УведомЛявам ви, че ще си отрежа косата.
Подгответе се психически, да няма инфаркти и линейки. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е хубава работа.
И ти ли бруте..

БЕЗ ПАНИКА

аз пък подкрепям .. режи, тя пак ще порасне:) каква друга работа има освен да расте;)

всяка есен листата падат
и така дърветата не хабят
излишна енергия в период,
когато топлинката е кът..

само не питай кой ми го каза това и в каква връзка..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

a ostriganoto 6e go prodade6 ili 6te si go zapazi6?
m?

Глупости!
Кви са тез рабути, ве маме?!?
Кой го измисли тва???
Я да си не буташ убавата убост....ааааааааааааааа
Аз пък не давам!!!!!!!

The moment may be temporary, but the memory is forever!

(дали е "девитини" или е "девитинини" май не знам)

Та знаеш ли за бабините девинещоси дето не трябва точно сега да си режеш косата? Да не говорим, че е пълнолуние...

And if someone is too tired to give you a smile, may we ask that you leave one of yours?

Е, решението бе взето още Преди :)
Освен това Пълнолунието мина. А пък косата от друга страна изяжда много... вещества дето ще ми трябват за други цели сега :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами да:))))) само като си помисля колко домати, краставици и чушки са и нужни за растежа на една коса.... :)))))
а сега не косата е важна... а и тя самата ще се откаже от теб.. в един момент.. като види, че не стигат до нея ония ценни неща от зеленчуците.:)))))))

косата и без това си расте.. тя само това прави.. по всяко време... това и е работата да си расте...

а другите неща растат в нас само когато ... когато... бе ... не растат постоянно в нас... а само за определено време... :))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

reshenie
po moe mnenie...

ia... tova se rimuva...

Freedom is just another word for nothing left to lose. (J.Joplin)

Щом те е напънало да го сториш, значи имаш причина някаква. А това пък значи, че намеренията ти са правилни.

Ще ти споделя моят опит.
Както знаеш, аз имах същата коса като твоята - тамън до задника ми беше стигнала. И един ден, през пролетта на 2001 ме споходи същото намерение. Имах си сериозна причина - даже много сериозна... Бих казала дори екзистенциална...
По подобен начин най-напред обявих новината сред приятелите. Реакцията беше остра - май нямаше ни един, който да ме подкрепи. Дружно всички изреваха "сакън, недей!". Имаше даже един особено сантиментален индивид-естет, който каза, че това посегателство е равностойно на унищожаването на будистките статуи забравихкъде...

Направих го ритуално. Избрах си дата - точно по пълнолуние, на Цветница. Събрах у дома най-верните другарчета. Вързах косата си на опашка, за да мога по-лесно да я запазя (така бях решила). Абе беше си като магьоснически ритуал направо...:)
В сюблюмния момент верните приятели ме наобиколиха почти в кръг. Бяхме пуснали подходяща музика (шаманска някаква такава). Запалихме и свещи, разбира се. Ножицата беше поверена на най-смелата дружка (тя наскоро също беше резнала нейното косище и май най-добре разбираше за какво става дума).
Признавам ти, че в момента, в който усетих хладния допир на ножицата до врата си, леко ме полазиха тръпки. За някакви части от секундата ме гепи шубето - все пак един метър коса не се реже толкоз лесно. Приятелката ми помогна много в този миг колебание, защото реагира чевръсто и смело, с обигран жест на истински жрец!:)

Кръц...
И край...
Резна точно над ластика, с който си бях вързала косата - така че лесно я запазихме после.
Беше някакъв миг ултрареалност...някаква особена смес от ужас, възторг - и много, много адреналин, който тутакси почва да ти клокочи из вените.:)))

Ако щеш ми вярвай, но в следващата секунда се почувствах страхотно.
Все едно нещо тежко се свлече от раменете ми. Явно по върховете на косата ми бяха полепнали някакви енергии, емоции и спомени, от които исках да се отърва. И така и стана в общи линии. Да не говорим, че и визуално се харесах. Освен това бях доста осезаемо подмладена за преклонните ми 30 години.

Та така, Мед.
Не съм съжалявала после нито за миг. Явно времето на дългокосието ми си беше отишло - и аз бях усетила интуитивно и точно момента. Впоследствие се натъкнах на още ред улеснения (само ти и аз знаем как например се мие онова ми ти косище - все едно да опереш пуловер) в поддръжката, да не говорим за икономиите на шампоан.

Така че аз те подкрепям...