Няма да учудя никого със собственото си мнение. След като левицата така оплю Цанков, нормално е "десницата" в мое мнение да отрече каквато и да е връзка на Цанков с фашизма. НЕкои съображения: а/ режимът на Цанков и този на Борис III са коренно различни политически системи. Цанков е далеч от всякакъв фашизъм, докато това НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ за царския режим на Борис, особено при правителството на Филов. б/ когато се преценяват кланетата от септември 1923 г., трябва да се имат предвид външните фактори: през 1919 г. Бела Кун и компания създават Унгарската съветска република, вследствие на което... румънската армия окупира Будапеща. Не е случайно, че Димитров и Коларов са избягали в Югославия. Югославската армия е чакала българското правителство да се провали, за да се намеси тя в борбата с болшевишката заплаха и окупира Западна България. в/ ето един готов мой текст, с който помогнах на една ученичка да изкара шестица в училище: ПРИЧИНИ ЗА УСПЕХА НА ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ ОТ 1923 Г. Доскоро беше прието превратът от 9 юни 1923 г. да се счита за "фашистки" и анти-демократичен. В действителност той е опит - успешен, но не и в далечен план, да се върне либерално-демократическата политическа система отпреди войните и да се пресече тенденцията към радикални левичарски и про-фашистки реформи в страната. Превратът е насочен колкото срещу еднопартийното управление на БЗНС, толкова и срещу надигащата се комунистическа опасност, станала особено остра след Витошкия пленум на БРСДП (т.с.), преименувана от 1919 г. на БКП, за курс към насилствено спечелване на властта от страна на тесните социалисти-комунисти в рамките на политиката, проповядвана от Лев Троцки за световна революция. Защо политиката на Стамболийски да е про-фашистка? Стамболийски е човек на своето време: по негово управление България преживява същите остри социални противоречия, които разкъсват цяла следвоенна Европа. Подобно на Мусолини в Италия и крайнодесните течения в други европейски страни Стамболийски използва политическата криза в България вследствие катастрофалния изход от Първата световна война и сринатото доверие в т. нар. "буржоазни" партии (всички те - либерални по своята философия, дори и най-консервативната Народна партия на Теодоров и Буров), за да проведе радикални реформи в обществото, подобно на тези в Италия, а по-късно, през 30-те години и в други европейски страни. Защо земеделският режим да е профашистки? - заради съсловното разделение на обществото (селяни, работници, интелигенция и т.н.); - заради стремежа към налагане на еднопартиен модел на управление (БЗНС реално няма конкуренция при изборите); - заради изграждането на паралелни на държавните силови структури, основани на партийна основа - Оранжевата гвардия, създадена през 22-ра; - заради събарянето на всички механизми за разделение на властите: монархът е отстранен от управлението, дори се говори за република, народното събрание, пряко подчинено на земеделското мнозинство, се превръща в институция с неограничени правомощия; - заради ускорените социални реформи, протичащи в несъотвествие със законите, най-вече с правото на собственост: конкретно апроприацията на жилища, поземлена, индустриална и търговска собственост в полза на бедното селячество. (Забележете, това не е национализация, защото Стамболийски поставя на преден план корпоративното, съсловното, начало, а не държавната или колективната собственост; тук той не се различава по нищо от италианските фашисти с техните корпорации - изместващи държавните институции с "обществени" такива, в действителност подчинение на фашистката партия). Единствената разлика от истинския фашизъм е пълният отказ от шовинистичните ценности и загърбването на националния въпрос. Режимът на Стамболийски не е демократичен, защото многократно погазва конституцията, нищо че БЗНС идва на власт след съкрушителна изборна победа над традиционните партии през 1920 г. Свидетелство за не-демократичността на управлението е масовото, неоправдано касиране на комунистическите депутати - втората по многобройност парламентарна група в Народното събрание. Стамболийски си създава врагове навсякъде: а/ старите политически партии, които са подложени на тормоз, особено след създаването на Конституционния блок, обединяващ някогашните народняци, прогресисти, демократи и радикалдемократи: партиите, необвързани с присъедяването на България към Централните сили през войната. Стамболийски представя на съд за държавна измяна множество опозиционери според реални или измислени обвинения за воденето на България към Втората национална катастрофа - някои от съдените като Буров или Маджаров просто нямат нищо общо с политиката на някогашната "либерална концентрация". б/ армията. Използвайки клаузите на Ньойския договор за ограничаване до минимум въоръжените сили на страната, Стамболийски провежда масови чистки в офицерството и унижава българския офицер и войник. Като реакция на това се създава Съюзът на запасните офицери; в/ царят. Борис III стои напълно настрани от политическите процеси: той е под постоянен шантаж (че Стамболийски ще обяви република), нищо че Търновската конституция му гарантира големи правомощия. г/ Църквата. Стамболийски се оказва войнстващ атеист и нехае за големите поражения, които Българската екзархия претърпява през войните. д/ ВМРО. Стамболийски си спечелва омразата на македонските революционери по две причини: пораженческата политика спрямо Гърция и Югославия (приемането на спогодбата за "доброволна" - а всъщност насилствена - размяна на малцинствата с Гърция и преустановяване на всякаква политика на закрила на българското малцинство в Македония - това поведение по-късно еволюира в подкрепа идеята за Балканска федерация, в която македонските българи ще се обособят като отделнанация) и гоненията срещу десницата във ВМРО чрез поощряване действията на бившата левица - така наречените федералисти, близки до БКП и Коминтерна, които се борят за обособяване на независима или автономна Македония и са склонни да поддържат прокарваната дискретно то Белград идея за националната самостойност на македонците.) Ще пиша и по други въпроси по-нататък. Във всеки случай, нека споделя, че изказвания от типа: аз харесвам Гео Милев... са обидни за самостоятелно мислещи хора. Гео Милев НЕ Е бил български министър-председател и е бил в правото си да изказва всякакви симпатии...

