Ей сега ще ви разкажа една много интересна случка.
Обещавам, че няма да я коментирам надълго и нашироко.
Просто ще я разкажа, защото веднага след това прозрях отговора на нещо, на което отдавна се чудех - кое точно прави толкова българи вечно изтерзани, недоволни, неразбрани, и въобще онеправдани от живота, макар привидно нищо кой знае колко грозно и лошо да не им се е случило, освен ... че са прости.

Квартален магазин с работно време до 9.00. Някъде към края на работното време.
Пазарувам неща за вечеря. Малко преди да платя и след въпроса на "любезната" продавачка "друго?" се сещам и казвам "а, да и един хляб".

Миг преди да ми отговори, встрани от нея виждам стелаж с няколко (около десетина) питки ("тип погача" - няма как да не го прочетеш на огромния червен етикет със син маркер), поне 30 пакета нарязан хляб ( от тоя за тостерите, любимия ми, защото без дори нарязване, приготвям препечени филийки за вечеря ), още толкова, че ако не и повече всякакви други стегнати малки хлебчета в целуфанчета, поръсени с фъстъци, с оризови ядки, с доматени люспи, с лимонови резенки, посипани с незнайни зрънца, и с каквито се сетиш още стърготини. Бе, измислено за задоволяване на всякакъв вкус, без да е пропуснат и най-извратения.

- Няма хляб! друго?
Майтапчийка, помислих си аз и подхванах шегичката - ми сигурна съм, че ако се разтърсим малко наоколо ще намерим поне още един, без да броим тия отзад

- много ви е забавно - каза с твърдо обидена нотка в гласа продавачката - но хляб, да търся и да не търся - няма!

Бе, мама му стара, тая е баси яката мадама. - вероятно е задочничка-отличничка във НАТФИЗ.
Погледнах я право в очите с надеждата да видя весели, закачливи, издайнически искрици, кво пък и аз си падам по хумора.
Казвам - много добре, нека опитаме с две крачки встрани и една назад и съм сигурна, че ще попаднеш на любимия ми тостерен черен хляб.
- и тостерен черен хляб нямаме! - отсече тя.

Тадамммм! Играта загрубя.
Продавачката вече видимо се беше облещила и нямаше как да не забележа, че на нея съвсем очевидно не й допадаше веселяшкия ми тон и още по-малко предложението ми за забавен, но не дотам уместен според нея начин, да си набавя хляб.

Тогава аз взех нещата в свои ръце:
- Добре! Сега правим така - давате ми еййййй оня нарязан хляб, без да ми се сърдите, че го желая толкова много и без никакво значение дали е черен, бял, син, зелен или червен. - все още не изтървах майтапа аз.

Тя се обърна, грабна злобно пакета и ми го хвърли в торбата при другите неща.
В тоя момент зад мен чувам почти крещене:
- видя ли? ХЛЯБЪТ е свършил! ...докато се намоташ! И сега?! Къде ще ходим да търсим хляб по това време !?. Как ми писна всичко! - боже, тая ще се разплаче наистина.

Бе, ... сигурно полудявам... - не мога да повярвам на ушите си.

Досега самата продавачка отстояваше същата теза, сега и тая женица по пеньоар и чехли, дърпаща момченце, на не повече от година и половина, се опитваха да ми обяснят как хляб нямало, докато пред очите ми кротко си стояха хлябове, достатъчни да нахранят поне 8 блока от дългите.

Излизам набързо и зашеметена от магазина и се бутам нарочно в една количка, за да съм сигурна, че усещам болка и, че това е истина, когато чувам зад гърба си - не мога да разбера, как не разбраха, че в 9 часа вече хлябът е свършил.

Е, не, това вече ми идва много.
Сядам бързо в колата и със свито сърце отварям торбата с нещата от магазина - ами ако наистина сега в торбата ми няма хляб.

Има! Нарязан! Добруджа!

В тоя момент покрай колата преминават като на забавен каданс майката и детето, с присъединена към тях жалостива женица.
- И къде ще ходиш сега, бе? Влез докато не са затворили да вземеш поне нарязан да имате за тая вечер.

Стига бе!
Избухвам в неистов смях.
Не може да бъде!
ХЛЯБЪТ! Как не се сетих!
Ама разбира се - Хлябът, единствено допустимият Хляб, чиято липса би могла да докара до истерия всяка, съсипана и без това, средностатистическа домакиня.
Заводският хляб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от !Soley на 21.11.03 03:15.

