...чета из нашата преса, че на Шарпинг му задават неудобни въпроси в Бундестага, че му искат копие от прочутия документ "План Подкова" и че го обвиняват в умишлено подвеждане на парламента. Можете ли да разкажете нещо по-подробно (и вероятно по-достоверно)?

Ами, обвиняват Шарпинг, че послъгал с тази "Операция Подкова" в началото на април м.г., за да спечели сърцата на германците за участието на бундесвера във войната. Очертава се в момента долу-горе следната по-вероятна версия: българското разузнаване е пуснало на германското външно министерство някакъв "неструктуриран документ" на някакъв младши офицер, анализ някакъв с малко фантазия за възможни планове на Милошевич да се разправи с АОК. Германското външно министерство го пуснало на Шарпинг, който възкликнал: Ето го доказателството!(Така си го е записал и в "Косовския дневник", които излезе неотдавна от печат.) Само че в министерството му преди това наричат неструктурирания анализ на българската разведка "оперативен план", изработен не за разбиването на АОК, а за прокуждането на всички косовски албанци, слагат му название "Подкова" ("Поткова"), което е грешка, защото това е хърватската дума, докато на сръбски е "потковица", нарисували и схема на самата потковица, и тя се появи по всички вестници като пъкления и отдавна подготвен замисъл на Милошевич да "изчисти" всички албанци от Косово. Проблемът на хуманитарните бомбардировчици през тези дни бе, че с първите бомби се надигна небивала дотогава вълна от бежанци, та мнозина в натовските страни се запитаха какво става и да не би бомбите да са допринесли за тази ескалация на трагедията. И Шарпинг ги успокои с "доказателството", че не е така, а че Милошевич независимо от бомбите си привежда в изпълнение отдавна изготвената "Операция Поткова". И сега след доста други публикации не само в Германия се появи книгата на един генерал о.з. Локвай, който изобщо не вярва да има такъв автентичен документ. И цяла седмица българите (Надето Михайлова и други) казват, че нищо не са давали, а Шарпинг се кълне в обратното, само че още нищо не е показал. Искат му десетина депутати, зелени, ХДС и ПДС, поне благонадеждно факсимиле. Ще им покаже, човекът, ама още не е. Ще се замаже някак си, а черният Петърчо пак в София ще остане. Така поне ми се вижда в момента.

От сайта на Дойче Веле: 26.03.2000 Преглед на седмичния печат Измамата с "Операция Подкова", провалът на политиката в Косово, ЕС и Австрия, Чуждестранни специалисти - добре дошли в Германия - това са темите, по които подбрахме извадки от новите германски седмичници Ди Вохе, Фрайтаг и Ди Цайт. Седмичниците Ди Вохе и Фрайтаг отделят много страници на равносметката от Косовската война една година след началото на бомбардировките. "Военната лъжа" гласи голяма статия в Ди Вохе, в която Йоханес Дитрих между другото пита, дали министърът на отбраната Шарпинг не вкара Германия в тази война с помощта на една фалшификация. Става дума за т.нар. "План Подкова", с който Милошевич искал систематически да прокуди цялото албанско население от Косово. Ди Вохе въз основа на собствено проучване установил, че документите за този план са фалшификация. По-нататък авторът на статията Йоханес Дитрих резюмира резултатите от войната: никоя от целите на Нато не е постигната, хуманитарната катастрофа не бе предотвратена, Милошевич е по- непоклатим на президенския си стол от всякога, Косово е по-далеч от мултинационално общество отколкото преди войната, провинцията е здраво в ръцете на АОК, скептиците предричат вече нова война, и така нататък. За българския източник на въпросната фалшификация авторът пише: "Хардхьое, Бон, 8 април 1999 година, 4 часа след обяд. С мрачен поглед и нахакана поза Шарпинг дава думата на генералинспектор Ханс Петер фон Кирхбах. Същият още в началото на брифинга уточнява, че с оглед на източника няма да отговаря на въпроси за съмнителния документ в ръцете му. Десетината журналисти са така впечатлени, че за въпроси дори не се сещат. Естествено, че нито Шарпинг, нито фон Кирхбах им казват, което за Ди Вохе междувременно е факт. Документът не е никакъв секретен план на Белград, а анализ на българското разузнаване, подхвърлен на външния министър Йошка Фишер в края на март 1999 година. Същият документ австрийското разузнаване предало и на британското, американското, че и на хърватското разузнаване, без да предизвика в тези страни особено внимание. И правилно, защото този документ, както установи запознал се с оригиналния текст експерт на Ди Вохе, предлага на объркания от Милошевичевата реакция Запад само някаква интерпретация на сръбската стратегия. Документът нито разкрива някакъв оперативен план, нито твърди, че Белград още през есента на 1998 година съставил този план за прокуждане на албанците. Освен това схемата към него с прословутата подкова, илюстрираща подлите замисли на Милошевич, не е нарисувана в отровната кухня на Милошевич, а прибавена към документа от германското министерство на отбраната. Дори наименованието "Операция Подкова" въз основа на този анализ е измислено в министерството. При това униформираният интерпретатор в министерството допуснал досадната грешка, да употреби хърватската дума "поткова" вместо сръбската "потковица". ... Но нека бъдем справедливи: щабните офицери избягваха да говорят за оперативен план, а само за негови елементи, докато фон Кирхбах дори допълни, че целта на тази операция била не прокуждането на албанците, а "разбиването, респективно неутрализирането на АОК", което е нещо съвсем друго. На Шарпинг това обаче не бе достатъчно. Противно на съветите на офицерите от министерството му той раздува този анализ на българското разузнаване до измеренията на суперплан на Сатаната в Белград. ... "Ние само проучихме документа - казва на Ди Вохе почти извинително един офицер - а какво някой политик ще направи от него - то си е негова работа." Седмичникът Фрайтаг също прави унищожителна равносметка на войната. Под надслов "Имаше ли смисъл?" Норберт Мапес-Нидек, балкански кореспондент и публицист, между другото пише: Една година след войната новият световен и ценностен ред претърпя в Косово пълен провал. Провал обаче не претърпя войната, водена в името на този ред. Това, което постигна тази война, е безпрецедентно от края на втората световна война, а именно, със силата на оръжието да ампутира територия от една суверенна държава. По-нататък в статията си авторът резюмира по следния начин резултата от войната: Никой от сериозните политически проблеми не е разрешен. Статутът на Косово остава неясен и всекидневно създава нови проблеми на международната администрация. Екстремистите сред албанците се чувствуват подкрепени в целите си, да "освобождават" все нови области с уж албанско мнозинство. Слободан Милошевич не само че още е на власт, а отново преминава в офанзива. Белград не се е отказал от Косово и извлича изгода от безпомощността на международната общност. Обвинението на Хагския трибунал срещу югославския президент, повдигнато по време на бомбардировките, уби всяка надежда за мирното му отстраняване. Единственото място, на което сега Милошевич се чувствува в безопасност, е начело на държавата. Съюзна република Югославия, съсипана морално и икономически, се е просна като ръждива преграда на Балканите, в която се разбиват всички блянове за стабилитет и сътрудничество. ... В Косово международната общност стана жертва на собствения си опростителски поглед, който вижда само разни народности в акция, докато проблемите в действителност се коренят в обществото като такова. ... С тази война, както винаги, политиката обави банкрута си.

