Преведох набързо една рецензия на страниците на днешния голям германски всекидневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" - хем да изгубя още малко време, както пише "Българина" по-долу, хем да ви обърна внимание върху следното: Въпросната рецензия на новата книга на геверал Локвай се появи във вестник, чиято сърбофобия бие всички рекорди в европейската преса. Рецензията съответно доста смекчено отразява книгата на геверала, ала появата й в този вестник сама по себе си е много показателна. Доста журналисти днес са изумени от всичко онова, което домашният фронт ни сервираше по време на Косовската война. Външният министър Фишер полагаше полагаше всички усилия да засенчи дори холокоста със сръбските зверства. Министърът на отбраната Шарпинг без никакво основание говореше за сръбски концлагери, и размахваше погрешно датирани фотографии и привеждаше дори фалшиви цифри. Последното сега му напомня бригадният генерал от Бундесвера и сътрудник на ОССЕ във Виена Хайнц Локвай в новата си книга "Косовският конфликт. Пътят към една война, която беше предотвратима". В нея генералът класифицира събитията в Косово като гражданска война между сърби и албанци. Интервенцията на Нато според генерала е била помощна операция за косовско-албанската АОК: "Като военновъздушна сила на АОК Нато спечели гражданската война за АОК." Тази инструментализация на Нато не би била възможна, ако САЩ не свързваха с войната и свои национални интереси. Книгата на Локвай впрочем се занимава не толкова с американските мотиви, колкото с реакцията на германците. От необуздан мерак да се прояви на международната сцена новото германско правителство полага неимоверни усилия да внуши на населението и на Бундестага, че тази война е абсолютно необходима за предотвратяването на "хуманитарна катастрофа". Точно този аргумент обаче с всеки изминат ден изглежда по-съмнителен. Ако убедително обоснованата и детайлна студия на Локвай отговаря на истината, министърът на отбраната Шарпинг или не е разбирал информацията на своето министерство, или съзнателно я представя в изкривена форма. Така например малко преди войната Шарпинг заявява, че югославската армия в Косово междувременно концентрирала 40 хиляди войници. В действителност, пише Локвай, личният състав на армията в Косово е бил около 20 хиляди души. "Защо министърът на отбраната представи на парламента два пъти по- висока цифра?" - пита авторът. Който иска да убеди другите, има повече успех, когато сам си вярва. За последното свидетелствува публикуваният от Шарпинг "Дневник на войната", наситен с патетични пасажи. За голям брой германски офицери бе непоносим "необуздано емоционалният език" на министъра, ала толкова по- добър бе публичният ефект на призивите му, да се сложи край на "систематическите убийства" в Косово. Локвай също така се съмнява и в автентичността на така наречената "Операция Подкова", която стана публично известна точно в момента, когато се надигна подозрението, че огромните потоци бежанци бяха произведени именно от бомбардировките на Нато. Според въпросната "Операция Подкова" още от 1998 година съществували планове за систематическото прокуждане на косовските албанци - по време, когато официално се водиха преговори. В своя "Дневник на войната" Шарпинг отбелязва: "Най после имаме доказателството!" Никой не се съмнява, че съществува някакъв документ, попаднал през някакви съмнителни канали в ръцете на Шарпинг. Въпросът е, дали този документ отразява намеренията на Милошевич. Локвай привежда убедителни основания, хвърлящи съмнение върху автентичността на този документ. Рудолф Шарпинг обаче сега твърди, че "Операция Подкова" е базата за повдигнатото от Хагския трибунал обвинение срещу Милошевич. Пресата впрочем отдавна публикува изявление на тогавашната главна прокурорка на трибунала Луис Арбор, поставяща под въпрос този документ. Ако Шарпинг продължава в същия дух, скоро можем да го сбъркаме с Насредин Ходжа, мюсюлманския Тил Ойленшпигел, който, като го попитали, на колко години е, казал: на 40. Като му възразили обаче, че и преди три години отговорил същото, Насредин Ходжа казал: Да, един мъж държи на думата си! Косовската война, която за Запада бе война на образите и на думите, доведе до гротескно изкривяване на понятията. Първо Нато отричаше, че води война. Тъй като обаче това си беше война, тя бе обявена за "справедлива война", а бе справедлива, защото бе необходима, а необходима бе, защото бе срещу една "хуманитарна катастрофа".Косовските албанци, които избягаха от родината си, бяха назовани "прокудени". Сърбите обаче, които след войната бяха прокудени от Косово, сега наричат "бежанци", отбелязва Локвай. Днес вече никой не говори за геноцид. А Рудолф Шарпинг през тази седмица си позволи дори очевидно съмнителното твърдение, че актуалните напрежения в Косово само отчасти били предизвикани от етнически конфликти.Прав е само дотолкова, доколкото последиците от бомбардировките действително също допринесоха за катастрофалното положение в региона. Хайнц Локвай не отрича, че сръбското правителство с несъразмерна бруталност реагира на всяка провокация на АОК. Локвай също не може да намери извинение за Милошевич. Той по-скоро подчертава, че АОК съзнателно провежда провокациите, за да подбуди Нато към въздушна война срещу сърбите. Под ръководството на САЩ, пише Локвай, Нато не положи особено интензивни усилия за намирането на мирно разрешение. Още през есента на 1998 година имаше възможност за това. До края на октомври 1998 година Югославия според думите му до голяма степен задоволила исканията на Запада. САЩ обаче и техният човек в ОССЕ, шефът на косовската мисия Уокър, не бяха заинтересовани от мирно разрешение. Вместо това те подкрепяха АОК, като хвърляха цялата вина за ескалацията върху сръбското правителство. Книгата на Локвай води до ужасяващия извод за доста безотговорните действия на Алианса, който изобщо не искаше да изчерпи дипломатическите възможности на преговорите с Милошевич.

