Преди много векове един китайски император карал пеперудите да избират наложниците му. Устройвал в градината празнество, където канел ослепително красиви дами.В разгара на празнеството отварял клетките и пускал затворените в тях пеперуди. Пеперудите летели сред гостите, докато накрая кацали върху най-красивата дама. Тя ставала наложница на императора.
В една японска провинция пък, съществува обичай, най-малката дъщеря в семейството да се кръщава с името Пеперуда.
Пак според японски поверия, душата на човека може да се отдели от тялото единствено като пеперуда.
Пеперудата се ражда от пашкул грозен. Защо бог е наредил така нещата, че красивата и нежна пеперуда, преди да запърка с крила, трябва да мине през грозното?

Magister bibendi

имам намерение да ти отговоря на този въпрос мнооооого обстойно...

:)))))))))) , не се стряскай де- казах обстойно, което не значи дълго, а ясно и категорично... хм.. в стегната реч.. с .. картинки.... :))))))))))))

ама след малко, че сега ... съм за малко в мрежата...

... е отрицанието на безобразното. Как би могла да го отрече преди да го е докоснала, преживяла и опознала???
Ма... тва са си предбиблейски истини де. Не, че беше нужно да го пиша тва... Просто ми се говори... с някой... С НЯКОЙ!

А по повод пеперудите...
Имаше едно време в театър София - Зад канала /спомени.../ една постановка:
"Пеперудите са свободни". Хубава...
От нея в главата ми е останала една фраза: "Пеперудите са свободни, ние - не сме... и ... слава Богу."
Как се сети точно за пеперудите, Тих???
Както и да е...
Радвам се, че си поприказвахме.

Десетките теми за странностите на пеперудите - преди и след като станат такива - са ми слабост .. иначе сигурно нямаше да ти тръгна по стъпките тук..с тази тема..признавам си.

Така е обаче..може би от както за първи път усетих едно странно чувство в стомаха, като че там са се разлетели стотици пеперуди....точно такова си беше..

А после прочетох някъде, че пеперудите дефакто пробвали храната си с ..крачета..мдам...но пък това нищо не промени, просто внесе нов поглед на нещата..

П.с... имаше ли една книга, или само така ми е останало нещо като смътен спомен .. казваше се: “Отмъщението на Тихата стъпка”?....честно. питам. ти сигурно знаеш..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От странностите при пеперудите, към странностите у хората. Иска ми се да вярвам, че у всеки има една пеперуда, заключена нейде в него. Пуска я само когато чувствителността му побеждава ежедневните дребнавости.
Колкото до книгата която споменаваш - ако я имаше, щях да съм си я купил вече.
Ама ти се задържа при нас. Похвално. Присядай и се чувствай удобно.

Ето ти обещаната приказка за пеперудата…


Един ден пашкулът се пропукал. Някакъв човек го забелязал и се спрял да наблюдава как пеперудата се опитвала да се измъкне през този съвсем мъничък процеп.

Много дълго време нищо не се случвало, никакво движение, и сякаш пеперудата я нямало, а дупчицата оставала все така малка.
Замислил се човекът. Може би пеперудата е безсилна да излезе от този стабилно завъртян и добре оформен, макар и грозен пашку.л Той си помислил, че пеперудата е направила вече всичко възможно и, че едва ли има повече сили да направи каквото и да е, за да се измъкне.
Тогава човекът решил да й помогне: взел едно тънко ножче и отворил пашкула. Пеперудата изскочила веднага.

Но нейното телце било много слабо и немощно; крилцата и били толкова недоразвити, че пеперудата едва едва успявала да ги помръдне.
Човекът продължил да наблюдава, надявайки се, че всеки момент крилцата на пеперудата ще се разтворят и ще могат да я понесат нагоре и тя да полети.
Но нищо такова не се случвало.
Пеперудата останала да пълзи по земята със своето слабо телце и недоразвити крилца.
Тя никога нямало да може да полети.
Това, което любезният мъж в желанието си да помогне не разбрал е, че преминаването през малкия процеп на пашкула било усилието, необходимо на пеперудата, за да направи своите крила достатъчно силни, за да може да лети.


Вероятно понякога болката е именно това, което ни е нужно в живота ни за да усетим Свободата..
Ако Бог ни беше дал живот без трудности щяхме да бъдем ОГРАНИЧЕНИ.
Вероятно всяко страдание и болка които срещаме в живота имат единствената цел да ни научат да бъдем щастливи, тоест да добием силата да …по летим.

А да го научим от пеперудите, не е ли един прекрасен начин…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе цялата работа прилича малко на "каквото не ни убие ще ни закали"
което е малко ... кофти а?

БЕЗ ПАНИКА

хубава притча е поместила Солей в темата ти..ще си я сложа в колекцията от притчи..към тези - за пеперудите..

..А ти - ти си прав .. за онази хвъркатата - в нас....ако успеем да осъзнаем, че тя никога не умира истински..а само понякога като че ли заспива..., може би тогава ще успеем да разберем, че няма защо да се страхуваме да отворим решетката .... вътре..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, кофти де…

Ама нали за това ти пишем за пеперуди, а не за това, че като си изплатиш сметката за парното ще имаш парно…

Я, кво си се намръщил… ти къде се намираш, бе ей…

И не само твоята сентенция е вярна - я виж например тая - "всичко, което ни убива ни прави мъртви…"

Ай да се надсентенцваме.. искаш ли…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понеже ми хареса.. това написаното .. "взех си го"..10х! за което.
..искам и аз да "дам" нещо .. кратко е...и по памет - звучеше така:

Тя..Природата го е намислила..

На гъсеницата, която по цял ден си хрупа свежи зелени листа,
не е дадено да познае Красотата на полета,
а на волната пеперуда, пореща с красивите си крила въздуха,
пък не е дадено никога да узнае
удоволствието от преживянето на свежата зеленина ..

..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите