сериозно питане:

мислите ли, че наказателните адвокати са неморални, лоши, престъпници, защото винаги са в отбора на престъпниците?
мислите ли, че има нужда от тях или престъпниците трябва да ги съдят без защитници?
мислите ли, че всеки човек има право на защита? т.е. че даже и такъв извършил много тежко престъпление има някакви права. респ. нужда някой, който знае тези му права да ги отстоява за него.
къде е границата между професията на адвоката и морала?
кога идва парадокса когато той се бори за справедливост, а се оказва, че така не е справедливо. чисто житейски не е справедливо!
може ли да се прави разлика между юридически справедливост и житейска такава.
и възможно ли е и за двете страни едно и също нещо да е справедливо?
изобщо когато избираш да бъдеш адвокат избираш, за сметка на едни да правиш други нещастни ли?

та, в контекста на горните разсъждения - интересува ме мнението ви за наказателните адвокати.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

Нали не очкаваш да ти отговоря сериозно ?

Къде ли е истината?

В Камбоджа преди векове , когато 2-ма човека са имали спор , са ги затваряли в някакъв малък храм за няколко дни... накрая единия винаги излизал болен от нещо(гадна болест)... а другият бил в блестящо здраве...

Абе няма милост.

мислите ли, че наказателните адвокати са неморални, лоши, престъпници, защото винаги са в отбора на престъпниците?

Не винаги. Защото никой не е престъпник, до доказване на противното. Това не пречи да съществуват адвокати, които са видоизменили правилото в: "Никой не е невинен, до доказване на противното". И адвокатите са хора като всички други, и морала им е в пряка зависимост от домашно възпитание, качество на обучение и отношение към хонорара. Доста добри адвокати приемат да защитават клиенти с тлъсти банкови сметки и съмнителен бизнес, и темата за морала в техните уста би звучала... нелепо.

мислите ли, че има нужда от тях или престъпниците трябва да ги съдят без защитници?

Има нужда, разбира се. Много често именно защитникът успява да предотврати досадна съдебна грешка. (Рене Флорио)

мислите ли, че всеки човек има право на защита? т.е. че даже и такъв извършил много тежко престъпление има някакви права. респ. нужда някой, който знае тези му права да ги отстоява за него.

Според мен има. Дори и доказаният тежък престъпник, получил справедлива присъда, именно чрез своя защитник би разбрал, че никой не е по-голям от закона и че всичко, което му се случва, е по негова собствена вина.

къде е границата между професията на адвоката и морала?

Всеки я определя сам за себе си.

кога идва парадокса когато той се бори за справедливост, а се оказва, че така не е справедливо. чисто житейски не е справедливо!

Обикновенно когато имаме закон, нарочно прокаран за да обслужва тесен кръг хора. Такъв адвокат би трябвало, откривайки такъв явно несправедлив текст, да уведоми обществото за съществуването му, или най-малкото да сезира съответните органи.

може ли да се прави разлика между юридически справедливост и житейска такава.

Въпросът е почти като предишният. Всяко общество избира своята житейска философия и я огражда със закони. За да не се сбърка израза "житейска философия" с тази на престъпника, убиващ, за да постигне свои цели.
Съществуват и така наречените неписани закони, които всъщност са онзи истински морал, за който говорим по някога.

и възможно ли е и за двете страни едно и също нещо да е справедливо?

От гледна точка на закона и морала - да.
Невинният - справедливо оправдан.
Виновният срещу него - "Каквото търсило, такова намерило".

изобщо когато избираш да бъдеш адвокат избираш, за сметка на едни да правиш други нещастни ли?

Не. Избираш да служиш на другите. Както лекарят, свещенникът и т.н.

Едно мнение от неспециалист, за което моля за прошка (за намесата де...)

И в допълнение да кажа нещо. Всички знаем сентенцията:
"Истината е някъде по средата"
Според мен, това не е вярно. Най-малкото, това са думи на човек без мнение. За това съм претворил горната сентенция във вида:
"Истината е някъде по средата" - По всяка вероятност тази сенетция е измислена от някой, който е искал и неговото становище да е истина. Но не може. Истината Винаги Си Е Само Една.




"Всяко престъпление по света се дължи на това,
че някое дете не е било обичано"

Брод, брей че го каза... нацъквам с език от половин час и ти се радвам.
Не че имам нещо против това, което си казал, даже ако съм някакъв служител на закона, реда, обществото или дори само на квартала ще те погледна с възхищение, ама аз дори служител на семейните правила не съм , а и много обичам лошите ченгета.


Добрите именно, ГОВОРЯТ за закон, за морал, за права, за справедливост и бля бля глупости.
А лошите просто "наказват" лошите без закон, без права, без справедливост.

"Всяко общество избира своята житейска философия и я огражда със закони"

стига, бе - какво общо има която и да е житейска философия с който и да е закон, канон, правило, разпоредба, наредба, или дори с някое семейно устно разпореждане.....

Брод... извинявай, че ...таковата, ама.... за мен има просто закон, канон, и каквото там се сетиш правило, и това са просто инструменти за поддържане на реда и държане в подчинение.
Нищо повече.
В това няма никаква житейска философия, а още повече морал.
Има доктрина.

Моралът е нещо много лично и не може да се предлага за общо ползване.
В една тема преди малко писах нещо за съдбата, и там назовах три грозни думи - морал, съвест и отговорност.
грозни са защото се използват за обществена харектиристика.
Няма такова нещо като Обществен морал, Обществена съвест и Обществена отговорност.
Това просто е Лошо възпитание.
Така си създаваме престъпниците, възпитавайки ги в Обществени морал и отговорност.
И със същите тия морал и отговорност ги съдим, после.

Ама това е една много дълга тема, и доста предизвикателна, но ... на чашка ставам по-убедителна, колоритна и обстойна.)))))))))
Питай потърпевши!)))))))

РС: А относно истината пък ако знаеш колко истини мога да ти спретна... само за две бири време....

Няма само една истина... НИКОГА.!
Има Една, но когато я разберем вече е твърде късно за да я кажем на другите.
и вероятно е така защото обществото щеше и нея да я превърне в правило.

питаш сега от къде пък аз я знам ли? ми, не я знам.))))))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от !Soley на 04.04.03 13:00.

Ей това е една от причините, поради които никога не съм искала да бъда адвокат. Всъщност, в голямата си част, тая работа е доста мръсна. И далеч от справедливостта. Има дела, в които не бих искала да имам каквато и да е роля. Има хора, които не бих искала да познавам. Има ситуации, за които не бих искала дори да съм чувала.

Няма извинение за брутално убийство, заради 5 лева и едно радио. Няма извинение за изнасилване на дете. Няма извинение за още много неща.. В които не бих искала да играя ролята на защитника.

Да, има право на защита. Всеки има право на това да му се осигури защита. Да му се осигури справедливост. Само житейската и юридическата да не се разминаваха така...

Та, да ти отговоря на въпроса. Мръсна работа е това. Това е мнението ми за наказателните адвокати.

Знаеш ли Миси? Отдавна те познавам и те уважавам, за да ти отговоря пряко на този въпрос. Разбираш ли ме? Играта на въпроси и отговори е измамно нещо. Мамиш себе си, че се приближаваш до истината, отдалечавайки се от себе си. Да от себе си. Защото най-истинските неща не само според Екзюпери са там някъде вътре в нас. Значи. Поглеждаш се в огледалото и ако си решила да ставаш такъв адвокат - просто ставаш. И си имаш твоята истина. Какво ти пука дали някой щял да те харесва или не бидейки такава след време. Ако те кефи работата и тръпката най-вече - просто го направи. Не е важна абсолютната, съдебната или всякаква там истина. Не! Твоята си истина ше те води през годините. А до нея човек винаги е стигал сам. Да, сам!
тих

някак много те разбрах.
и пак ми стана мръсно...
съгласна съм с теб.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

;-))
темата не е провокирана от желание и необходимост да ме харесва или приема някой и
не търся начин да се представя пред обществото и да защитавам идеите и разбиранията си точно пред него. без мен няма да свършат наказателните адвокати.
търся своята истина.
своята аргументация.

знаеш ли, снощи пием с Гинка в едно заведение и аз и разказвам един казус - съдят момче за убийство. дават му 12 години. аз исказвам мнение, че разбира се, че ще обжалват адвокатите. много са му дали.
гинка беше изумена, изправи се на масата - за това, че аз, която съм намирала, че не смъртно наказание - не, малко е, дожиивотен затвор трябва, за да се мъчат - тези, които убиват, тези които изнасилват, тези които се гаврят с малки деца, тези които правят хората физчиески или психически инвалиди - трябва да получат най-тежко наказание.
/бе аз трябва да взема да стана прокурор/
така съм мислила - преди. сега също.
но 12 години, четейки и тълкувайки закона, познавайки съдебната практика, знаейки какво значи смекчаващи вината обстоятелства, знаейки юридическите предпоставки за налагане на по-ниско наказание от предвидения в закона минимум /т.е. - бе нищо, че закона казва от 10 нагоре - това може да мине и с 5 години/ виждайки, че този случай може да мине по еди кой си член и наказанието да е по малко, да се докаже еди какво си и той да лежи някакви си 1-3-5 години. Тогава казвам си - много са 12 години. И хората не ме разбират. И с право.

Разбира се, че адвокатите не са за убийствата, имат деца и съпруги за сигурността на които бдят и биха направили всичко възможно, за да ги предпазят от същите тези, които защитават в съдебната зала.
Но - парадокс. Защитават ги. Каква е аргументацията им? Какво ги кара да забравят, че същият този, който ще излезне на свобода може да убие утре неговото дете? И, че, за бога - той е отнел нечий живот, някоя майка е без сина си, някое детенце е без баща си, някоя жена - без любимия. Колко години лишаване от свобода ще го върнат?
майната му.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.

Мда... или прокурор
Или.. бракоразводните дела подхващай...
Е! Паричките са малко по-малко накуп, ама ти си работлива... ще наблегнеш на бройките.
Подхващаш ги по квартали и не им се церемониш.
Какво му е на кв. Тракия, например. Мога да ти дам и адрес от където да почнеш....))))))))))))

А, даже мога да ти дам съвет как да си създаваш клиенти ;-))))

Само да не захленчиш пак за морал и намси кво.

Вече ти казах - Закон и Морал са взаимноотричащи се категории.

Или следваш законите и се превръщаш в перфектен служител на дадена структура с много пари и без никакъв морал ,
или ... ставаш беден служител на собствения си морал...
или.... то това е най-трудното... но си заслужава...
Опитай третия вариант... адски е трудно мамка му, но .. наистина си заслужава... всяка секунда си заслужава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

третия вариант
избирам.

п: адреса в тракия го знам
даже и визитка на мъжката половина от семейството имам някъде;-)
ама не ща да чуя за бракоразводни дела.
пък и те са си суперско гоцко идеално фемили.
отстрани.

ще избирам дълго. и звездите ще броя.