Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:44 01.06.24 
Я! Архивите са живи
   >> Косово-2
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Прайвит Имоушън (обновено)нови  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:22



Ся ше извадя от архива първите теми да си припомните за какво идеше реч и после пускам обновените изрезки, плюс старите.



Тема тва е повествованиетонови [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:23



Поне от около началото на издаването му се опитвам да си купя вестник “Лична драма”. Казах “опитвам”, защото тъй и не успявам. От срам. А аз просто искам да си го купя за да се посмея на глупостите, които знам че пише вътре. Обаче много ме е срам да си го купя. Във въображението ми се върти сцена, приблизително следната:

Мед набелязва сергия. Мед се запътва към сергията. Оглежда се на всички страни. Минават хора. Мед ги изчаква. Прокрадва се леко. Тук таме на прибежки, като се крие зад най-близките стълбове и продължава да се оглежда мнително. В подходящия момент се стрелва към РЕП-а и прошушва на вестникарката “Шушу-мушу!”. Вестникарката казва “Моля?”. Мед се оглежда наляво и надясно, поглежда отново съзаклятнически продавачката и на почти висок глас пак прошепва “ШУШУ-МУШУ!”. “Не Ви разбрах – повтаря жената – какво желаете?”. Мед присвива ядно очи, все така оглеждайки се изсъсква “Лишшна драмасссс!”. Очите на продавачката започват да се разтягат, и разтягат, и разтягат докато на Мед й се струва, че не помни да е яла дори омлет с такъв диаметър. Мед се чуди коя съставка е най-много – почуда, терзание или изненада в погледа на продавачката. Очаква с напрежение следващия й изненадващ ход. За нейн най-голям ужас проклетата лелка почти изкрещява на висок глас (сякаш не е чула и разбрала добре) – “ЛИЧНА ДРАМА???!!!??!?!??!?!? ЛИЧНА ДРАМА ЛИ ИСКАТЕ?!?!?!? ВИИИИЕЕЕЕ?!?!?!?!?!?!?!?”. Мед се засилва да я цапне през устата и да я затисне с извити ръце на земята, но изведнъж от всички страни и посоки (в които уж е нямало хора до сега) започват да излизат на талази възмутени граждани, размахващи пропагандни табели с лозунги “НЕ НА ЛИЧНИТЕ ДРАМИ!”, “СМЪРТ НА ИЗДАТЕЛИТЕ НА в-к “Лична драма”!”, сочат я спръст и скандират “УУУУуууууууууууууууу!!! ДО-ЛУ! ДО-ЛУ! ДО-ЛУ!”.

Ето точно тук винаги се сепвам и отминавам сергията, за пореден път некупила си в-к “Лична драма”. А просто искам да се посмея на глупостите в него…
Да помисля за абонамент? – Абсурд! Още по-брутални картини изплуват в съзнанието ми, свързани с входното настоятелство и съседите и… ах, ах, ах! Не, благодаря!

Голяма драма ми е този вестник, значи! (Дали някой успява да си го купи?)

Понеже нали съм човек, който за да се отърве от страховете си се изправя пред тях, отидох да си купя проклетия вестник.
И точно както си го представях се огледах. И се промъкнах. И изчаках да няма хора наоколо. И си викам кат ша се излагам, поне само пред продавачката да е. И го поисках. И тя вика "Свърши". Айййййййй! Стискам очи и се озъбвам, като все едно карамеловия сладолед да е свършил пред мен на опашката. "Само дето се изложих! И кой идиот е купил толкова много вестници "Лична драма?" - се чудя. Обаче се оказа, че бил изостанал един брой. Подаде ми го. А аз го грабнах като доберман телешка ключица и го сгънах, сгънах, сгънах толкова много пъти за минус няколко секунди, че можеше да се събере в кутията за пудра. И ся е скрит в чекмеджето ми да не видят тука хората, че го имам.
Довечера ще се затворя в стаята, ще изгася, ще взема фенерчето и ще го прочета под одеялото. И утре ще ви разправям смешки :))))

Прочетох го! И е време да ви разкажа за Нещата Вътре. То първо се опитах да разкажа устно на Сол, тъпчейки въпросния вестник скришом ниско в краката си докато тя ме караше нанякъде, но измежду хриптенето, муахахаха-кането и бърсането на сълзите от смях успявах само да изрека "...аааахахахаха хахаха хръ хръ хръ…хаха баба и дядо! хръ хръ...хаха.." и т.н. Затова предпочетох писменият изказ.
Искам да уточня, че ще преразкажа почти дословно драмите и смехът, който твърде вероятно да предизвикат у вас ще бъде породен не от моето красноречие или преувеличаване, а от съвсем истински написаните статии.



Тема тва е д-р ВраПчевнови [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:24



Любимата ми рубрика “Д-р Илия Врабчев отговаря на ваши въпроси”:

Такааааа. Да започнем с едно писмо до “Д-р Врабчев”, който изглежда е Личнодрамения психоаналитик. Та Отчаяният (тъй му е никът изглежда - 17 годишен младеж) се изплашил, че е гей, защото преди 6 месеца пъхнал в … дупето си ... химикалка (няма да муахаха-кам, защото вие и без това ще се досещате къде спирам за да избърша сълзите си, които ми пречат да фокусирам монитора). Но, видите ли, момчето разбрало, че на донаборната комисия “става ясно кой какъв е” и ужасно се изплашило, че ще го хванат и пита за вероятността да избегне това. Задавало детето тия въпроси, понеже живеело в малък град и ако не го вземат войник всички щели да разберат, пък той “не е готов да се самоубие, да избяга или да се разкрие”. Обаче доктора му обяснил, че да си пъхнеш химикалка в задника не било педерастия, щото все едно да се възбуждал от четката за зъби като си миел зъбите и тогава какъв трябвало да бъде? И от тук, образно казано, даже и танк да си вкарал в съответното отверстие, нямало да бъде определящо за неговата сексуалност (както виждате - компетентна психоаналитична помощ). Накрая му казал, цитирам, “Но при вас конкретно има нещо друго, Ние, лекарите и психолозите го наричаме инфантилност.” (Ох, ох, ох…, някой да ме подхване… )

Следва: “Моят въпрос към Вас е, ако при орален секс погълна спермата му с уста, мога ли да забременея?”. (Е след този въпрос докторът се е хванал за главата, че девойче от 21 век може да зададе подобен въпрос и е обяснил подробно, на молекулярно ниво, че храносмилателна система няма нито една допирна точка с полова.)

И отново въпрос към д-р Врабчев – “Пише ви младеж на 22 години. Притесняват ме някои неща. Членът ми е малко усукан наляво и като уринирам урината не пада пред мен, а вляво.” (защо ме гледате така, не съм го писала аз).

Айде пак: “Вече съм на 18 години, а имам пенис като на петокласник” (спокойнооо, ХІ-ти клас не е много далече от V-ти, има време за развитие).



Тема тва са статиинови [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:24



Любопитни статии

Девойка Дими – 13 годишна. Родители – разведени. Гледа я баща й – заможен чичко, както изглежда, защото когато детето се влюбило в местният развейпрах, той започнал да й иска всичките пари като с тях постепенно си купил кола, GSM и дрехи (ама че небрежен е бил татко). Девойчето започнало да пие, да пуши и да влиза в час “с бутилката, пуканките (забележете пуканките!), кафето и цигарите”. Крадяло оборота от ресторанта на тати. Палело цигара в час, давало подкупи на учителите, обезличило се. “И всичко това заради любовта!”. Обаче един ден татко и втората мама се усетили и забранили на Дими да ходи в селската дискотека за да не се вижда с въпросния мухльо. Тогава баба и дядо (ех тези баба и дядо) взели решение да ходят с нея на дискотека (представям си как дядо е казвал “Бабо, опитай се да се слееш с тълпата!” и е отбягвал лазерните лъчи на диджея като избягал концлагерист затворническите прожектори.). Младежът по това време бил вече забил някаква друга балама, но казал на нашето дете, че прави това само за театър и “всичко било, за да не разберат, че още ходел с нея и че й взима парите” (съвсем логична и честна концепция, мисля, защото именно не е трябвало татко да се усети, че й е взимал парите нали? На желязната му и необорима логика изглежда девойчето е премигало и несигурно е казало “That’s a good point…”, при все, че това не го пише в статията). Дими започнала да бяга от къщи и да не се прибира по цели нощи. Дядо (забележете, пак дядо!) я търсел и плачел, но тя била влюбена и бягала (мъка, мъкааааааааа!). Най-накрая я пратили при леля в София, ама тя хванала влака и духнала към село. Онзи търтей я взел от гарата, ходили му на гости (хъъъмммм), а после се прибрала вкъщи. И тук е кулминацията, хепи енда, спускането на мостът между поколенията – “Баба и дядо се зарадваха!” (ах, ах, ах, разплаках се от умиление).
Всъщност в тази статия нищо повече не се казва, освен, че после я заточили при майка й и три години не била виждала селския тюфлек, с изключение веднъж на панаира, когато бил облечен с дрехите, които тя му била купила (тук се сещам за гащите от моминството на баща ми, с които мама го видяла да крачи и след 20 години). Тъжна работа, значи…

Следващата драма започва със странно образуваното граматически изречение “Бях влюбен в едно момиче от пръв поглед” (аз пък все си мислех че за влюбването от пръв поглед се използва минало свършено, а не минало продължително време, нооо както и да е). Никът е Жребецът. Жребецът значи бил влюбен от пръв поглед в Р. Един ден срещнал скъпата майка на Р. – Д. Като й предложил да я почерпи водка тя се усмихнала като малко дете (разказвам ви дословно). Споделил с Д., че е влюбен от пръв поглед в Р. и тя го “приела нормално”. После Д. хванала за ръка Д., заедно със сестра й Т. и я завела на гости на Ж. (Жребецът), където той бил с приятеля си С. (ех, ама помня имена като слон бе!). Лафмоабет, воТка, едно друго, но все не ставало дума за какво майка им ги е довела (интересно, дали е очаквал мама Д. да стане и да каже “Мили деца Р. и Т., довела съм ви таз вечер при Ж. и С. за това и това…”?). Накрая Д. (майката) напънала Ж. и го изнасилила в банята (“Останах безпомощен, разберете ме!” – тва е цитат). След тази вечер започнали да го употребяват и трите, а майката съставила пъклен план – “Тя забременя и искаше по този коварен начин да ме върже”. И тук вече съвсем интересно става – “Но и това отмина.” (как отминават тия неща или пък може би човек ги надраства?). Накрая Р. (тази, дето бил влюбен от пръв поглед в нея – б.а.) родила, а той искал само нея и затова и трите барабар с бебето си дигнали чуковете и забегнали. Та човекът завършва писмото си с надеждата, че може все пак да срещне истинската любов и затова оставя адреса си в редакцията. Дали ще е много гаднярско да се изгавря и да му напиша писмо - “Драги Ж. Прочетохме за твоята драма и много се развълнувахме. Мислим, че вече наистина намери истинската любов. Пише ти семейство Петрови – аз М., сестра ми Л., майка ми П. и леля Ц...”

“В началото всичко беше наред, но с течение на времето започнахме да се караме, той се сърдеше и за най-малкото нещо, а после казваше, че ме обича. Вярвах му като последната глупачка. След няколко месеца той започна да ходи в една (забележете!) маза.” (мазааа???)

“През 86-та работех като телефонен техник. Девизът ми беше “Умри, но връзка дай!”. Работих извънредно, а тогава това беше забранено. Наклеветиха ме и ме уволниха дисциплинарно.”

