Извинявам се, че отговарям в нова тема, но е истинско мъчение да отварям по-долната с материала на Шейтанов в началото, който е огромен, а и въобще работата на дир-а е ужасно бавна. Не знам как е при другите. За начина на взимане на решение в СС: Не мисля че изискването за единодушие допринася за някаква справедливост. Самият орган и самото ООН са замислени като бетониране на резултатите от Втората световна. Добре, тогава лошите Германия и Япония са били наказани, а победителите са се самовъзнаградили със статуса си на вечни съдници в международните дела. 50 години по-късно обаче Япония и Германия заемат съотвено 2 и 3 място в световното производство, няма и помен от някаква агресивност във външната им политика, докато някои от т.нар. победители са на дереджето на страни от третия свят, а всички колективно са се хванали гуша за гуша, като при това императива на участието им в СС въобще не е някаква абстрактна справедливост, а преследване на собствения си интерес. За мен справедливост може много по-добре да се гарантира със взимане на решение с обикновенно мнозинство и липса на постоянни членове. За член 53: Точно там е работата че няма много ясни критерий за процедурата по оторизирането на регионалната сила да действа със сила. Както вече писах, според мен резолюция 1203 може да се разглежда тъкмо като такава оторизация. За проекто-резолюцията от 26 март: Ами точно така - остана си проекто-резолюция - от кумува срама. Ако е бил нарушен Устава на ООН, защо никоя от тези страни не тръгна да съди своите колеги от СС и самото СС или поне Генералния секретар, който си позволява да подкрепя бомбардировките открито?

Надявам се, има съгласие по въпроса, че Устава на ООН императивно предоставя правото за вземане на мерки за опазване, възстановяване или поддържане на мира на Съвета за сигурност. Доколкото схващам, твърдиш, че Съвета за сигурност е делегирал на други органи тези правомощия с резолюции 1199 и 1203. Това не е така.Ето съответните текстове от резолюциите: РЕЗОЛЮЦИЯ 1199 (1998), принятая Советом Безопасности на его 3930-м заседании 23 сентября 1998 года Совет Безопасности, ................. 16. постановляет — если конкретные меры, предусмотренные в настоящей резолюции и резолюции 1160 (1998), не будут приняты — рассмотреть дальнейшие шаги и дополнительные меры по поддержанию или восстановлению мира и стабильности в регионе; 17. постановляет продолжать заниматься этим вопросом. РЕЗОЛЮЦИЯ 1203 (1998), принятая Советом Безопасности на его 3937-м заседании 24 октября 1998 года Совет Безопасности, ......................... 17. постановляет продолжать заниматься этим вопросом. Това еднозначно показва, че Съвета за сигурност си запазва изцяло всички правомощия за по-нататъшно решеване на въпроси и ситуации по повод Косово и не възлага никому никакви правомощия, освен тези по осъществяване на наблюдение от ОССЕ. Що се отнася до процедурата за предоставяне на такова пълномощие, тя се свежда до приемане на резолюция от Съвета за сигурност с изрично упълномощаване (такава, каквато колегата Jurist е цитирал по повод Кувейт - 678 (1990).

Би ли ми посочил къде се "свежда" процедурата за предоставяне на такова пълномощие до резолюция КАТО кувейтската - с изрично упълнмощяване? Цитирания от теб член от резолюция 1203 стои накрая на всяка текуща резолюция на ООН по даден проблем - нещо като "искрено ваши" :)))) Всъщност все още не получавам отговор, как е възможно СС да одобри използването на заплаха със сила от страна на регионален съюз с оглед изпълнението на негови (на СС) предишни резолюции, без самото то да наруши Устава на ООН?

Съгласно Устава на ООН, Съветът за сигурност има ИЗКЛЮЧИТЕЛНА компетентност по въпросите за употреба на сила.Делегирането на тази компетентност не може да стане по друг начин, освен с ИЗРИЧНО упълномощаване. Последният член в резолюциите на Съвета за сигурност има точно определена функция - посочват, че Съвета за сигурност си запазва правото да взема всички решения по въпроса, т.е. на делегира другиму това право. Няма никъде и дума в документ на ООН, одобряваща заплахата или употребата на сила от страна на НАТО.

Здравейте, Много отдавна не съм посещавал този форум поради липса на време и възможност. Сигурно съм изпуснал много интересни неща. А и в тази тема нещо не ми е ясно, тъй като е продължение на по-стара. Не мога да разбера например, наистина ли все още има хора, които искрено вярват, че доброто НАТО не е нарушило Устава на ООН. За това ли е спора? И кой всъщност вече се интересува от тази тема? Нали победителите не ги съдят. От тях не се очакват извинения и признания за направени прегрешения. Какво ще последва от нашето осъждане или оправдаване? Според мен в момента ООН е една организация, която няма никаква възможност да налага някакви общи норми за поведение между отделните държави. Това е големия проблем. ООН беше създадена на базата на един баланс на силите и интересите, какъвто в момента не съществува. Доминацията на една страна(или за да включим целия Запад, цивилизация) в днешния свят и претенциите й за универсалност не може да не доведе до печални събития. Това състояние на нещата крие сериозни опасности за бъдещето на цялото човечество. Така че едно нарушаване на Устава на ООН ми се струва малък детайл. Искам дебело да подчертая, че балансът на силите след Втората световна война не ми харесва. Той беше основан на идеологии и постигнат с насилие.И тъй като ново равновесие рано или късно пак ще бъде установено, страхувам се то да не прилича на предишното.

"Делегирането на тази компетентност не може да стане по друг начин, освен с ИЗРИЧНО упълномощаване." Искам да ми цитираш члена, който казва това. "Последният член в резолюциите на Съвета за сигурност има точно определена функция - посочват, че Съвета за сигурност си запазва правото да взема всички решения по въпроса, т.е. на делегира другиму това право." Обикновенно резолюциите на ООН въобще не касаят глава 7-ма или каквото и да е делегиране на права. Но въпреки това този израз присъства. Това че този член от резолюция показвал липса на делегиране на права не може да бъде вярно, тъй като дори ако е делегирал правата, СС си запазва най-малкото правото да отнеме това което е делегирал на един и да го делегира на друг в един по-късен момент. Тоест този член не гарнтира нищо друго освен обратимост на решението. "Няма никъде и дума в документ на ООН, одобряваща заплахата или употребата на сила от страна на НАТО." Пак ще ти цитирам 1203: 1.Endorses and supports the agreements signed in Belgrade on 16 October 1998 between the Federal Republic of Yugoslavia and the OSCE, and on 15 October 1998 between the Federal Republic of Yugoslavia and NATO, concerning the verification of compliance by the Federal Republic of Yugoslavia and all others concerned in Kosovo with the requirements of its resolution 1199 (1998), and demands the full and prompt implementation of these agreements by the Federal Republic of Yugoslavia ...... 3.Demands that the Federal Republic of Yugoslavia comply fully and swiftly with resolutions 1160 (1998) and 1199 (1998) and cooperate fully with the OSCE Verification Mission in Kosovo and the NATO Air Verification Mission over Kosovo according to the terms of the agreements referred to in paragraph 1 above В по-горния пазаж СС на ООН ИЗРИЧНО одобрява и ИЗИСКВА ФРЮ да спазва споразумението си с НАТО. Същото споразумение е постигнато със заплаха от използване на сила и има за единствена цел да се накара ФРЮ да спазва резолюция 1199 на СС на ООН. Да се интерпетира това по друг начин, означава да твърдиш че съд може да осъди подсъдим на базата на показания изтръгнати с мъчение, например, но самата присъда да е редовна и законна.

Въпросът не е да вярваш, а да знаеш и да докажеш своето знание. Вярата я остави на вярващите (било то християни, мюсулмани или индуисти).

Правните субекти преследват своите цели.За осъществяването на тези цели те формират своята воля и я правят дотояние на другите субекти чрез съответните волеизявления (качество на юридическите действия). Има една съществена особеност при правните субекти, които не са физически лица (частни корпоративни структури,държавни структури,международни и междудържавни структури). Поради своето естество, те формират и проявяват своята воля посредством определени органи. За да е валидна тази воля, нормата предписва изисквания от формален характер по отношение на волеизявлението. Формата се отнася до няколко елемента: -за да се признае наличието на воля, абсолютно необходимо е наличието на изрично волеизявление.Редките случаи когато съответния орган не вземе формално решение в отговор на друго волеизявление (например липса на отговор на оферта от друга корпорация или непроизнасяне на администрацията по частно искане за издаване на административен акт), това се тълкува като мълчалив отказ.С една дума, наличието на волята не може да се преполага, освен в случая когато нормата изрично е предзадала определено съдържание на липсата на волеизявление; -за да е валидно това волеизявление, неговата форма следва да отговаря напълно на формалните изисквания на правната норма - по процедурата по която се приема и по атрибутите на самото волеизявление; Изобщо, правото винаги е отдавало съществено значение на формата на всяко юридическо действие. Съотнесено към разглеждания случай за Съвета за сигурност на ООН, това означава че: -волята на Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за съществуваща, трябва да бъде изрично заявена (както в резолюцията за Ирак/Кувейт); -волята Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за валидна, трябва да бъде изявена по точно определена процедура и в точно определена форма;

Ще спра да отговарям на постинги на тази тема, които не съдържат ясно и точно цитиране (може и на два езика ако искаш) на "точно определена процедура и в точно определена форма", която дефинира изявата на волята на СС като валидна. На няколко пъти поисках да ми бъде посочено мястото къде в Устава пише че тъкмо и точно този начин (както в случай с Кувейт) е изискуемата форма на заявяване на волята на СС по членовете касаещи глава 7-ма. Чакам.

Не държа да ми отговаряш. Може да го усукваш и увърташ, както си искаш. Но фактите са прости. За всяка конкретна употреба на сила се изисква изрично разрешение на СС. Такова не е давано, а и не би могло поради позицията на Русия и Китай. Следователно НАТО е нарушило Устава на ООН. Но кво от това. Както отбелязах, на кой му пука? И според мен, някой да ме поправи, ако греша, резолюция 1203 одобрява постигнатите споразумения, а не заплахата със сила от страна на пакта.