Благодаря. Само нека уточним - аз също ясно заявих, че управлението на Ал.Цанков не е фашистко, а повече приличащо на латиноамериканска хунта. За преврата мисля, че се отклоняваш от фактите. В началото на 1923г. комунистите все-още не са взели "курс към въоръжено въстание" - това става СЛЕД 9-ти юни - по мое мнение именно защото се опитват да се възползват от "мътната вода" покрай кризата на легитимност и обществена подкрепа за властта след преврата.Такъв курс комунистите приемат (при това не без вътрешнопартийна борба и дори конфликт) едва през лятото на 1923г.Въпросната "витошка конференция" е чак през 1924г. Има и нещо много озадачаващо - сговористкото правителство до септември 1923г. разглежда БЗНС, а не комунистите като основен противник.Това е ясна индикация, че превратът първоначално не е подбуден от противопоставяне на комунизма, а от желание да "се разчистят сметките" със Стамболийски и да се вземе реванш за мерките му срещу предвоенния управляващ елит. Изобщо, според мен именно превратът дълбоко разтърсва самата основа на легитимност на българското управление, предизвиква криза чрез погазване самата идея за народния суверенитет.В този смисъл той осигурява необходимата "хранителна среда" за комунизма. Сега за личностите. В предишните постинги споменах най-отявлените главорези, но пропуснах един - кап. Харлаков, комадир на отряда пратен на 9-ти юни в Славовица - т.е. непосредствено командвал зверското убийство на Стамболийски. Мисълта ми е, че тия хора действително са отговорни за терора преди всичко срещу съвем легално действащи политически дейци и интелектуалци през пролетта на 1925г. А тоя терор е мащабен - "безследно изчезват" около 2000 души. В сметката въобще не слагам комунистическите функционери - например Марко Фридман е осъден и обесен заради организирането на атентата в Св. Неделя - вероятно същото би станало и без ЗЗД, само въз основа на наказателния закон. Става дума за ликвидиране на хора, които въобще не са свързани с конспиративна дейност.

