Да си тръгна с дима на цигарата ти?
Сам по бягащите улици?
Да ме забравиш със залеза, да се загубя с цветовете му?
Да ме изпратиш с въздишката, да изчезна с тишината?

Не!

Това ще ти е като наказание.
Че си обичала поне веднъж. Поне малко.
Че си се кълняла веднъж. Малко истински.
Делила си с някого мечтите си. Че си заспивала в прегръдките му. Че си го искала и имала до себе си. Само твой. Спирала си времето, рисувала невъзможното.

Че е бил единствен за теб - дала си му да пие от душата ти, право от сърцето.
Подарявала си му дните, сънувала си го нощем...

Обичала си някога. Не завинаги - до болка, до мълчание. Борил си се с тяло, за да пазиш любовта си.

До сълзи. Без души, без посоки. Почти истински - почти завинаги - до смърт.

Обичала си някога.
Поне малко.
Поне искрено.
После си се отрекла.

И си тръгнала.

такова накзание

искам и аз.


Ти знаеш ли какво ще стане утре?
Аз - не.

твае ОмръЗна ми да пуша!!