|
Михайловски, сега ще поразсъждавам малко над въпросът ти писменно.
Ще ми тежи страшно много на сърцето и душата, ако не отида да се боря за това, което най-много обичам и без което не мога. Но нещата не се свеждат само до чувството на вина. Ако настане такова време и да трябва да се защитава страната, изобщо не бих се колебал. Не че не бих имал друг избор, но откровенно казано в никакъв случай не бих се решил да не отида да се сражавам. В момент когато страната и народа за застрашени, не бих мислил за нищо друго, освен за това как да избия повече гадове. За мене, в един такъв момент, няма да има нищо по-важно, нищо което повече да си заслужава от това да отида и се боря. Нищо не може да възникне, което да ме накара да не тръгна. Никой не би бил в състояние да ми повлияе така, че да ме убеди да се спасявам поединично, сам за себе си.
Родината, народа и българщината са по-важни от семейството, приятелите, парите, щастието, здравето и всичко останало. Това е така, защото ако народа и родината бъдат унищожени, нищо друго не остава, всичко губи смисъл, гореизброените неща не могат да бъдат възстановени. България и българщината ги поставям на първо място, над всичко останало, защото те са корените, без които останалите неща не могат да съществуват нормално.
Родината придобива първостепенно значение.
Мои и на баща ми дядовци и прадядовци са участвали и в Балканските войни, и в Първата Световна, и във Втората Световна. Даже някъде по таваните на къщата ни в Острец, Априлци си отлежава една много стара пушка, която дядото на прадядото ми е използвал по време на Балканската война. Дълга е не по-малко от 2 метра и вероятно е произвеждана към началото на този век. Запазили сме я от комунистите успешно. Например дядото на дядо ми е участвал в нападенията срещу крепостите на град Одрин. Разправял е на дядо ми как турците направо са се паникьосвали когато над тях са прелитали няколкото български самолети, за първи път използвани от България. Турците невиждали подобно нещо са се разбягвали все едно, че са видели дявола. По ги е било страх от самолетите, отколкото от войските. Други мои отдавна починали предшественици са участвали из Македония, Родопите, и къде ли още не. Моите родители са ми разправяли какви ли не истории за преживявания във войните, които са научили от техните дядовци и прадядовци. Например един от тях е прекарал и Балканските войни и цялата Първа Световна из окопите и долчините и като по чудо никога не е бил сериозно прострелван. Дори не е бил раняван повече от драскотина. Разказвал е за това каква мизерия е било и какви ли не трудности са имали българските войници. Храна не е имало почти никаква, понякога по цяла седмица войниците са гладували и мръзнали. Веднъж не били яли от повече от седмица, а из горите на Турска Тракия не е имало никакви животни за ядене, освен лисици. Убили една лисица и няколко човека яли от нея, като след това двама от тях умряли от месото.
На много пъти са издебвали турците из засада и са им нанасяли тежки поражения, но веднъж около 1000 български войника се намирали в една ужасно стръмна долчина, където били жестоко изненадани, когато малко по-многобройна турска армия ги е заизбиколила от всички страни и тогава станало наистина като в ада. Боевете продължили няколко часа и накрая 500 от българите били избити. Дядото на дядо ми е оцелял като по чудо. Разказва как след това колкото тиня имало в дерето, толкова и кръв. Наистина е било жестоко. А през Първата Световна Война, когато българите са се сражавали из Македония и Северна Гърция, и когато на страната на гърците са участвали французи и англичани, над 100000 българи са били принудени да се предадат и да попаднат в плен. Наоколо е имало изкопани няколко огромни рова вместо тоалетни и да видиш какво е ставало там. Балгарските войници са знаели, че гърците се отнасят много зле със заловени в плен българи и затова са правели всичко възможно за да попаднат в плен не при гърците, а при французите, които били много по-цивилизовани и изобщо се отнасяли към българите като към хора, хранели ги редовно, не ги изтезавали и тормозили. Било е ужасно да попаднеш при гърците и затова много от българите са скачали във онези ями със всичките помии в тях за да се оттърват. Гърците каквито са претенциозни, като видели как вони човека и колко е мръсен, само мятали с ръка и пращали българите при французите, които нямали нищо напротив да къпят пленниците и да ги вземат при тях.
Всякакви подобни истории знам, но сега нямам време да ти пиша повече. Интересното е че си знам почти всичките предшественици и от тях нито един не е бил македонец, докато тука във форума ми направи впечатлението, че много от участниците имат поне по малко македонска кръв, като например Чавдар. За другите не се сещам. Знам само, че бабата на баба ми по майчина линия е била от влашки произход, но самата тя също си е била българка. Наистина много интересно, не мога да разбера как може толкова много хора от вас да имат по нещо общо с Македония, а аз да нямам. Едните ми братовчеди са на една четвърт македонци, защото майка им е от Гоце Делчев, а нейните баба и дядо са били или македонци или от македония.
Имам една леля, която е майка на другите ми братовчеди и е от Панагюрище.
За нея знаем със сигурност, както и тя знае, че Тодор Каблешков и е бил кръвен роднина, или прадядо, или пра-прадядо. Нейната фамилия по баща е също Каблешкова.
Така де, да се върна на темата.
Според мене, няма нищо по-лошо от това да загубиш Родина, а това означава да загубиш корените си. Направо е ужасно. Човек принадлежи на страната, в която се е родил и е длъжен да направи всичко възможно за родината си, а дори и да даде живота си ако се наложи, не защото така са ни учили комунистите, а защото например аз така ги чувствам нещата. Човешкия живот не струва нищо, ако човека си е поставил за по-първостепенна цел нещо различно от това да защитава страната си, когато тя е застрашена. За мене си, аз чувствам, че безусловно принадлежа на България и съм длъжен да умра за това, което ме е създало, ако се наложи. А именно, в България съм роден, и в нея живея и съществувам защото Балгария ме е създала, на нея дължа всичко. Има ме защото съм българин. Ако не бях българин, просто нямаше да съществувам и да се чувствам в собственото си тяло така както Бял Равнец / аз/ се чувства в себе си. Щом България ме е създала ,Тя го е направила с някаква цел, аз нося някакво предназначение. Свободен съм дотолкова, доколкото не съм и в нейна вреда и имам правото да съществувам само ако живея и правя всичко по силите ми само за Нея, за нейното добро и доброто на народа. Също така, от друга страна, съм свободен само дотолкова, доколкото се стремя да допринасям така за България че тя да е свободна. Аз не мога просто така да избягам от бойното поле и да търся щастието и свободата си някъде другаде , просто защото те не съществуват и не могат да съществуват ако България не е свободна. Аз съм част България, така както една билка Бял Равнец е част от поляната със скакалци и още хиляди други Бели Равнеци, растящи на нея. Ако се отскубна от там, загивам завинаги. Ако България бъде завладяна и унищожена, и аз не съм участвал в боевете за предотвратяването на поробването и, и следователно съм оцелял някъде в чужбина например, то това не е оцеляване, не е живот, все едно няма да ме има, въпреки че физически ще съм жив. А ако съм участвал в боевете, и въпреки това тя бъде завладяна, тогава поне няма да ми тежи на съвестта/ поне не чак толкова / и аз ще" живея ", независимо дали ще съм жив или мъртъв физически. След смъртта няма нищо, но за мене смъртта на Родината е много по-ужасна, отколкото собствената ми смърт. В крайна сметка, всички хора се раждат и някога умират," всеки някога ще умре, но не всички умрели са живяли." Всеки жив човек се превръща в скелет след смъртта си, превръща се в едни голи кости. И именно затова само тялото от плът и кръв е в състояние да прави неща, от които може да има ефект и последствия. Ако ще има война, то нека аз да допринеса нещо за запазването на България, независимо, че може и да загина по време на войната, защото и без това все някога ще умра от естествена смърт. Именно затова аз смятам, че си заслужава човек да се бори за родината си и да си рискува живота, защитавайки всичко, което той обича, без значение какви са му шансовете за победа и постигане на целта, именно защото все пак има някаква надежда той да бъде полезен на Родината си, която го е създала, / когато тя е застрашена и има нужда от положените от негова страна усилия / Не си струва човек да си замине ей така егоистично, без да е направил нищо за страната си, когато тя е имала нужда. Ние трябва да осъзнаем, че човешкия живот е прекалено кратък, а България е вече на повече от 1300 години. Тя е оцеляла досега и съществува само защото нашите предшественици са си дали кръвта и животите за нея. Само защото България винаги е била най-скъпото и най-важно нещо за повечето българи някога живяли по нейните земи. Ние не можем просто ей така да оставим всичко на " патриотите " и тези, които ги е грижа за България, и да се спасяваме поединично. Това би било престъпления и непростим грях. Нека само да помислим защо нас ни има сега и защо България е свободна и доста от българските традиции, език и българщина са се запазили. Защото българинът е корав и упорит човек и не се продава лесно. Защото нашите предшественици са загивали заради нас, да можем ние днес да живеем в свободна България. Те не са го правели само заради тях, те са били загрижени за това в каква България ще живеят следващите българи, които сме ние сега, и дали изобщо ще има българи на Балканите. Ние не трябва да сме такива продажници и егоисти. Трябва да мислим за българите, които ще дойдат след нас, за това какво ние ще им оставим от България. 1300 години, това е цяла вечност ,това са 52 поколения. За период от време от едно поколение родината ни е била застрашавана десетки пъти и още толкова опазвани от велики българи, живяли в съответното време. Опазването на България в продължение на почти едно и половина ХИЛЯДОЛЕТИЯ е струвало милиони български животи и язовири от кръв, изтекла от велики българи, като тези живяли по време на Турското робство например. С каква съвест можем ние днес да оставим България да погине в ръцете на разни завоеватели и варвари?!!!
Кои сме ние, че да имаме правото да не направим нищо за Родината ни, когато тя е застрашена и има трябва да бъде опазена още веднъж?!!! Съдбата на България зависи единствено и само от нас.
За мене си казвам, В АДА ДА ГОРЯ ако оставя България да падне под робство. Душата ми да не намери покой дано, ако се осмеля да не направя нищо за опазването на Родината.
Тъй както нашите предшественици са се жертвали в името на България и са проливали кръв за да ни има нас днес с ясно българско съзнание и достойнство, че сме българи, и тъй както са се погрижили днес да живеем в Свободна България, така и ние ТРЯБВА да опазим България и да я предадем на следващите поколения такава каквата сме я наследили от нашите предшественици, а по възможност дори и по-силна и неуязвима.
На нас българите ни е необходимо да вярваме в нещо. Ако не религия или традиции, то нека да е в България и българщината, защото ТЕ ЩЕ ЖИВЕЯТ ВЕЧНО, ако ние се погрижим за това, а НИЕ ЖЕ ПОЖИВЕЕМ ПО 60-80 ГОДИНИ И ЩЕ УМРЕМ, ние сме само преходни, временни същества. След нас ще дойдат други и с право ще очакват да наследят силна и здрава България, а не някоя поробена , изстрадала провинция. Трябва да вярваме най-вече в България и в българщината, а каквото и ще да означава това. Важното е, че вярвайки в тези неща и бъдейки убедени, че нашите усилия трябва да бъдат съсредоточени основно за запазването на страната ни, ние ставаме самоуверени, че ще успеем да опазим Родината.
Хан Омуртаг е казал " Човек умира и друг се ражда и нека този, който е умрял, да е сторил онова, което ще накара роденият на неговото място да ПОМНИ СВОЯТ СЪЗДАТЕЛ "!
|
