Като дойда на рожденния ти ден ще ти разкажа :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да. има после.
но за сега просто ще трабва просто да ми се довериш

....smurtta e zaminanie samotno...

Значи никога няма Край?
хареса ми идеята за безкрайността.
мога с малко старание и повече вяра да я усвоя
и след време да звуча почти толкова убедително, колкото си ти.

Само още един въпрос
проблем ли е това, че на мене си ми харесва
ТОЗИ ИМЕННО ЖИВОТ
тази форма на съществуване - социалната.
Не съм сигурна, че ме успокоява особенно това, че има и друга...
знаеш ли.. в другата.. няма тебе,
няма клубове и интернет
няма наука и училище
няма мама и топло мляко в зелена чашка с нос
няма зелен цвят сигурно
няма жабешки писма
няма носни кърпички
няма влакове
няма сълзи...
няма сигурно и обичане
може и болка да няма..
ама какво от това... като няма да има всичко по-горе.

Не ми пука как се нарича ТОВА СЕГА ТУК - живот, смърт, сън, субуждане, миг...
както ще.
на мене то си ми харесва.
и затова си искам него.
ужасно е простичко.
простичко като хленченето на 5 годишно дете, което си иска любимата играчка.. и не разбира, че тя се е счупила. То си харесва нея!
хех

твае ОмръЗна ми да пуша!!

Знам, миличка, как увлекателно можеш да ми го разкажеш тва нещо ...
с умирането.
Ама... за рожденния ми ден..
имам друга идея
искаш ли примерно да ми предложиш като стана министър-председател /не просто някакъв си нищо и никакъв народен представител.. каквато беше идеята за четиридневната работна седмица/ ще впрегна всички умове да намислят някакъв вариант за НЕумиране щото ми се живее на мене.
много.

РД ми е вторник..
нали може и да не си на работа?
нали може и в понеделник да дойдете
нали и в неделя може
а нали може и в началото на уикенда още...
тогава ще е далече още празненството и ще мога да си се подтискам с мрачни мисли колко ща ;-))
Ще ми разказзззвааааааааашшшшшшшшшш ... по Оня начин.
на нощна лампа.

твае ОмръЗна ми да пуша!!

(pak niama kirilica:-(()
i tam ima drebnichki ejednevnosti :-)
ima potoche ot kal, az sum tretata buchica ot liavo, a onova tam ....kafenikavoto vijdahsli go , da.. da mnogo munichkoto, nopuk dushata mu ogomna.....da....i nego go poznavash :-)
i ima i edni cherveno-zelenikavi tochici, te sa v kristalnata planina otsreshta. kogato Slunceto se sabudi sutrin i ogree hulma kristalchetata zapochvat da peiat........zatvori ochi i ,moje bi shtechuesh melodiata:-)
shte se usmihnehs li togava?
a sega?
a shte mi poviarvash li?
eh.......pak me goniat......
da napisha li prikazka i za teb?
za leka nosht m?
p.s sorry no spell check

....smurtta e zaminanie samotno...

Редактирано от eskarina на 30.10.02 23:20.

Мег, вариант ли е да не мислим?

п.с: Добре съм, слънччччччччиииииииииииииицееееееееееееееее ;-)))
-------------ееееей толкова ме усмихна еСеМеСа ти днеска в тъмната огромна студена аудитория осветена от диапозитивния апарат /ба ли му мамата как се казва таз сложна техника/ на фона на "увреждания причиняващи смърт" - цветно..
а. то толкова смърти имало
мозъчна
клинична
биологична
и резултата все един и същ..

Та ако имах пари в картата щях да ти изпратя смс - нищо, че бях на лекции.
ама нямам.
за тва тука - ;-)))))))))))))))))))))))))))))))
смайлс.

твае ОмръЗна ми да пуша!!

защото ми се струва, че няма край. Надявам се да се преродя отново, и пак да бъда сред всичко, което изброи, за да изкупя всички вини, сторени волно или неволно, и за да си бъда пак същия, но всички хубави страни, (ако ги имам), ще показвам и раздавам още повече.... Нали само това има слисъл, да доставиш радост, колкото и егоистично да звучи....

"… На гроба ти. Красиво e. И черно. Студено е. Свещта топли само ръката. Пари студът. Увяхват цветята. Има и хора наоколо. Палят своите свещи. Дали те видяха? Ти си до мен. Държиш ми ръката. Целувам те. Бързо. Дали пак ни видяха? - Хайде, покажи им, че си тук … и ти ме разсмя. Сигурно изглеждах глупаво."


Мисис, миличка моя прекрасна мисис, "животът" не свършва. иначе всичко би било безсмислено Тук.
Ако някога усетиш безсмислие значи си заживяла само Тук.
усещането изчезва единствено когато включиш и СЕГА.
ТУК и СЕГА е равносилно на ВЕЧНО.