Едва ли ще разберем какво точно е станало в Рачак, но, ако всеки път, когато Щатите са си наумили да бомбардират, се случва нещо (бомбата на пазара в Сараево, Рачак в Косово), което да даде повод за това, то излиза, че едва ли не сърбите са някакви кръгли идиоти, които с готовност им поднасят на тепсия оправдание за военна намеса. Нещо понамирисва, още повече, че в западната преса ("Сънди Таймс") неотдавна излезе информация, според която част от американските "наблюдатели", намиращи се в Косово непосредствено преди началото на войната, са били служители на ЦРУ, които активно са подпомагали АОК. П.П. Тук не мога да не си спомня, че и активната военна намеса на САЩ във Виетнам започна след т.нар. "Тонкински инцидент", при който виетнамски уж били нападнали кораб на ВМФ на САЩ. Е, после се оказа, че никакви виетнамски кораби не е имало, ама бития бит, ...

Ами сърбите не веднъж доказаха през последните 13 години че са пълни идиоти. Също така видяхме и как някои хора тълкуват фактите. Вече видяхме що за стока са прочутите "опровержения" за бомбата на пазара в Сараево. Виждаме непрекъснато и как се смучат аргументи от пръстите за да се оневини сръбския режим за Рачак. Сега и Тонкинския инцидент влезе в употреба. Въобще -"Грабайте телата, някой се изкряска..." Иначе историята на генерала лесно се опровергава и от неговите колеги и от това, което го има в медиите от онова време (ако въобще може да се вярва на преразказ на преразказа, при това правен от нашата сръбска радиоточка).

А че свободнатната преса има право да пише така както те виждадът нещата това е всекидневно явление. Само Международниян съд в Хага ще реши този въпрос и то не на хипотези а на факти. Колкото това което е написал Чавдар само ще спомена следното: Благодарение на империалистическите американски компаний сега Южно Америкаските страни са подобре икономически сравнение с която да е бивша страна от съведския блок, а Виетнам днеска гледа как поскоро да се добере до Чичко Сам.

