ако има такива хора, които смятат че "...да се лансира тезата, че посочените институции следва да се сезират /сякаш са слепи и глухи/ за неща, които ги засягат пряко и за които се вдига олелия до бога, е меко казано несериозно"? Докато има такива като теб които мислят по този начин то самата държава ще си остане несериозна. Защото държавата се прави не от нейните институции, а от гражданите й, и ако те не си търсят правата то няма защо да се оплакват. А след като разделението на властите не те засяга пряко, за какво вдигна тука такава пушилка до бога? Ако смяташ че нарушавнето на Конституцията не те засяга пряко, стой си кротко в кошарата и чакай да те острижат като ти дойде реда. Освен това, ако се сещаш, по начало съзирането на народните представители става по друг начин, който не предвижда висенето пред парламента. А с Чавдар вече един път сме говорили за ролята на обществените организации в гражданското общество.

Ти за мойта диплома гайле не бери, ами вземи изхвърли твойта от оня марксленински ПУЦ, дето си го завършил.Току-виж помогнало да се отървеш и от "закалката" - макар че гаранция няма. Пак ти казвам, престани да обръщаш всичко на политика (вероятно защото това е единственото, от което си мислиш че разбираш). Сега ще те светна по един въпрос. Ако някому дойде до главата да се занимава с противоконституционни актове, той може да предяви тази противоконституционност в съда, като изиска пряко приложение на нормите на Конституцията и неприлагане спрямо него на противоконституционната законова или административна норма. С други думи, нито ми влиза в задълженията като гражданин, нито имам КОНКРЕТЕН правен интерес (провери си какво означава този термин, за да не ръсиш тъпотии както си направил по-горе) да се жалвам съдебно. Ако ми се наложи, знам как да се оправя. Що се отнася до политическата страна на въпроса. Няма т.нар. опозиция ще ми стане по-симпатична от това че помага Конституционния съд да отмени някои от най-бруталните простотии на сегашните управници.Аз съм злопаметен и още помня що за дивотии приемаха те самите докато бяха мнозинство. П.С. Пише се "сЕзирам", а не "сЪзирам".

Сега питай Чавдар какво излезе от шума, дето го вдигнаха като неправителствена организация за промените в ЗДДС.

Той и да пита, аз не мога да му кажа нищо повече от това, което вече съм казал - стана нищо и половина, защото си бяха решили нещо и си го направиха (както винаги постъпват тези, които в даден момент са захапали кокала у нас). Е, сега май се поразтревожиха малко и започнаха да ръсят предизборни обещания, пък и немците (големите фирми) поизръмжаха, та, ако е дал Господ, може и нещо да стане, ама това няма да има нищо общо с гражданското общество.

когато на един изцяло издържан отговор какви възможности дава правовата държава на гражданите за отмяна на неконституционни закони или разпоредби, отговорът е "Тези възможности ги няма, защото не е абсолютно гарантирано, че чрез тях един гражданин, който субективно смята, че един закон е неконституционен, ще може АБСОЛЮТНО СИГУРНО да го отмени.". В този свят няма нищо сигурно. Няма сигурност в която и да е страна, че законите са издържани. Няма сигурност в която и да е страна, че администрацията спазва законите. Няма сигурност в която и да е страна, че съдилищата съдят според законите. В правовата държава има ЕДНА ГАРАНТИРАНА СИГУРНОСТ - наличие на гарантирана възможност и права на гражданите да избират законодателите си да оспорват конституционността на законите, да оспорват законността и конституционността на актовете на управляващите да оспорват законността на решенията на съдилища в по-висши съдилища. Всички тези възможности на правовата държава днес са гарантирани формално и реално в нашата страна. Гаранция, че всеки, комуто не допада един закон, ще може със сигурност да си го отмени, не е атрибут на правовата държава, не е атрибут въобще на държавата. Такава "гаранция" би била атрибут на бездържавността, на анархията. Така, че обявяването на посочените пътища как един граждани би могъл да оспори неконституционни според него закони и разпоредби БЕЗ НИКАКВА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ НЕГОВАТА ПРЕЦЕНКА НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ ПРИЕМЕ ЗА ВАЛИДНА И ЧЕ ЗАКОНЪТ НЕПРЕМЕННО ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕН са според мен напълно издържани и напълно достатъчни и тяхното реално съществуване и възможност за практическо използване не могат да се елиминират само с позоваване на факта, че те не гарантират със сигурност отмяната на даден закон или разпоредба. Има и друга възможност за предизвикване на отмяна на закон от страна награжданин, която не изисква съдействие от сезирани правоимащи на инициатива за сезиране на Конституционния съд. Ако гражданин откаже изпълнение на неконституционен закон, бъде административно санкциониран и обжалва санкцията до Висшия административен съд или до Висшия касационен съд с позоваване на противоречие на неконституционен закон спрямо Конституцията, то съгласно чл. 150, ал. 2 на Конституциятя тези съдилища, ако установят такова противоречие, са длъжни да прекратят производството и да сезират Конституционния съд. Така че пътища има, остава да не бъдем слепци и Тома-неверници. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Каква политика бе 1984, какви пет лева? Къде съм го обръщал на политика? Дискутираме легалните средства които могат да се приложат независимо кое правителство е оплело конците. Нещо което на теб очевидно не ти е присърце. Чувстваш се по-сигурен в агит-публикациите. Да те светна и аз - ако нарушаването на Конституцията според теб не е повод да се жалваш съдебно или по какъвто и да друг начин, превиден от закона, то ти не си дори и гражданин за да имаш граждански задължения, а си чисто и просто една овца. За политическата страна на въпроса - аз не те карам да се влюбваш в т.нар. опозиция, а да я използваш за защита на гражданските си права. Помисли и ако не можеш да разбереш за какво става дума, консултирай се с някои хора които може и да имат търпението да ти обяснят - опитай във философското крило на университета, там критериите винаги са били по-високи от Юридическия факултет, където приемаха студенти на килограм, често по поръчка на определени учреждения.