“На 47 години съм, десет бури ме брулиха, а от тях ми се прошариха косата и брадата. Три от тях са от любовен характер, три – перипетии с квартиранти (хохохохо), три – от битов характер, и една професионална.” (нека да бъдем точни и прецизни все пак!)

“Изживях и друга любовта драма. Една дама, в която бях влюбен, я наклеветиха за кражба на чорапогащници. Осъдиха я на три години.” (такива са жените... суетни)

“Исках мъжът до мен да си има всичко, а не да е инвалид. А може би той, макар и с една ръка, щеше да ме прегръща по-силно, отколкото с няколко…”

“Друга моя позната, която пък беше на 13 години, реши, че вече е остаряла за секс и избърза да го направи, да не би да изпусне нещо.?” (Това девойче сигурно ще се пенсионира на 21 и ще й викат “млада пенсионерка”)

“И започнах да му изневерявам, ей така от любов към спорта (кой по-точно спорт?) . Изчуквах се с кого ли не, и то по време на работа, в колата на колега, когато излизах да пазарувам се запивах (някъде на щанда с напитките?), после една порция секс с някой познат, случайно срещнат и отново вкъщи. Илийчо започна да се досеща. Чашата преля, когато пропуших трева. И ми каза: Или аз, или тревата! (ей, ама и тоя човек как си е подредил приоритетите…) Бях подпийнала и изплюх камъчето, че му е малка пишката и не виждам защо да го задържам при себе си.” (Това да не е онова момче, дет питаше доктора що пишката му била като на петокласник?)

“След като разбра че наистина страдам, ми поиска прошка. Естествено аз му простих, защото го обичам от цялата си душа. Независимо от случилото се се осмелих да го попитам коя от нас двете избира – мен или сестра ми. Той избра сестра ми.” (тази женица нещо е объркала с прошката..според мен хич не са й простили.)

“Целувала съм се с един-двама от тях, понякога като си пийнем, съм се прегръщала, но повече от това не е имало.” (Само тия три неща.)

“...но ми е жал за помиярите, които разчитат на нашето милосърдие за да оцелеят и дори им се възторгвам, щом ги видя да пресичат на зелен светофар.” (О, да видите Пете как им се възторгва, особено ако е в кола и ако ги види да пресичат на червен светофар!)

“Аз съм на 17 години, а животът не спира да се подиграва с мен.” (Нееееееееееееееееее!)

“Чувала съм за един филм – “Честни сини очи”, но не съм го гледала” (мда, много полезна информация.)

“Най-разумното според нас с Киро е те с Петя първо да се разделят и едва след месец-два той да тръгне с мен. Все едно каква е приятелката ми, не искам аз да съм причината за раздялата им.” (Може да не ти се иска, моето момиче, но точно ти си причината.)

“Най-много страдах за него, като си спомнех с какви нежни думи ме наричаше и как при всяка наша среща ми казваше колко съм готина.” (Много галантен тип. Сигурно я е наричал още “яка пичка” и “рожбо”.)

“Всяка една целувка, която понякога си позволявах подсъзнателно, беше лукс.” (хич не си и помисляй за целувка на живо, че не можеш да се изплатиш цял живот!)

“Вкараха ме в “психото”, а след като ме изписаха, дълго опитвах да вляза в духовен контакт с момчето. Нищо не стана.” (Интересно кой ли лекар й е разписал отпусното?)

“Наказваше ме за дреболии, като ме караше да правя гнусни неща, включително да й целувам ануса…( дали наистина има предвид “ануса”, понеже ми е интересно как ли е стигала до там за целувка…) Растях без самочувствие, свита и готова да заплача, щом някой ме погледне. А я обичах толкова силно и толкова я харесвах! (Ей това е завидна сестринска любов.)

