Ако някой ме попита..

Ако някой ме попита – “ Какъв си бил преди 30 години ? “

Е ... бях малък , на 6 годинки , смучещо небет шекер дете , очакващо родителите си от работа , радващ се на баща си който всеки ден ходеше с мотора на работа или за риба , гледащо баба си как работи в кухнята или в градината , изпращашо дядо си на работа, и посрещащо го от нея
, люлеещо се на люлки , ходещо на детска градина и на разходки , очакващо от живота ... живеещо в детството си дете , чакащо да порасте...

Ако някой ме попита – “Какъв си бил преди 20 години ? “

Е... пораснах малко , поне до толкова , че да мога да пуша ... да търся и изживявам първата си любов , да слушам най-модерната музика , да ходя за риба , да карам мотора на баща си , да очаквам казарма , да започна първата си работа , да си спомням как съм изстискал първата си младежка пъпка....

Ако някой ме попита - “Какъв си бил преди 10 години ? “

Е... самоуверен младеж с щръкнала коса , преди време закачил първата си обеца , танцувал пръв на дансинга , ставащ в 12.00 след тежки всекидневни запои , излъган в любовта, натрупал приятели, натрупал опит в разни неща- работа,търговия,лицемерие...търсещ неща, за които го е страх да си признае, откриващ нови философии, лутащ се в самоувереноста си, отдавна забравил за първата си младежка пъпка...

Ако някой ме попита – “ Какъв си сега ? “

Е...сега съм щаслив ;-)...обичащ , работещ , нужен , малко помъдрял и изстрадал ... запазил достатъчно жар и страст за новите неща който ме чакат... изобщо , едно 6 годишно дете , смучещо – НЕБЕТ ШЕКЕР

Абе няма милост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много хубаво си го обяснил. живо. като да диша.
и аз някой път ще си направя такава равносметка.
да.

лека нощ.

скоро ще си сложа нова сигнатура.

...хапчета чудесни,
никога да не порЕстна!!!

Защо ли винаги, като се замисля над моето "тук и сега", това заклинание на Пипи е първото, което връхлита главата ми?!?...
...някъде съм си запиляла вълшебните хапчета /мноооооооого приличащи на грахови зърна/ против порастване...
... синът ми явно ги е намерил... и ми ги е свил:-)))... иначе защо ще ми заявява от висотата на 14-те си години, че никак, ама никак не ще да става голям?... подготвя ме, значи да му простя, че ми е свил хапчетата АНТИРАСТИН, и едно поооооо - голямко парче от най - вкусната торта, наречена детство...

... не мога да му се сърдя:-))))...

...аз самата някога ги свих от чекмеджето на татко, но никога няма да си призная... мдаааааааам...

мнооооооого обичам небет шекер:-)))))))))))

като бях на по - малко сантиметри бях сигурна, че се казва НЕБЕТ този шекер, защото идва напрааааааааво от небето.

тооооо от там идват повечето добри, усмихнати, вкусни и забавни неща, което си е верно!

И аз обичах като малък тази сладост. Продаваха я много по панаирите. Често ги организираха - с повод или без. Но като се замисля стигам до извода, че не е твърде здравословно да се връщам много назад. Сравнявам и правя равносметка. А не искам. Да.
Сещам се и друго. Продаваха се едни такива тръбички пълни с разноцветни стъкла. При всяко поглеждане вътре светът изглеждаше по различен начин. Различно някак. И прекрасно. Де да можеше сега да се залъжем толкова елегантно.
А аз продължавам да гледам през вълшебната тръбичка на моите нереализирани желания, лутайки се между "сигурно" и "може би", обещанията за утре и нараненото ми достойнство, между истината и илюзията за моята скромна личност появила се след вдигането на леката утринна мъгла.
Не , не искам никой да ме пита какъв съм бил. Много ви моля.
Ако ше ме питате нещо - нека да е: кой всъщност съм аз? Да!

Magister bibendi

Малко пъти съм се докосвал до такова нещо ... викаха му калейдоскоп...страшна работа , а имаше едно дето му викаха бастун , стъклено бастунче с цветна течност вътре , некой помни ли я ?

А иначе помня как на една като и вързаха пионерската връзка , тя се насра.....

Абе няма милост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бастунчетата бяха разноцветни, понякога със залепена на спирала златна лентичка /златна защото във времето, в което се връщам нямаше понятие станиол, варак... имаше само златца на шоколадите.../ и вътре в тях слагаха:-)))) по едно мехурче въздух, мърдащо ту нагоре, ту надолу... зависи накъде размахваш бастунчето си... тези тъкмо бастунчета ме накараха да се науча да стрелям... не щяха да ги дават за стотинки...:-))))
а имаше още и едни мноооого привлекателни стомнички с чучурче и дупка на дръжката...свиреха:-)))... дааааа...
и захарни катерици, ама не от онези - плоските - като петлетата, а тумбести и от непрозрачна захар... май фондан и казваха... а сега мразя фондан...
бе, ... панаири
а аз си имам в къщи калейдоскоп! даааааааааа! пазя си го от тогава... и сина ми дори го опази... а защо сега никъде не дават калейдоскопи??? даже и да стреляш отлично на стрелбището, даже и да събориш всички кофички от горния ред, пак не дават...
пък, на нас, като ни връзваха пионерските връзки, мен ме наказаха /няма ме на снимката на приетите пионерчета!!!/, щото си бях забравила калпачето с лъвче... много ме беше яд тогава ... за снимката, де:-)))))
много далече отидохме...

айде, обратно!

Потапяй се! Почивката свърши!

Боже колко сте дърти всички ... )))))))

Какви пионерчета, какви връзки, какъв комсомол, калейдоскопи, чадърчета...
Незнам за какво говорите.

Аз се раждам всеки ден.

Скоро някой ме попита дали страдам за всичките места, където съм живяла.

Не! Единствените места, които ми липсват са тия, на които още не съм била.
Къщите, в които още не съм живала.
Любовите, които още не съм изпитала.
Нещата, които още не съм видяла.
Дори проблемите, които още не съм решила.

Но помня другите. Всичките други, до които съм се докосвала.
Всеки един е драснал по мен...
Някои са били по-смели и са рисували много, други са оставили само чертички.
Някои са писали поеми, други са рисували картини с мечти.
изсипвали са и проблеми с тъмни бои.

Много съм взела... и всичко е по мен. )))))
Не помня детайли - сигурно съм ги изживяла докрай и са се стопили в мен.
Но помня една кутия за обувки, в която спеше куклата ми.
Помня и една чаша с вода, към която посягахме през нощта по едно и също време със сестра ми.
Помня много малко неща.

Да забравяш вероятно е възможност да опитваш отново...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите