...когато човек се научава на търпение...
Не, не онова дето със стискане на зъбите...
онова другото търпение .... дето... се усмихваме, а ти идва да крещиш.
Дето не е лицемерие.
... онова, от което се чувстваш като глупак.

По дяволите ... толкова ли е трудно да разберем... Само Ей Сега Сме Живи...

Утре... най-малкото ще сме Различни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

moje da se chuvsvash KATO glupak, no si ostavash samo KATO.
sluchva se onia moment kogato veche ne ti puka za neshtata..neshtata na drugite. onia koito predi sa te vepchatiavali do tolkova che da ti predizivkat interesa, da te iadosat i..porastvash. opredeleno porastvash.

az puk sega-to ne go razbiram. ubiagva mi. vij utre-to mi e po iasno. po-znam kva shte sum i kakvo shte e. dnes niakak sum go izjiviala vchera. i ne mi e intresno moje bi. doniakude.

ama nali znaesh - vinagi moje da stane po-zle.
uzmihvai se.



...smurtta e zanimanie samotno...

Малко след като се научи да да търпи, човек умира. Ако не изцяло, поне чековата му книжка вече не му трябва. Девойката която е търпял е направила безполезно ползването й.
Иначе ми се говореше за други неща тази вечер. Дето каза Соли - утрето в което няма да ни има. Струва си да се замисли човек, но не бива да прекалява. Най-общо казано темата за " Мимолетността на живота". АКо искате за това да поговорим. Колкото до търпението - нека го оставим на Соли и чакащите на опашка за сладолед в централните хали!

Magister bibendi