“Закара ме до вкъщи и аз го поканих на кафе горе. Кафе пихме на другата сутрин. Само след месец се оженихме официално за Теди, бях със сватбена рокля, поканихме и двете роди. Малко го познавам и сега.” (е...има време, животът е пред вас, ще се опознаете)

От рубриката “Сексът преди 16” – публикували са сканирано писмо, в което с първолашки разчекнати завъртулки пише”
“Сексът преди 16 години е върха, защото изпитваме блаженията на любовта”.

А ето и едно цяло писмо:
“През младостта се връщах от екскурзия в бившия СССР. Във влака едно момче ме заприказва – беше ме харесало. С моя съученичка слязохме в Карлово, а той ни придружи чак до Сопот и ни помогна с багажа. Пред нейния дом той ме целуна и това беше първата ми целувка от момче. Искаше да се срещнем отново и аз му обещах, че ще го чакам пред кино “Комсомолец” в Пловдив, но не отидох. Щеше да бъде първото ми излизане на любовна среща, но не можех да си представя, че с непознат ще отида в града. Ако той чете сега тези редове и се познае, искам да му кажа, че за мен ще е голяма радост след толкова години да се чуем, а защо не й да се видим?” (Ей това се казва оптимизъм! Ама те са казали хората – надеждата умира последна. Пък и знае ли човек какво ще му се случи през старостта. )

Следващата статия в резюме – някаква женица разказала как криела двама, понеже близките им ги преследвали, че били братовчеди и не можело то така. Веднъж пак били у тях, естествено в спалнята и на вратта, пак естествено, се почукало. Тя имала предчувствие, че ще са близките на любовниците, и по път към вратата пъхнала дрехите им в пералнята. Е те пред спалнята ли са се съблекли, само не разбрах, но както и да е. Влезли близките, братовчедите се скрили под спалнята, и почнали да тършуват из къщата. Накрая като видяли че ги няма седнали на спалнята и почнали да се карат. Онази женица се изпотила от зор, че може на децата да им се докашля, ноооо, натрапниците си тръгнали преди това.Е, после братовчедите се оженили народили им се дечица и т.н. Интересното е, че дрехите и обувките им от въртене в пералнята били станали на парцали. Дали пък не ги е пуснала не в пералнята, а в местната тепавица? Ето и малко от статията за десерт:
“Днес и млади, и стари живеят в мир. (Сигурно три дена са яли пили и са се веселили също така.) Щастлива съм, че им помогнах и не съжалявам. Постъпих гадно само с дрехите им.” (Изглежда много са я впечатлили тия дрехи, че няколко пъти ги споменава.)



Тема тва са обявинови [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:26



Рубриката “Обяви”:

“Ерген съм и имам малък дефект в говора. Мразя лъжата, двуличието и да ме използват. Работя. Обичам разходките, морето, изгрева и залеза. Не пия, не пуша. (пиша обяви по вестниците).Желая сериозно запознанство с жена от 18 до 26 г. Може да ми пишат и самотни майки с едно дете, сираци или бременни жени. Да са от Варна, Добрич, Бургас, Търговище, Разград и региона.(на България?) Тел…”

“Неомъжена. Уважавам средновековните междуполови взаимоотношения. Обичам музика, скалите и морето. Мечтая за кон и пиано. Пуша и пия бира...”

“Симпатична дама купа, с добро сърце…” (Ами ако беше дама пика?)

“Нормално изглеждащ. Търси красиво момиче за разходка след работа…”

“Работещ гинеколог с чувство за хумор…” (хе-хе-хе!)

“Търся девица на 70 години…” (има да търсиш...)

“По външен вид изглеждам с черна коса, с прическа и с жълто, бледо лице…”



Тема тва са заглавия [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:26



Интересни Заглавия и Подзаглавия:

Със Сервитьора
В мен се всели непозната

Ненужен
Аз така се усещам

Съдба
Пак се влюбих в неподходящия

Проблемът родители-деца
Защо не ме разбират? (колко необичайно!)