DR. RONALD L. HATCHETT Director, Center for International Studies at The University of St. Thomas The primary justification for our military strikes against Yugoslavia is its refusal to sign the Kosovo peace agreement put forward by the United States. and its allies at Rambouillet, France. The president told us that the Albanians chose peace by signing the agreement even though "they did not get everything they wanted." The Serbs, he said, refused to negotiate, even though the agreement left Kosovo as part of Yugoslavia. However, as in several other instances over the past months, the president is telling us only part of the story. Most Americans assume that the deal we put together at Rambouillet was evenhanded, offering advantage to neither side, but including the core concerns of both Albanians and Serbs alike. But few of us have taken the time to look at the actual agreement the president is condemning the Serbs for not signing. I urge you to do so. The agreement is available in its entirety on the Internet (www.transnational.org), or in a U.S. State Department summary (www.usia.gov). Take a look at it and you will see that the "peace plan" actually gives the Albanians precisely what they want: de facto independence now, with guaranteed de jure independence in three years. For the Serbs, signing the Rambouillet agreement would actually be signing away all Serbian sovereignty over Kosovo immediately. Under the agreement, · "Kosovo will have a president, prime minister and government, an assembly, its own Supreme Court, constitutional court and other courts and prosecutors." · "Kosovo will have the authority to make laws not subject to revision by Serbia or the Federal Republic of Yugoslavia, including levying taxes, instituting programs of economic, scientific, technological, regional and social development, conducting foreign relations within its area of responsibility in the same manner as a Republic." · "Yugoslav army forces will withdraw completely from Kosovo, except for a limited border guard force (active only within a 5 kilometers border zone)." · "Serb security forces "police" will withdraw completely from Kosovo except for a limited number of border police (active only within a 5 kilometers border zone)." · The parties invite NATO to deploy a military force (KFOR), which will be authorized to use necessary force to ensure compliance with the accords." · "The international community will play a role in ensuring that these provisions are carried out through a Civilian Implementation Mission "appointed by NATO". · "The Chief of the CIM has the authority to issue binding directives to the Parties on all important matters he sees fit, including appointing and removing officials and curtailing institutions." · "Three years after the implementation of the Accords, an international meeting will be convened to determine a mechanism for a final settlement for Kosovo on the basis of the will of the people." · For the Kosovo Albanians, the Rambouillet agreement gives them total control over the province immediately. The only sacrifice required of them is to wait three years before the arrangements are made legally permanent. For the Serbs, the Rambouillet agreement means that immediately upon signing they lose all sovereignty over Kosovo. Total political control would be in the hands of the Albanians and the NATO Civilian Implementation Mission. Yugoslav laws would no longer apply in Kosovo. Neither would Yugoslavia be able to exercise police powers in Kosovo. After three years, these arrangements would be made permanent by the "will of the people" -- not the people of the whole country of Yugoslavia of which Kosovo is supposedly a part, but only by the will of the people of Kosovo, who are mainly Albanians. The Yugoslavian delegation at Rambouillet agreed to give the Albanians autonomy in Kosovo -- control over their day-to-day lives including religious, education and health care systems, and local government operations. But they tried to negotiate changes to preserve the right of the Yugoslav federal government to determine economic and foreign policy, for Yugoslav national law to continue to apply in Kosovo, and for any international presence in Kosovo to be limited to observation and advice, not control. The Serbian negotiating efforts were summarily dismissed and the Serbs were told they had only two choices: sign the agreement as written or face NATO bombing. What would you have done if you were on the Serb delegation?

Директорът да обясни от къде произтича правото на Югославия (федерация) върху суверенитета на Косово и от къде накъде референдум в една федерация ще решава съдбата на част от тази федерация, която е била насилствено присъединена към нея (или по-точно към една република от нея). Изглежда въпросния директор не загрява че само заради Хелзинкските споразумения, въпросната т.нар Федеративна Република Югославия (която има общо с федерацията толкова, колкото Китай с демокрацията) се поддържа и се продължава да се настоява от същите тези САЩ да няма независимо Косово. Иначе "федерацията" е отдавна на боклука на историята, захвърлена на първо място от сърби, а след това и от словенци, хървати, босненци и македонци. Сега и черногорците се дърпат и ако те излезнат, тогава ще сме свидетели на вица за Нане в рейса - сам да съм в рейса пак ще се бутам.

Пешо, споко бе мен, никой не е казал, че сърбите са агънца, просто историята от Рачак мирише на гнило.Хващам се на бас, че проверките по нея ще се потулят, защото ако тя бе вярна досега западните медии да са опищяли света с нея, и да има поне 5 филма, 200 свидетели и т.н. и да викат: "ето видяхте ли, ако не се бяхме намесили, това щеше да се случи с всички албанци" и още и още (до болка познати приказки).Да, ама не - сега са в защитна позиция, и гледат само как да увъртят нещата, за да спечелят време ..., време, времето е техния коз, а истината, истината не е!

Ами то има бе Момчиле - не 5 филма, а 10 видеокасети и 43 тома свидетелски показания. Светът отдавна му е ясна истината - поразходи се малко из сайтовете и ще видиш кой подкрепя тъй наречените "опровержения" за Рачак - сръбски националисти, работническо-селски партий от цял свят и тук таме жадни за сензации журналисти. Разбирам че много ви се иска това да не истина, но какво да направиш - трудно се измукват от пръстите "опровержения".

www.wbenjamin.org/balkan_archives.html ----> поразходи се и ти до този сайт, верно така всичко е организирано, че да изкара сърбите агънца, а албанците чудовища (то второто не е лъжа, за съжаление), но има много стойностни работи и ако имаш време чети! На мен ти не знаеш какво ми се иска.Иска ми се да съм милионер в зелено (спечелени от лотария), да съм в Рио по бели панталонки и бяла ризка, а през туй време България да е на три морета, за да си живея спокойно живота. Каквото и да е станало в Рачак - гнусотия е, но лошото е, че тази гнусотия бе повод за една още по-голяма гнусотия.

Би било крайно несправедливо към такива мислители като Остап Бендер Момчил Белота да се разхожда по бели панталонки в Рио де Жанейро.