обичам те

смея се. това поне със сигурност знам, че зависи от мен. :-)

Нищо няма ...
Е така си умираш , и нищо не става с тебе... нито се прераждаш ... абе , заравят те , после те забравят и толко...
Хората си измислят че има нещо , техните мозъци са изградени по логически мислещ начин , и непримирявайки се че няма нищо , са си измислили цяла митология начело с Бог , само и само за да могат да се замозаблудят , че след това има нещо като прераждане, или задгробен живот ;)))
Ето пример за логически мислещ мозък -
- В шарките на един тапет , килим или някаква омазана картина , човек или човешкия мозък винаги търси нещо познато... след дълго взиране , определени шарки започват да приличат на разни познати силуети, чехъл, баба ми по пеньоар,македонски агностик от 42-я ден...и така на татъка...
Ето защо всичките тези неща за това ,че има нещо след смъртта са човешки измислици, измислици породени от страх , че ще им се затрие безценната семка , и изобщо въобще...
Абе в крайна сметка примирете се с участа на човек ,койото ще умре все някога , и нищо особено няма да се случи...
Единственото нещо което се знае със сигурност след като се родиш , е че ще умреш... това е константно и непроменящо се понятие...
И стига писахте теми за умирачка...тоя отговор е породен от нерви...

Абе няма милост.

Ето, мислим тогаз. И за да не бъде времето загубено в безплодни усилия.. ето ти, чети, какво са казали по-умните от мен по тоз повод. Малко е в поезия, но днес ми е ден.





Смъртта? - ужасен призрак! В най-ранна възраст още,

когато по-далеко от майчини си пазви

света едва познавах, един безимен страх

загнезден бе у мене; - а може би то беше

страхът от нея само, в гърдите ми проникнал,

из родна гръд изсмукан. По-късно аз разбрах

началото и края на цялата човешка

тревога под небето; - че също тъй пред нея

трепереха и старци, отдавна своя дял

отзели на земята, и млади в свидна пролет

на крехката си младост...



И в сънища понявга

аз виждах тоя призрак: из тайния предел

на ада скелет, идещ в нощ-черна плащеница,

самата нощ, бих казал, наметната повихрил

над плахата вселена; - с размахната коса

по всички хоризонти, всемощна, безпощадна,

на мълния подобна. Аз виждах този призрак,

от своя мраз настръхнал и в тъмни небеса

зловещо обрисуван, безмлъвно да размахва

на времето крилата; - да хвърля мрачна сянка

над суши и морета, понесъл се напред,

в следите на живота.



И аз разбирах вече

началото и края на цялата човешка

тревога под небето: - че крепости навред

издигани аз гледах при бягството всеобщо

от тоя грозен призрак; - все крепости високи,

издигани с надежда зад техните стени

без страх от смърт душата спокойно да почине.

И крепост да издигне, натрупал гледах някой

от трупове човешки градиво планини,

помагайки, безумец, на същата оная,

напразно.от която спасение сам дири.

И крепост да намери, запалил друг свещта

на добродетел кротка, ридаеше в тъмата,

нещастник, пред вратите на брата си, когото

еднакво неизбежно очаква пак смъртта.

И тисящите още, най-пъстра върволица

молепсани страхливци по всичките посоки

на земната пустиня; и тисящите - чак

до оня клет безумец, що мисли с шепа злато

безсмъртие да купи; - най-пъстра върволица,

до оня клет нещастник, що с крадения в мрак

от чуждо гърло залък, излишен път зората

сред живите посреща...



Несретник безприютен,

в тъма самси изгубен, да заглуша страхът

обладал ми душата, аз гръдно викнах песен

на горестна самотност - и ехото отвърна

из пущинаци стръмни, където все без път

след него се залутах. Но вместо да намеря

там празник на живота, тържествен и безкраен,

в лице смъртта погледнах: тя беше светлина

на пролетното утро, отвеки съчетана

с мъглата подранила на есенната вечер.

Тя беше само поглед, чиято дълбина,

загадъчно бездънна, сияе отразена

над нази в небосвода. Тя бе едно велико

мълчание сред всичко - сковало всеки ек

по цялата вселена. Една мечта самотна,

последила тревожно, от себе си пленена,

виденията свои далеч от век на век.

И наедно с диха и, на всеки миг вълшебно

из хаосите никнат в плът сънищата нейни.

И всеки миг умира тъй също някой свят,

в плът неин сън облечен. И безначално - няма

край нигде отбелязан стремлението нейно

из пътя на безкрая...

В тоз шеметен полет

смъртта в лице погледнах, - душа на вековете,

свръхсмисъл вековечна: погледнах я с цената

на всеки страх от нея, с цената на страхът

и смисъла в живота. И бягат пак тълпите

пред майката велика, и кретам аз магесан

от нея - и след нея - по своя земен път...