Принцът в бяло
Прашките ми отмъкна за спомен

Нека му помогнем
Не е богат, но знае как да люби (моля изпратете пари на банкова сметка №....)

Имах го за батко
Духна свещта и ме награби (колко мило колко сладко е да спинкаш нощем с батко...)

Пропаднала ли съм?
Влагах душа във всяка връзка (а каква е връзката с НадЗаглавието?)



Тема тва са другинови [re: medusa]  
Автор medusaМодератор (Мамино Меде)
Публикувано25.01.04 19:28



Други

А в рубриката “Психотерапевтът д-р Лилия Влахлийска разговаря с вас” са обсъждали много "сериозен" и "актуален" въпрос. Значи в писмото някакъв 27 годишен младеж се оплакал че родителите на гаджето му не му дават да се вижда с него, щото бил беден и със средно образование и пита Психоложката Лили и читателите на “прекрасния вестник” какво да прави.
Пък Лили му казала, че това е много актуален проблем и продължила:
“Щастливи ли са богатите в личния си живот? На всички родители, които притесняват децата си с настояване за изгоден и равностоен според техните възгледи брак, ще посоча течащ пред очите ни пример (само забележете примера) – сериала “Дързост и красота”. Защото във филма има много психология (студентите по психология да си наострят ушите) и той е нагледно доказателство за невъзможността да бъдеш щастлив редом с голямото богатство. Брук Лоугън (обяснява жената, да не би някой да е опуснал интригата) от низините неистово се стреми към богатството и мъжете Форестър. Но остава сама, неудовлетворена от личния си живот, озлобена. Богатата по рождение Стефани оженва не толкова богатия Ерик за себе си. Двамата удесеторяват с труд и талант богатството, но съсипват семейния си живот. Разумните българи знаят, че американската мечта за материално богатство се постига там с много труд. Емигриралите млади също го знаят вече. В много голям процент от случаите позабогатели нашенци се връщат тук, за да си вземат българска булка. Аз познавам такива. Последният от тях е племенник на моята най-добра приятелка. През септември момчето идва да се жени тук за българско бедно момиче, с което се намерили чрез Интернет.”

Следват куп глупости като “Изневерих със собствената си съпруга”, някаква жена, дето щяла да гори в ада, обявите в които никой не пуши и не пие (между другото си мисля, че това е някакъв комплексен признак “не пуша, не пия” и винаги закономерно върви с “пускам обяви по вестниците”). Другите статии са толкова жалки, че дори на мен не са смешни. Остава да затаим дъх в очакване на следващия брой…



Тема смятам за Усобено Одачнонови [re: medusa]  
Автор Karinka (членка)
Публикувано27.01.04 08:43



да сервирам горното на колегите с кафето
хи хи хи
къф ли ще е ифекта?



Тема Re: смятам за Усобено Одачнонови [re: Karinka]  
Автор !Soley (system error)
Публикувано27.01.04 11:43



.. ))))))) и аз го намирам за Одачно да се сервират тия неща като курабийките с чая
като бисквитките с кафето
като целувката със секса...
ох пак се унесох... - бе удачно е да се съчетават нещата
дай им го на закуска

ти сега нещо оплакваш ли се...

Тема Re: тва са статиинови [re: medusa]  
Авторkarlovo (Нерегистриран)
Публикувано08.12.06 04:38



“През младостта се връщах от екскурзия в бившия СССР. Във влака едно момче ме заприказва – беше ме харесало. С моя съученичка слязохме в Карлово, а той ни придружи чак до Сопот и ни помогна с багажа. Пред нейния дом той ме целуна и това беше първата ми целувка от момче. Искаше да се срещнем отново и аз му обещах, че ще го чакам пред кино “Комсомолец” в Пловдив, но не отидох. Щеше да бъде първото ми излизане на любовна среща, но не можех да си представя, че с непознат ще отида в града. Ако той чете сега тези редове и се познае, искам да му кажа, че за мен ще е голяма радост след толкова години да се чуем




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.