Как боли...*
От: Красимира Хаджииванова

За пореден път се убедих колко особено и нестабилно е времето в обществото напоследък. Вчера из медийното пространство се развяха снимки от концерта на Стар академи и по-специално на зашеметяващите, в лошия смисъл на думата, образи на задника на Азис.
Разбира се, задната част на корпуса му вдигна посещенията по всички публикували снимката му сайтове, народът изпадна в екстаз и според очевидци публиката, присъствала на знаменателното събитие, също останала в захлас.

На повечето нормални хора е ясно, че шармантните изяви на Азис, за когото не мога да се ангажирам с някакво определено лично местоимение, са проява на клиничен случай. Приемаме, че всички имаме тъмна страна на душата и т.н., но все пак всеки от нас притежава по рождение собствен гъз и не мисля, че има хора, които живеят само заради този на Азис.

Не съм много наясно каква точно е диагнозата за такъв тип прояви, защото не съм специалист, но бих могла да се посъветвам с експерти и да разбера. По-важното обаче е каква е диагнозата на тези, които си умират да гледат здравите азисови бутове, облечени в минижуп, защото много скоро нещата могат да излязат от контрол до такава степен, че публичното развяване на глутеусите да стане по-естествено явление от дъжда.

За справка мога да отбележа, че Азис е същият, който преди време „роди“ на сцената по време на свой концерт. Негов билборд бе свален от стената до паметника „Левски“ /по някакво съвпадение, акцентът в рекламата отново бе насочен към задника на изпълнителя/. Въобще, очевидно човекът си има някакъв мощен афинитет към задните части и не пропуска сгоден случай да ги покаже или да разкаже нещо за тях, ако може и двете наведнъж.

Иначе съм много отворена към личната свобода, нетрадиционната сексуална ориентация, практики и предпочитания. Drag queens, травестити, трансджендър, смяна на пола и т.н. са съпътстващи живота неща и ги приемам повече от нормално.

Но случаят е по-особен, имайки предвид факта, че Азис се нагъзи публично по време на концерт на шоу, което претендира, че ще направи хората звезди и ако това е начинът някой да стане звезда, интересно къде остана талантът. Нещо не мога „да го напипам“. Имам предвид таланта да пееш и разни други неща, които трябваше да са същината на Стар академи - а не ексхибиционистичните прояви с лош вкус. Защото, честно казано, на гъзове сме се нагледали.

Пък и примерът, който даваме, може да доведе дотам, че всеки един от болните мозъци, скрити в храстите на Борисовата градина, може да се курдиса на паметника „Левски“ и да ни покаже какво е изкуство. Тогава наистина ще видим как боли.

* Връзката с името на един от албумите на Азис е умишлена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Napred, naukata e slynce
От: Красимира Хаджииванова


Днес е 24 май, празник на българската просвета и култура и на славянската писменост, който от много хора ще бъде отчетен чрез лаконичен sms в стил “4estit praznik” и отговор “Mersi, podobno” или “Mersi, i na teb”, зависи от предпочитанията.

Спомените ми от празнуването на 24 май по времето, когато бях ученичка, са концентрирани около гадни манифестации, придружени от редовния дъжд, сини или червени връзки /аз уцелих само една година с червена връзка, след това партията-майка се разтури/ и други такива.

Тогава така и не разбирах защо трябва да се влачим из града на групички, спретнати и с измити уши, а майка ми си припомни, че по времето, когато тя е била ученичка, попитала комсомолския си ръководител дали Кирил и Методий са били партийни членове – очевидно и тя е била разкъсвана от същия въпрос за необходимостта от манифестации.

Днес тези организирани събития вече се наричат шествия, няма връзки и ученически униформи и който иска, по желание, отива до паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека и си ги почита както намери за добре.

Само че славянската писменост е от нещата, които претърпяват известна промяна у нас, във връзка с което се сещам за едни хлапета, които си бяха написали домашните с латински букви, като за по-лесно бяха заменили “ч” и “ш” с 4 и 6, както си пишем в icq-то. Друг основен проблем със славянската писменост е фактът, че тя всъщност се оказва приятна непозната за много българи, които правят толкова елементарни писмени грешки, че се чудиш как са завършили основното си образование.

По повод празника имам идея кандидат-студентите, например, да бъдат отсявани на изпита по литература не на принципа на най-дълга тема за големите очи и богатата душевност на баба Илийца, а по брой допуснати грешки, защото съм била личен свидетел на покъртителна неграмотност. Ако щете вярвайте, виждала съм думата «гръцки», написана по следния начин: «гръдски». За «исток», «изрут», «збогом» и «княс» няма дори да коментираме.

Някак си изглежда невероятно, че има хора, които учат 12 години и накрая излизат полуграмотни, но с очи, вперени в правния факултет на СУ, примерно. Така че, ако ще честваме славянската писменост, не е зле първо да я овладеем правилно.

А той, народът, ще си върви напред. Възроден. Или май беше възруден? Google ще каже – за което извади повече резултати, значи то е вярното. Добре, че е науката, слънчевата, че без нея съвсем щяхме да го закършим.

Така че, честит празник на всички :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите