Priqtelite si ostawqm, prosto gi otminawam po Pytq. I spomeni si zawe6tawame, wse naj-dobri. Te imat swoj Pyt, si kazwam, i prodylvawam uporito. Az tyrsq po-dobro. Posle stigam nqkyde i we4e ne e lesno, samotata zadu6awa i po4wa da tevi tyj kakto nikoga ne sym o4akwal, za6toto zapo4wam da q pylnq sys spomeni. A wreme da si spomnq6 ima6 mnogo. I wseki pyt taka, no ne spiram nikyde, wypreki 4e swestni hora - dal bog, nito pyk prestawam kato poeta da otkriwam:"kolko stranno - minalite bolki radwat, minalite radosti bolqt..."

...
после от спомените започваш да подбираш.. едни ти харесват.. други не. пазиш само част от тях. и не спираш да се сещаш. това лошо ли е? част от настоящето или миналото? са.
гнетят ли те?
че са само спомени.
искаш ли да върнеш времето?
а да промениш случилото се?

няма край.
ако това е въпроса - няма.

аз от една малко по-друга гледна точка ще поставя въпроса - даже със своята положителност не тежат ли спомените? не натоварват ли? излишно много.
затова че са минало.
е да, хубаво минало. ама минало мамка му!

как съм непремирима.
и тази нощ.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

човек спира когато намери подходящото място....за себе си...там където само настоящето е реалност. ...
защото спомените не идват ли едва, когато загубим нещо..ценно? значимо?


...smurtta e zanimanie samotno...

ние само избираме какво да се сетим и кое да забравим.
в един случай помним хубавото, в друг лошото...не знам дали няма край...
може би края отново зависи от нас....или от това... (..ужасно ме боли главата...) ...може би спомените не трябва да се забравят, нито да се променят...защото е нужно да помним, да не повтаряме грешки..или...нали като мине време и един спомен вече не е точно същия какъвто е бил в началото..
исках да кажа че сам си господар на спомените и на това до колко те ще те накрат да мислиш за тях...тогава бих ли могла да направя заключението че самотата е свързана със спомените...май не съвсем...или донякъде? или с носталгията.... по нещо хубаво, но отминало...никога нямащо да се върне...и след като боли ..защо си спомняме...?...може би за да се сетим за нещо дребно убягнало ни тогава, когато спомена е бил реалност...
смятам че ако човек се научи да бъде сам...тогава ще може да е истински щастлив...по-скоро да оцени по-добре хубавото...
........


...smurtta e zanimanie samotno...

като да се научиш да бъдеш сам, ес!
няма.
хич.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

ВЪЗДИШЪК....

може би...може би....... ще си говорим пак ;-)


...smurtta e zanimanie samotno...

Редактирано от eskarina на 29.05.03 01:26.

въздишай си колкото искаш...
можеш да си поговориш и с мен, но .. няма такива филми...

като да се научиш да бъдеш сам ... и .. о! на всичкото отгоре да си щастлив.

няма еска.
съгласи се без бой, моля те.
моля те, бе еска, бе...

не ни ядосвай сега баш за тоя филм... ))))))
гладали сме подобни... такъв баш няма...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоя филм е забранен. още преди да си се родила. на нас ни го пуснаха в университета. беше много смешно...в едно такова дето се слиза надолу, минава се през кафето, и след него има една врата, а тва дето е вътре му се казва - аула, така и не разбрах защо...дали не идва от испански?...
та филма беше само 37 минути. в него имаше само един човек, един папагал, два файтона и един самолет, с 16 пътника. нямаше нито една реплика, въпреки че си беше цветен и озвучен...е пееха понякога някакви скандинавски песнопения...не беше лош филма...жалко че не го догледахме...спря тока. след това нахлу шефа на програмата и стана...меко козано лошо...та за това и до ден днешен нямам диплома...
както и да е.
забранен е този филм. да
...без бой...;-)))


...smurtta e zanimanie samotno...

Бе, ти знаеш ли колко забранени филми съм гледала аз...

И знаеш ли в колко, съм играла, пък...
играла съм, в който се сетиш, жанр.
В тия забранените съм играла.
Играла съм в еротичен, в трилър, в екшъни, в тия дет им викат "социален", в анимационен, в документални съм играла даже..., а в комедии пък колко съм играла...
И някои си бяха класика в жанра, някои - революционни по дух, други - просто скучни, но всички си приличат по едно - край - САМ.
И Главния герой съм играла винаги....
Но това НИКОГА НЕ СЕ НАУЧАВА.
... ДА СИ САМ...
Винаги пробваш и пак и пак... за друг вариант на край...
Затова всеки път започваш Новата Игра...
Новият филм...
И във всеки нов филм винаги играеш така сякаш никога не си оставал сам накрая.

Докато... пак стигнеш до THE END... сам.
И 18458495804584545-Е857-Т582* пъти да си играл в някой филм...
И 18458495804584545-Е857-Т582 пъти да си оставал сам накрая...
Пак ще започнеш 18458495804584545-Е857-Т580 и 3-ия филм с надеждата за другия край....
Дето му викат Хепи END.


* да не се бърка със сериен номер на лицензиран софтуер. Това е бр. пъти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

още 2 дни и 3 нощи....
въздишък...
..
после мечтите ще станат реалност...
сами...


...smurtta e zanimanie samotno...