децата имат всичко? - пак попитала тя. и те вкупом отвърнали - “в Съветския съюз”.
И пак питала тя - Къде децата имат най- красивите играчки? и отново дружен горд отговор- “в Съветския съюз”.
Всички ръкопляскали и били възторжени от обзелото ги родолюбие, след тази социалистическа “мантра”, а едно дете захлипало от стройните редички..
Защо, моето дете, плачеш?, попитал директорът недоумяващо, а малчуганът изхлипал - “Искам и аз да ида в Съветския съюз”….
Та.. някак подобно ще прозвучи вероятно и моето изказване ..

Мис, пиша това за теб.

Защото аз подкрепям твоето прибиране. Когато и да е то.
Радвам се на всеки, който очаква не от живота, а от себе си, да бъде щастлив където и да е по-света.

Не отричам предимствата, които дава животът в така наречените “цивилизовани страни” . Не отричам, макар и с болка, че България не е от тях за сега.
Но… продължавам да твърдя, че в БГ има възможности човек да СЕ създава.
Да, понякога е адски трудно, като навсякъде по света. Има дни, в които си казваш- бе, мамамустара какво правя аз – днес работя, за да мога и утре да отида на работа… това ли е целта на живота – да мога да работя и днес и утре и пак и пак…но всеки път когато се почувствам така уморена, прекрасно знам, че всъщност не е от работата…
Точно толкова знам и когато съм щастлива, че не е от..парите, които изкарвам от същата тая работа..
Нещата, които удовлетворяват един човек са еднакво достъпни, в която и точка на света да си – просто трябва да си ги позволиш….
Да имаш смелостта да ги изживееш.

Затова те подкрепям, че се прибираш, защото тук в БГ освен безмерна българска простотия има неща, които си струва човек да ги има около себе си. А ти искаш да ги видиш и ще ги видиш....
А парите .... и парите тук се изкарват с труд като в САЩ.

Дано ме разбра, Мис.

Точно толкова ще те разбера и ще те обичам, където и да си по света, защото ще знам, че няма да спреш да искаш около теб да има неща, на които да усмихваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите