|
Тема
|
зад кулисите...
|
|
Автор |
!Soley (system error) |
Публикувано | 02.12.03 02:33 |
|
...
... почувства се глупаво.
Разбра, че се беше включила в нечия чужда пиеса, замислена със стандартния, обичаен ХепиЕнд.
А тя беше най-посредствената артистка, излизаща на сцената, докато главните герои си оправят грима, сменят се, идват нови, и участваше само, за да засили образите им.
Хвърли един поглед на сценария и видя, че сама си беше написала дори репликите.
Дадена й бе пълна свобода да се развихри, ... да бъде естествена, ... да импровизира... себе си.
Така ролята й бе ИСТИНСКА.
С истинския смях, с истинската любов, с истинските мечти, с истинската болка.
Даже имаше цели "епизоди" само с нея.
Така после изчезваше само тя.
Излезна от сцената изведнъж, ... но неусетно, без дори... последната целувка. Просто махване с ръка.
Дали когато там зад кулисите сваляше костюмите и грима, можеше да смачка и захвърли зад декорите и собствените си заблуди.
... или да остане по истина е като да излезне да пуши в студената вечер, гола и с мокра коса на балкона.
Студено е! Потръпна и наметна поредната си илюзия - така, накипрена със собствената си лъжа даже беше... красива.
ти сега нещо оплакваш ли се...Редактирано от !Soley на 02.12.03 03:25.
| |
|
само да дам индикации, че те слушам.
да
разказвай ми,
разказвай, аз само така съм си затворила очите, иначе те слушам...
та какво казваше, след това, че обичаш?
обичайки. само така го мога.
| |
|
Май често бягаме от истината.
А тя, понякога се закача за нас, и пари като бучка лед, болезнено докоснала горещата ни плът.
Всеки носи отпечатъците на мисълта си върху всяка своя минута.
Човек не може да избяга само от себе си.
Иначе можем да излизаме на сцената всеки път различни, ... с нов костюм, с различен грим, дори с клоунски нос и килната небрежно шапка.
Да се научим да се смеем и плачем ... пред огледалото.
Можем да бъдем в каквато си искаме опаковка.
Да се продаваме с различни етикети.
Пробутваме само продукта.
Според търсенето и ... възможностите ни.
Само понякога сме почти като... истински.
Само понякога...,
... когато... обичаме.
Тогава се смеем с истински смях.
и плачем с истински сълзи.
Щастливи сме с истинско щастие
И ни боли с истинска болка.
Тогава нищо не продаваме.
Боли ме гърло. Май съм настинала, да му се невиди.
Дали да не си остана аз няколко дена в кревата, м?! ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/tongue.gif)
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
Тема
|
istinata
[re: !Soley]
|
|
Автор | eskarina (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.12.03 12:54 |
|
lipsvash mi.
dali imam pravo na tova?
| |
|
Е ми кво правим ся като ти липсва някой...
А той да кажем си лежи в къщи и преглъща трудно.
Пие мляко, вместо коняк и гледа филм, след филм, щото има да наваксва.
М?
Аз не бих си задавала въпроси в такъв момент какви права имам и какви нямам,. И обратното )))))))
Щото... светът се завърта на 101
Като детска въртележка.
Знаеш как е, нали....
Слагай си клоунския нос, вземи си торбата с шегите и идвай.
Ще те черпя с един ефералган и с отпадането на правото да ти липсвам, получаваш ново такова - да се търкаляш с мен в кревата.
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
Тема
|
Re: зад кулисите...
[re: !Soley]
|
|
Автор | kaшaлoтчo (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.12.03 17:51 |
|
Незнам мила моя, много ми е сложно, и ти ще говидиш за по нататък, но истински се радвам на това че някой може да е щастлив, аз няма да мога да стана такъв, и да съм щастлив винаги ще съм човекът от ъгала който гледа всичко и мълчи и разсъждава и най важното ама най важното винаги тиквата му ражда грешни неща, ама пък да ти призная вече не ми пука и си гледам кафа, наистина се радвам че ви има всички вас и дано да сте много щастливи и да сте ми много готини
| |
|
|
|
|