Ей сега някои от участниците тук ще те обвинят, че слушаш и четеш / черпиш информация / про-сръбска, комунистическа, севернокорейска и т.н. пропаганда!!! Макар и немци те са платени комунисти - кречетала на сем. Милошевич!!! А може би не са гледали CNN???

Само Хага ще реши кой е виновник. Хипотези не са факти за съдята.

Амин! Между впрочем: Кой плаща на хагския съдия? И на целия персонал? Ако не знаеш - мога да ти кажа.

Абе Безродник, ти като носиш вода от девет кладенеца, що ми се правиш на утрепан и пишеш съдия в единствено число? Съдиите са много (всички подкупени естествено) и даже на 3 март осъдиха един хърватски генерал за военни престъпления. Чакаме Милишевич & Co. 27 March 2000 PIS/FS-02 ORIGIN: The International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia (ICTY) was established by Security Council resolution 827 on 25 May 1993. JUDGES: President: Claude Jorda (France) Vice-President: Florence Ndepele Mwachande Mumba (Zambia). Presiding Judges: David Anthony Hunt (Australia), Richard George May (United Kingdom) and Almiro Simoes Rodrigues (Portugal). Judges: Lal Chand Vohrah (Malaysia), Fouad Abdel-Moneim Riad (Egypt), Mohamed Shahabuddeen (Guyana), Wang Tieya (China), Rafael Nieto-Navia (Colombia), Mohamed Bennouna (Morocco), Patrick Lipton Robinson (Jamaica), Patricia Wald (United States of America) and Fausto Pocar (Italy). PROSECUTOR: Chief Prosecutor: Justice Carla Del Ponte (Switzerland), since 15 September 1999. Deputy Prosecutor: Graham Blewitt (Australia), since 15 February 1994. ICTY PERSONNEL: As of January 2000: 832 staff members from 68 countries.

Озадачава ме и същевремено ме плаши въпроса на Безродник. Невярвах че хора като него, живущи в демократична страна смятат че този свят се управлява от лицемери и компроментирани личност. Ако това вярно значи комунистическия блок се е управлявал от светци.

Не е само той такъв, има доста други които си миилят че като търсят под вола теле и отричат очевидни истини изглеждат по-умни и свободомислещи. Някои от тях например сега мислят че аз разговарям сам със себе си. Аз не мога да им докажа че не аз, а те имат проблеми с психиката, но това си е факт.

Вярно е. Едно нещо разбрах след разпаданато на системата им, че няма начин и тази личности един ден ще достигнат до полужително заклучение. Незабравай че имаш работа с хора за който думата "инат" е малка.