Радуйте ся, ликуйте, пък децата ви ще ви благославят: Сърбия - настроения "Ние, сърбите, отровени телом и духом" . . /Джузепе Дзакария, в. Стампа, 30 март/ "Страната ни е най-замърсената в света, отровени са умовете ни, въздухът, храната, водата, надеждите ни. Неотдавна посетих рафинерията в Нови Сад, бомбардирана 21 пъти, прегледах перспективите за биологическо възстановяване. Това е катастрофа, която вече не може да бъде овладяна..." Думите са на 35-годишния Деян Загорац, еколог, въплъщение на следвоенния югославянин, една перфектно дозирана смесица от отчаяние, мизерия, объркване. "Някога, допълва той, в страната можеха да се видят безброй естествени оазиси, а днес тя е един килим от отрови. Един своего рода природен рай беше сведен насила до единствения тип глобализация, осъществила се в Източна Европа: тази на съсипаната околна среда." На корицата на най-новия брой на списанието, което ръководи - "Защита", единственото в Югославия, занимаващо с екология, е изобразена зелена гора, над която стърчат огромни радиоактивни гъби. "Дълго се опитвах да разбера до каква степен обедненият уран, разпръснат из страната ни, ще повлияе върху бъдещето ни. Преди няколко дни генералният секретар на НАТО призна, че над Югославия са били хвърлени 31 000 бойни глави с обеднен уран. Радиоактивен товар, потенциално по-голям от хвърления над Хирошима, но реалната опасност от който още никой не е обяснил. Успях само да разбера, че в този смисъл правителството преувеличава, а Западът омаловажава нещата. Никой обаче не желае да знае истината, по противоположни причини никой не оценява точно риска..." Той продължава: "През последните месеци чрез моето списание се опитвах да направя някаква равносметка на случилото се. Не в политически план, това не ми е занаят, нито дори в човешки - в този аспект всеки сърбин е направил вече своите заключения. Мислех и мисля за това, което остава, което би трябвало да остане от обществените блага, за онова, което ще надживее сегашното поколение. И неотдавна стигнах до извод, който елиминира всички останали и прави смешни всяка идея, всяка прогноза. Първата форма на отравяне на околната среда е бедността на хората. От човек, принуден брутално да се грижи само за насъщните си нужди, за едното оцеляване, е обсурдно да се изисква да почита заобикалящата го среда, да не сече дърва, за да си запали печката, да не лови риба в цианидовите води на Дунав, да пие само минерална вода или да не купува зеленчуци, когато понякога се появят на пазара. Пълно безумие е да се очаква, че правителството ще намери желание и пари, за да ограничи отравянето на околната среда или само да извърши първо прочистване на водите на Дунав. За това не съществуват закони и преди всичко няма пукнат динар: ще бъдат необходими години работа и може би няколко милиарда долара... Безполезно е дори да мечтаем за това. Днес Сърбия е политически съсипана, икономически на нулата и все пак един може би много далечен ден ще се окаже, че всичко това е поправимо. От екологична гледна точка обаче много скоро ще се разбере, че сме слезли до равнището на Индия или на Китай." Деян Загорац не вижда перспективи за себе си и за семейството си. "Днес, казва той, мечтата на всички в Югославия е да си отидат. Но визите за чужбина се дават като с капкомер. И после къде да отидеш, какво да измислиш? Живеем заобиколени от две стени, едната, изградена от режима, другата - от международната общност. При такива условия едно общество няма никакви възможности за развитие. Страната започва да прилича на огромен и мътен аквариум, в който рибите умират все по-бавно, като онези, убити от цианида по течението на Дунав. Нямам надежди, нито илюзии като повечето хора, които виждам около себе си. Започвам да гледам към Русия като единствения модел, който може да се осъществи действително, страна, в която много престъпници и безскрупулни бизнесмени ще продължат да трупат пари на гърба на хората. Като момче обичах музиката хеви метал, но въобще не си бях представял, че тези "тежки метали" ще станат една толкова различна част от живота ми, чрез водата, чрез въздуха, който дишам..." /БТА/Ани ДРУМЕВА/КЧ 14:58:01 31-03-2000

Мисля, че никой нормален човек не би трябвало да се радва на нещастието на другите народи, пък били те и сърбите.............

Ани Друмева да каже къде е тази България - екологичен рай, подобен на Сърбия преди бомбардировките, че и ние да знаем къде сме живели. Иначе поздравления за литературните находки като: "изобразена зелена гора, над която стърчат огромни радиоактивни гъби", "Радиоактивен товар, потенциално по-голям от хвърления над Хирошима" (?!?!?) и т.н. подобни глупости. И моля ви - преди да надавате вой относно моето безсрамно изказване, потрудете се да научите нещо повече за depleted uranium и снарядите с него. Но не от булевардните издания. Литература има по въпроса, при това много подробна.

ако НАТО не се беше намесил и не беше прекратил вече провеждащата се етническа чистка? Как ли Милошевич щеше да се погрижи за екологията в Косово? Сега там сигурно щеше да бъде райска градина?

Диващината си е диващина. До днес огромни пространства във Виетнам са пустини, отровени с ДДТ, докато в миналото са били гъсти тропически гори. Така е то - американец с опасно вещество е като маймуна с бомба - не се знае какви ще се последствията. (но че ще ги има е почти сигурно)

Почти като руснак с индустрия :)))))

САЩ изхвърлят почти половината от световния обем вредни флуидни емисии и повече от половината твърди отпадъци. Статистика.

Само руснак ли?

...shto si tolkova parvobiten povecheto na toja sait sa bulgari - tuk sas sigurnost nikoi ne mrazi sarbite kato narod ima otdelni cherti ot tehnija harakter i povedenie koito te ako si gi poopravjat moge i da se dobligat do bulgarskijat narodnosten harakter.Bulgarskijat narod za razlika ot sasedite si nikoga ne e podkrepjal politika na negovite politicheski lideri svarzana s genozcid sreshtu kogoto i da e bilo , za razlika ot srabskija i kogato plamna chergata na sarbija te se raspishtjaha do nebeto - klali ste i sega shte plashate. nishto lichno sreshtu koito i da e chovek ot sraski proizhod

Призивът ми звучи като плоска пропаганда и демагогия. Защото аз не срещнах досега в този форум действителни убедени "сърбофоби" "по принцип". Мнозинството хора тук правят просветена разлика между комунистическия режим в Белград и обикновения сръбски човек, жертва на този режим. Затова и призивът за "радост" едва ли ще получи отклик, но и едва ли пропагандният похват на призоваващия ще постигне нещо съществено. Обикновените сръбски хора според мен заслужават горещо съчувствие. И те го имат (поне от моя страна), те получават и хуманитарна помощ от цял свят (доколкото белградският режим не я отклонява за армията си). Но има неща, на които не може да се помогне. Има неща, които всеки народ трябва сам да реши и да осъществи сам, ако желае да заживее по-човешки. И аз съм убеден, че сръбските хора ще го сторят. Иван Иванов, Упсала, Швеция