-Какво обичате? - каза мъжът.
-Вие ли управлявате Вселената?
-Опитвам се да не го правя. Мокри ли сте?
-И питате още! Не ни ли личи, че сме мокри?
-И на мен така ми се струва - каза мъжът, - но вашето становище по този въпрос може да е съвсем различно. Ако смятате, че топлината ще ви изсуши, заповядайте вътре.
Те влязоха вътре.
-Хей, ъъъ... как се казвате?
Мъжът ги изгледа колебливо.
-Не знам. Защо, смятате ли, че трябва да имам име? Струва ми се неоправдано да се дава име на едно случайно струпване на съмнителни сетивни възприятия.
-Вижте, трябва да ви задам няколко въпроса.
-И така, Вие сте човекът, който управлява Вселената, така ли?
-Как мога да знам това?
-Откога се занимавате с тази дейност?
-Аааа - каза мъжът, - този въпрос се отнася за миналото, нали?
-Да.
-Как мога да знам, че миналото не е една илюззия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?
-И на всички ли въпроси отговаряте по този начин?
-Казвам това, което ми идва да кажа, когато ми се стори, че чувам някой да казва нещо. Повече нищо не мога да кажа.
-Не, не, чакайте малко, хората идват при вас, нали? С кораби...
-Мисля, че да.
-И Ви молят да вземате решения вместо тях, нали? Например за живота на хората, за световете, за икономиките, за войните, за всичко, което става около нас във Вселената?
-Около нас?
-Около нас!
-Откъде знаете, че около нас има нещо - попита мъжът учтиво. - Вратата е затворена.
-Но Вие знаете, че около нас има цяла Вселена! Не можете да избягате от задълженията си, като се преструвате, че те не съществуват!
-Вие сте прекалено категоричен в твърденията си. Не мога да се доверя на съжденията на човек, който приема Вселената за даденост.
-Аз мога да решавам само въпросите на моята си Вселена - продължи мъжът. - Моята Вселена са моите очи и моите уши. Всичко останало е догадки.
-Но Вие в нищо ли не вярвате?
-Не разбирам какво искате да кажете.
-Не разбирате ли, че това, което решавате в тази ваша колиба, засяга живота и съдбите на милиони хора? Но това е чудовищно!
-Не съм много сигурен. Аз изобщо не познавам хората, за които говорите. А предполагам, че и вие не ги познавате. Те съществуват само в думието, които чуваме. Глупаво е да твърдите, че знаете какво става с другите хора. Това само те, ако съществуват, знаят. Те си имат свои собствени Вселени от очи и уши.
-Вярвате ли, че съществуват други хора?
-Нямам мнение по въпроса. Откъде мога да знам.
-Но не разбирате ли, че има хора. чийто живот или смърт зависи от вашата дума?
-Аз не съм отговорен за това. Аз не се меся в хорските работи. Господ ми е свидетел, че не съм лош човек.
-Аха, казвате "Господ", значи вярвате в нещо!
-В моя котарак. Аз му викам Господ. И съм добър с него.
Добре. А откъде знаете, че той съществува? Откъде знате, че той знае, че вие сте добър с него или пък му допада това, което си мисли, че е ваша добрина?
-Не знам. Изобщо нямам представа. Просто ми харесва да се държа по определен начин с това, което мисля, че е котарак. Вие по различен начин ли се държите? Сега бихте ли ме извинили, струва ми се, че съм изморен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В този ред на мисли,аз съм гъза на географията,но ме мързи да правя толкова дълъг и апетитен диалог,дай нещо по-лесно запалимо

всичко е в ръцете ми:)))))

А що, Дъглас Адамс е писал и за гъза на географията:)

Език кости няма - кости троши!

абе то друго си е да си си сам господар на гъза, а не други да ти го клюкарят разни и безобразни, авторски парва трябав да има,така мисля аз

всичко е в ръцете ми:)))))

То, Жувано, понякога нещата изглеждат по - ясни отстрани. Пък копи - пейста отдавна отпадна от списъка на осемте смъртни гряха.

Език кости няма - кости троши!

Много си права, с това копи и пейст взехме да ходим като варосани афъски,все еднакви...............ама понякога и сивото е цвят,знам ли,аз съм далтониска

всичко е в ръцете ми:)))))