|
М?
От едно доста дълго известно време се чудя и се почесвам по тиквата какви са тия клубове "Косово-1" и "Косово-2".
Първо мислех, че е нещо като "Смъртоносно оръжие 1", "Смъртоносно оръжие 2", "Смъртоносно оръжие 3" и т.н., обаче днес надникнах и що да видя? Няма никооооой.
А, да. В "Косово-1", в едничка тема, някой си е правил някакви експерименти, както се вижда 80 % неуспешни.
Дали това е клуб на Младия Експериментатор или просто не мога да схвана дълбоката идея?
__________________________________________________________________
И понеже няма никой...
...аз реших да заграбя виртуалното пространство и да се плутна тук.
И без това пиша неща, които не са подходящи за ни един клуб, колкото и да мисля де да ги пусна.
Затова ще си ги пиша тук.
Мхм.
__________________________________________________________________
Дайте ми вафли!
Стоя в жълтата стая и се тъпча със вафли. В една книга пише, че когато човек прекалява със сладкото, всъщност опитва привидно да запълни липсата на… любов. А аз все прекалявам със сладкото. Трупам опаковка върху опаковка а празнината все си зее. Празнината,
че Го няма до мен,
че не знам кога го боли,
че не знам кога е радостен
и кога тъжен,
че Той не знае кога съм плакала, защото съм била уплашена,
че не знае кога и на какво съм се смяла
и всички останали дребни познания за любимия и любимата ги няма…
Няма го Мъжът До Мен.
Тъпча се със вафли и се опитвам да не потъвам във самосъжаление, казвайки си, че съм достатъчно силна, за да се справя сама със всичко. Ето:
“Достатъчно силна съм, за да се справя със всичко. Сама.”
Тази дума “сама” май не беше отделно от изречението. А се набива, някак…
“Достатъчно силна съм, та сама да се справя със всичко.” Така звучи по-добре, нали?
Сама, самааа, самаааа, ммммм, тим-ти-рим… Ах, колко съм горда със себе си, че съм така силна!
Къде оставих последната вафла? Къде? Къде? Къдееееееее? И докога ще бъда толкова силна, та Моят Мъж да може да се грижи за някоя друга, по-слаба от мен? Защо за моята любов, силната, никога не остава време?
А вафлите са свършили… неееееее! Трябва, трябва нещо да ям! Ще ида да си направя разтворими макарони. Варят се само 3 минути. С тях животът е по-лесен. Мамка му…
_________________________________________________________________
Джанково дръвче
Сутрешната разходка на Мед (така наричаше тя пътя си за работа, за която винаги закъсняваше) мина покрай една обсипана в цвят джанка. Това щеше да е най-обикновена цъфнала джанка (доколкото изобщо цъфналите дървета можеха да бъдат обикновени за Мед), ако мартениците по нея не бяха повече от цветчетата. Нито една мартеничка нямаше по околните дървета. Сякаш целият град си бе набелязал точно тази джанка в първият пролетен ден, за да окичи мартеничките си по нея. А колко беше щастливо дръвчето, ако знаете…
Мед застина с неотхапана вафла в ръка и отворена уста пред червено-бялата картина, а Вселената, за да покаже, че е забелязала това, накара Вятъра да духне тъй, че да я обсипе с аромат и бели листенца от цветчетата на дръвчето. Мед, за да покаже, че и тя е забелязала се усмихна на Вятъра, Джанката и Вселената.
Така стояха дълго време, усмихнати една на друга, Джанката и Мед, обичащи се, а като стана дума за забелязването - никой друг не ги видя, защото всички минувачи бързаха да не закъснеят за работа.
__________________________________________________________________
Моят Любим Мъж
Обичам те!
Ти си моята топлина.
Ти си моето усещане за цялост.
Ти си... вибрацията на моето сърце.
Давам ти себе си, не за да ме Имаш, а за да Бъдеш част от мен.
...чудесата започват точно... ТУК
__________________________________________________________________
Жълта с матрак
Имам си стая. Жълта с матрак. От малка мечтая да спя на спалня. Сама. Преди имах две детски легълца, които деляхме с мама. После мама умря и аз ги направих на спалня. После ги махнах. Много неща имаше попити по тях и не можеше да се спи така.
Ники ми подари легло. Голямо, голямо и само за мен. 160 на 190. Мил приятел. И никой не исках да спи на него, освен мен. Сама, сама, сама исках да си спя. После си дойде моят мъж. Него искам в леглото. Той ме целува докато спя. А сутрин ме поглежда с Ей Тия Очи и ме гушва. И е много интересно как истински искам да разделям мойто си голямо, голямо легло с него.
А снощи спах сама. Беше едно такова... И е много странно това, защото само до съвсем скоро никой не исках в жълтата ми стая. А сега не може така да се спи, сам. И си мисля, че със самотата се свиква с течение на времето, но нарушиш ли я дори само за ден, после отново трябва да свикваш с нея. Обаче той ще си дойде. И ще си спим двамата в Нашето си легло. Да. Да.
__________________________________________________________________
__________________________________________________________________
Абе няма милост
|
[