Ami da...............aaaaaaaaaaaa.........
Tova e.......

E taka kat stane si e e.... maikata.
I povjarvai tova ne e ne6to koeto ne se slu4va v drugi kvartalni magazini.. Iska mi se da vjarvam 4e ima i drugi strani v koito stavat takiva РАБОТИ
DA ZIVEE BILA, METRO, RAMSTORE i t.n.

Абе заводския хляб си е друго нещо , не е като оня дето е нахардахуцкан на филийки през които спокойно може да четеш вестник... ДА НЕ СЕ ЯДЕ

Има един друг хляб дето прилича на турска тухла , и той е нарязан на филийки , само дето е някакси твърд и малък , не че човек неможе да се нахрани с него , само дето ми мяза на шпренговани бисквити и е с белезникаво черен цвят ... жена ми яде от него ,от оня тип дето е 6 зърна ...ДА НЕ СЕ ЯДЕ


Също от време на време предлагати франзели , малко по големи от полицейска палка , но със сигурност със същата еластичност...дъвчеш , дъвчеш , а той като шпеков салам ...ДА НЕ СЕ ЯДЕ

За белия хляб заводски , както и Добруджата , както и типовия , какво да кажа , хляб без никакви качества , докато е топъл горе-долу мяза на нещо , иначе се рони , ама се рони като за световно , ако нярежеш един от тези хлебове , ще дадеш фира поне на 1/3 само в трохи , ебати и хлеба , тея дето го пекат и месят , изобщо не им е ясна работата ...ДА НЕ СЕ ЯДЕ

И сега тука подсмърчайки , съм си намерил на едно место едни питчици , като ги натиснеш се надигат обратно , а не като ония другите хлебове дето като ги натиснеш после само за фалафел стават ... имаше некакъв виц даже ... един вика скивай колко тежко е ранена житената питка , а другия вика , не бе това е геврек...

Абе няма милост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ей тия последните май ще им стана фен- знаеш как се пристрастявам бързо към хубавото.
а и друго си е да натиснеш нещо и то. ..да се надигне ...)))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, така. Аз помня в една люта зима как бях тръгнала за първа смяна на работа (къмто шест без нещо ще да е било часа), студ, сняг вали, мъглата с нож да я режеш и както си вървях замалко да се блъсна в стена от пенсионери. "Брех - викам си - да не раздават тука френски визи, че толкова хора са се наредили на ранина?", а то - бакалия. Чакат хората хляб да докарат. Работното му време на тоя магазин не го знам от кога почва, ама със сигурност преди девет не е. А то хляб по магазините има да те замерят от тука до морето. По което време и да идеш - има всякакъв. Ама пусто, друго си е да си жив свидетел на това как са го докарали и са натрупали щайгите една връз друга. Друго си е да подвикваш шеговито на шофьора "Мек ли е? Мек ли е?"

А тя моля ти се - готованка! В 21 часа иска да иде и хляб да й дадат! Не те е срам! Хората по първи петли стават за да си купят хляб, ти искаш цел ден шапка на тояга па после и хляб да ядеш! Рано пиле рано пее! Едно време друго бешееее! Такива като тебе наш де ги пращаха? Смешно й било! Ей, момиченце! Със заводския хляб шега не бива!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ee, глей я как реве. хляб та хляб.
утре и салам ше поиска.
да не се намираш в америка ти, а?
хляб не й дали.
мх. да беше отишла в магазина при Владо. Те всякога имат хляб.
кво правиш в тва магазинче? да й беше фърлила торбата с покупките да си ги връща обратно по рафтовете.
хляб нямало?!?!?!?!??!?!?!?!?!?!?!?!?
и твойта майка също.

обичайки. само така го мога.

Ех Соли, каква си ми ти безпомощна! Хората за хляба войни са водили. Не обвинявам в никакъв случай клетата продавачка. Кой знае как си я погледнала в края на работния й ден? Особено и ако не си завършила поредния ремонт. Всичко ше отнесе образцовата социалистическа продавачка. Аха. Съчувствам й милата.
Колкото до заводския хляб - мен ме кефи много. Твоят нарязан на филийки не струва нищо като вкусови качества. Прави са хората. "Хляба си е хляб когато е заводски." Такъв афоризъм ми иде на ум сега. И никак не съм далече от истината.

Magister bibendi