Има неща, които обичам.
Константно.
Хубава музика.
Печка в зимна стая.
Лампи на фона на нощта.
Тишина и спокойствие.
Цигара и кафе.
Обичам тези неща - константно.
Ако можех да ги споделя с някого...

***
Толкова много ми дава
познанието,
като форма на усъвършенстване.
Вглъбяването - пътят към
мъдростта.
Самотата - като поводи да я
намразя и отричам.
Спокойствието - като
необходимата среда.
Надеждата - като мотивация.
Мечтите - като бленувана форма
на реалността.
Целите - които осмислят
Днеска.
Вярата в осъществимостта на
мечтите и целите.
Толкова много ми дават.
Да можех да ги споделя с някого...

***
Колко много ме плаши смъртта,
Колко тревожна ме прави мисълта
за болест, нездраве.
Колко е страшна идеятя за
Загубата и Раздялата.
Ревността и огорчението, колко
близки ми станаха.
Гордостта е комплекс.
Ненужна е битката за нея,
резултатът са само моите рани по
бойното поле. И осъзнатото -
мамка му! на никой не му пука.
Най-сама сред самотниците.
Сама с наранената си гордост!
Я се стегни!
Обидата е въсможна само с
изключителното мое съдействие.
Болката - хранех я с мисълта за
неизбежност, за орисия, за
мъченичество.
Несподелената любов е едно от
най-страшните неща в прирпдата.
Глупави закономерности - дърпай
се, за да те искат. Глупави.
глупави!
Непримиримостта.
Нея оценявам сега като
единственото положително
усещане. От тогава. И сега.
Да обмисля сто пъти Нещата.
Да поплача още сто пъти за тях. За
да е пълно усещането, че много
съм страдала. - Личното мое си
дълбоко смешно неосъзнато
желание да ме боли. За да бъда
героиня!
Противоречивите решения във
всичките им крайности. Блъскането
в стените и ъглите. Обичта, от
която малко е останало. Самотата,
която във всичко напомня за себе
си. Обидата, загубеното доверие,
нежеланието да ми мине,
фаталното вкопчване за
загубеното...
Ако можех да ги споделя с някого
тогава...

***
Мечтата за теб.
И знам, че ще ми се случиш.
Само исках да е по-навреме.
Имах много неща за споделяне.
И все повече ще имам.
Ако знаех къде да те потърся - бих
отишла точно там.
Ако знаех кога ще те намеря, бих
превъртяла календара си на този
ден.
Ако знаех как да те разпозная, бих
изострила сетивата си.
Като че ли не бях готова. За Теб.
Сега съм.
Не е достатъчно да го споделя с
някого...

***
Мечтата за Теб.
Е да мога да споделя всички тези
неща с теб...

обичайки. само така го мога.

...точно ти ли трябва да се разбиваш на самотности???...
остави това на остарелите и безнадеждните.
Мразя Мис Да Е Тъжно Размишляваща и Самотлива!!!
Отпоствай го това!
...Ненаситна е жаждата ти за обич...
...и Слава Богу!!!!
Обичам те, миследрумнице!
Тази рокля не е твоя...
Върни я...

;-)

точно в момента ужасно ми се иска някой да направи нещо за мене.
ама да е истински за мене.
не да ме види щото да ме пита, щото да му кажа, щото да посъветвам или помогна.
не да иска да сподели
не бе, нищо за него
искам за мен.

гуш, пип.
живота е шарен ;-)

обичайки. само така го мога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pipilota6 на 13.01.04 16:07.

не разбрах, шес

обичайки. само така го мога.

БОГАТА съм -
имам си всичко,
което няма цена.
Усмивка,
възторг
и душа...
И дори повече имам,
надраснала човешката суета -
не звън на монети,
не бляскави вещи...

Две запалени свещи
в моите очи:
блясък и топлота.
Едната съм аз.
Другата - ти.

----

Дали...
когато ме докоснеш,
сърцето ми ще се
взриви -
дали...

обичайки. само така го мога.

"Pomni do kraq na JIVOTA si hubavite ne6ta, koito sa ti se slu4ili v trudni momenti!Te 6te badat dokazatelstvo za tvoite ka4estva i 6te te napravqt po-uverena pred vsqko prepqtstvie."...a imenno onazi BEZDNA, pred koqto si se izpravila-SAMOTATA!
Zatova v tozi moment moje6 da se opove6 samo na edno ne6to,a to e,4e pone ima hora okolo teb,koito te obi4at i darjat na TEB,koeto ot svoq strana e osnovatelen dovod da ne bade6 tolkova 4ernogleda.Ogledai se!

Тя тия работи ги знае.
И не е черногледа.
Просто си самотства.
Не може ли човек да си посамотства малко без непрекъснато някой да тича след него да го успокоява? И без друго какво ще й успокоиш на самотата? То хората край нея сме си хора край нея. Че я обичаме, обичаме я. Ама айде тебе някой да те успокои с това, когато няма кой (или коя) да те гушне любовно и да види на момента нещата, дето ти ги виждаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Neznaeh,4e tova e "stranicata na pla4a".Vsi4ki se darjite tolkova ope4aleni vse edno e "propadnal" v dan zemq sveta.Vseki moje da si "samotstva",no nima tova e smisalat na jivota i trqbva da proklina,imenno tova ne6to,koeto go kara da se 4ustva 6tasliv,da se radva na trevi4ki,reki4ki i pti4ki?!

не, анонимен, това не е "страницата на плача"
това е страницата На Всичко.
което включва и плач ;-)

Никой не проклина онова, което го кара да се чувства щастлив.
Никой - уверявам те.
Колкото до мене и моята самота... тя е усещане.
И изобще това не ме прави нещастна. Не пречи даже да си се радвам на тревички, рекички и птички. Повечето хора в този клуб го правят. Вярвай ми.
Ако това ти харесва - добре дошъл ;-)))
можеш да вкараш жълти нишки в клуба ни.
Благодаря ти за мнението.

иначе - самотствам си. това е истината.
ако и ти - станахме двама, можем да обменяме усещания ;-))

Всъщност, имате ли идея колко ужасно много хора са самотни? Това дали е успокоително или тревожно?

аз пък днес съм с любими хора, на любимо място. изобще.

обичайки. само така го мога.