Наистина интересен топик, като не мога да не взема отношение, защото разни хора тука се изказват неподготвени. Като се спори за това-или онова свързано с фашизъм, и особено около режима на Цанков, трябва да се вземе предвид следната концепция: 1."Фашизъм" във формата му от Италия/Германия в България никога не е имало, освен в пропагандните документи на БРП/К/ и наследницата и БКП. Това се обуславя от факта, че нарочването на този или онзи режим като фашистки оправдава ексцесите на БРП/БКП. Най-големия каламбур в преддеветосептемврийската ни история е поведението на БРП при сключването на Руско-Германския договор за ненападение /всъщност за подялбата на Полша и определяне сферите на влияние/. Обективно погледнато, до класическите форми на фашизъм най-много се доближава режима, установен от БРП/БКП. Като се абстрахираме от идеологията, която винаги е параван за други неща, БКП е първата партия у нас, която успешно осъществява ПЪЛНО сливане на партия/държава, един от най-типичните белези на тоталитаризма /и на неговите под-явления фашизъм/нацизъм/. Всъщност терминът "тоталитаризъм" е функционален и идейно-необременен, тъй като всяка крайна идеология може да стане база за установяване на тоталитарна държава. 2.Това, което се определя като "личен режим" на цар Борис ІІІ не е никакъв фашизъм, колкото и да им се иска на някой. ЗАЩО? Защото животни като монархо-фашизъм съществуват само в зоопарка на евтината болшевишка пропаганда. Личния режим, както с пяна на уста го наричаха пропагандаторите на развития социализъм у нас, Е НАЙ-УСПЕШНИЯ ПЕРИОД в нашата история през 20 век. Не ми изтъквайте, че България е загубила ВСВ в резултат на управлението на цар Борис ІІІ. Това е несериозно. Не България, а Германия е загубила ВСВ. И ако царят беше оцелял физически до края на войната, България щеше да излезе с по-малко негативи, отколокото понесе под "умелото" ръководство на други. Сега по един друг въпрос: Режимът на Стамболийски - ами аграрен фашизъм, чисто и просто казано. Стамболийски успешно се е насочвал към ликвидиране на останалите партии и установяване на еднопартийна система, тоест към сливане на партията с държавата. Политическите методи на Ал.Стамболийски, са повече от крайни и неговата оранжева гвардия има най-близък аналог в СА, въоръжените отреди на нацистите в Германия. Стамболийски сам заявява, че управлява с "тояга". За него демократичните ценности са врели-некипели - а идеалното състояние на нещата е "диктатура на селото". Е това ако не е фашизъм, здраве му кажете. Разбира се, раздъжденията ми не оправдават по никакъв начин зверското убийство на Стамболийски. Страхувам се обаче, че трябва да направя и още една трудносмилаема констатация - ПРЕВРАТЪТ 1923 ГОДИНА Е ПРЕДОТВРАТИЛ МНОГО ПО-СТРАШНИ ексцесии, до които "дружбашите" щяха да стигнат, ако бяха продължили да налагат селската власт с тояга в ръка. Ексцесиите след Септемврийското въстание - много се спекулира с репресиите, без да се анализира обективно. Я си представете, че днес, в София, някой думне покрива на Ал.Невски и половината генералитет остане отдолу заедно с половината министри и още сто-двеста видни граждани. А познайте дали ще последват репресии, арести и прочее. Вярно, ще бъдат облечени в друга форма, но резултатите ще бъдат сходни. Помислете си как ще реагира властта, ако направят два опита за физическо унищожаване на държавния глава днес, сега, тук. По дяволите правовия ред! Ще последват купища "инциденти при арест" и резултатите пак ще са същите. С тази разлика, че през 1923 наистина са се уляли и вместо да преследват истинските виновници, са изклали невинни интелектуалци, винаги лесни и удобни жертви на подобни репресии. И като се замислим... 2-3 хиляди през 1923 и 40-50 през 1944-1945... Я сега деца кажете, кое ви впечатлява повече?

Що за "обръщане" на историята, Динко? Нещата са много прости. Може би е имало някаква тенденция за разширяване на властта на Стамболийски и БЗНС.Но терор, още повече - терор като в 1925г. НЕ Е ИМАЛО! Не се ли получава абсурд? Нямаме съмнения, че Демократическия сговор не е фашистка формация, че Ал.Цанков не е фашист - независимо от терора, който упражняват. А изкарваш такива БЗНС и Стамболийски без да има терор.

Абе какво е това "Фашист" (и има ли той почва у нас)? Не беше ли нещо свързано със социализЪма, с пръчките...

Сопата е традиционен инструмент в българската политика. И така е още от Освобождението - няма смисъл да ти обяснявам, ти си ги учил тия работи. Искам да ти обърна внимание върху това, че не Стамболийски и БЗНС изобретяват това приспособление.Съмнявям се и че те са първенци в употребата му. Първи, обаче, в новата ни история са Цанков и сподвижниците му, които започват един братоубийствен кървав конфликт.