Ден за прошка…
Точно днес искам …

Днес, простете ми, вие, които също като мен, започвате живота наново, всяка сутрин когато зората измие следите от среднощните сълзи в очите ви.
вие, които също като мен наричате света “красив” само защото успявате да видите сред милион загрижени лица две усмихнати очи.
вие, които също като мен казвате “обичам те”, в мига когато го усетите.
Вие, които също като мен едва успявате да скриете сълзите си когато видите болката в други две любящи очи.
Вие, които също като мен протягате ръка да погалите в мига, когато най-боли!
Вие, които също като мен скривате болката в мълчание.
Вие, които също като мен обичате дори когато ви кажат “сбогом”
Вие, които също като мен хиляди пъти сте изживели страха на любимия човек.
Вие, които също като мен продължавате да вярвате, когато светът е потънал в безразличие.
Вие, които също като мен продължавате когато постланият с асфалт път свърши
Вие които също като мен сте щастливи, не защото сте покорили, а защото сте се отдали
Вие, които също като мен вярвате, че Единствената Истина е … Любовта


Аз.. ви простих още в мига, когато познах себе си във вас!

Прощавам ти.
няма какво.. има... Не това е важно!
То е нещо като призив - нека бъдем Добри за 5 минути. Да осъзнаем за миг поне - кое всъщност е важно. Да замълчим. Да се замислим. Да притаим дъх... и да си кажем - Бъди НАД дребните нещица, Прощавай и с това ще се роди Обичта ти! Забрави другото. Нищо друго извън това, че сме човеци - аз и ти /и аз и ти правим грешки/- не е от значение. Нищичко. Усмихни се.. протегни ръка..и докосни с топлина човека до себе си. Нищо, че той е сгрешил. А ти...?

Не е срамно да кажеш сгреших.
да кажеш прости ми...
да кажеш Прощавам.
и.. Истински да простиш!

Простете ми!



Персонален послепис: /защото знам че четеш/
Aз ти показах какво е грях,
ти ми показа какво е прошка..
както само ти го можеш!
и днес..днес не искам прошка...
само - обичам те.
невъзможно ми е да обхвана с думи обичта си...

Едва ли има за какво да ти прощавам.
Едва ли ще има за какво да ти прощавам.
Нека все пак да спазим традицията.
ПРОСТО да ти е .
Нали така се казва.
Може би ,на мене някой трябва да прости...
Усещам ,че съм обладан от сатанизъм.
Едно малко дяволче подскача във душата ми.
Дали ще мога да го спра?
А нужно ли е да го спирам?;-))
Черно и бяло.
Ин и ян.
Ян Бибиян живее вече в мене ;-)))))))0
И накрая завърших със усмивки.... тц тц тц , неможе да бъде;-)))))

Абе няма милост...

Миичък Вип, не се страхувай от ин и ян от черното и бялото и от много други ... и .... - в природата има равновесие защото именно те съществуват.


а, дяволчетата малки в душата ти... ами не са ли те тия дето те карат да надзърнеш през затворената врата и ... а всичко хубаво понякога трябва да се открие... то много често е зад черното, зад страха, зад заключената врата.....

нека те човъркат... откривателю, на красоти.....!