А сигурно с Аврам бакалина?

Една неправителствена организация - Обществото за Интернет (ОИ), отмени заповед за лицензиране на достъпа до Интернет. Нещо повече, това стана след като на ответника, КПД, стана ясно, че ОИ ЩЕ ОСПОРИ ВЪВ ВАС КОНСТИТУЦИОННОСТТА НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, АКО ТЪЛКУВАНЕТО НА ТОЗИ ЗАКОН ОТ СТРАНА НА КПД, ОСТАНЕ В СИЛА, Т. Е. АКО ВЪПРОСНАТА ЗАПОВЕД НЕ БЪДЕ ОТМЕНЕНА. Примери в този смисъл вече има достатъчно. Ако някои искат да ни внушат, че ТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОСТРОЯТ ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА, бих ги помолил да експериментират или да разбойничат другаде, нашата страна вече бе арена на подобна дейност 45 години. Днес имаме нужда от правовата държава, нея я имаме и това с течение на времето ще постави нещата на мястото им. Колкото повече всеки от нас активно използва реалните възможности на правовата държава - толкова по-скоро. Иван Иванов, Упсала, Швеция

А кой ще дойде да ни оправи, ако не ние самите? надявам се си чел хубавата българска приказка за "неволята". Ако гледаш телевизия не може да не знаеш какво става в момента във Вашингтон. В Канада показваха по телевизията как стотици студенти от Монреал и Торонто заминават за да участват в демонстрациите и да изразят своето мнение. Недей да забравяш, че те протестират не защото на тях им е зле, а защото смятат че по този начин могат да подобрят условията на живот на хора, които те нито са виждали, нито пък ще видят някога. И всичко това за свои пари. Разликата е само в психиката. Те просто не чакат някой друг да се размърда и да оправи нещата. Така че кой е виновен, този който изяжда баницата, или този който му я дава?

Уважаеми г-н Иванов, С оглед коректността в дискусията, която намирам че Ви дължа (и която не се простира върху някои други), ще поясня по-горния си постинг. Не става дума за гаранции, че от частното становище на един гражданин по това дали законът е конституционен непременно ще следва отмяната на този закон. Аз посочвам, че няма никакви гаранции, че по искането на гражданина за установяване по принцип противоконституционността на закон ще има решение (становище) по същество - т.е. че има задължение на някакъв орган (органи) да отговори (да се произнесе) с "да" или "не". Както споменах вече по-долу, възможността гражданинът да се позове в КОНКРЕТЕН правен спор на противоконституционност и да иска неприлагането (без да следва автоматична отмяна) на такава норма е достатъчна. В по-широк смисъл това отразява и една истина, че всеки сам следва да се грижи за собствения си интерес, щом има възможност за това. А наставленията на разни философи, изживяващи се като любители-юристи, от познатия сорт "не проявява политическа активност" определено дразнят - както дразнеха и преди години