Извинявам се, че отговарям в нова тема, но е истинско мъчение да отварям по-долната с материала на Шейтанов в началото, който е огромен, а и въобще работата на дир-а е ужасно бавна. Не знам как е при другите. За начина на взимане на решение в СС: Не мисля че изискването за единодушие допринася за някаква справедливост. Самият орган и самото ООН са замислени като бетониране на резултатите от Втората световна. Добре, тогава лошите Германия и Япония са били наказани, а победителите са се самовъзнаградили със статуса си на вечни съдници в международните дела. 50 години по-късно обаче Япония и Германия заемат съотвено 2 и 3 място в световното производство, няма и помен от някаква агресивност във външната им политика, докато някои от т.нар. победители са на дереджето на страни от третия свят, а всички колективно са се хванали гуша за гуша, като при това императива на участието им в СС въобще не е някаква абстрактна справедливост, а преследване на собствения си интерес. За мен справедливост може много по-добре да се гарантира със взимане на решение с обикновенно мнозинство и липса на постоянни членове. За член 53: Точно там е работата че няма много ясни критерий за процедурата по оторизирането на регионалната сила да действа със сила. Както вече писах, според мен резолюция 1203 може да се разглежда тъкмо като такава оторизация. За проекто-резолюцията от 26 март: Ами точно така - остана си проекто-резолюция - от кумува срама. Ако е бил нарушен Устава на ООН, защо никоя от тези страни не тръгна да съди своите колеги от СС и самото СС или поне Генералния секретар, който си позволява да подкрепя бомбардировките открито?

Надявам се, има съгласие по въпроса, че Устава на ООН императивно предоставя правото за вземане на мерки за опазване, възстановяване или поддържане на мира на Съвета за сигурност. Доколкото схващам, твърдиш, че Съвета за сигурност е делегирал на други органи тези правомощия с резолюции 1199 и 1203. Това не е така.Ето съответните текстове от резолюциите: РЕЗОЛЮЦИЯ 1199 (1998), принятая Советом Безопасности на его 3930-м заседании 23 сентября 1998 года Совет Безопасности, ................. 16. постановляет — если конкретные меры, предусмотренные в настоящей резолюции и резолюции 1160 (1998), не будут приняты — рассмотреть дальнейшие шаги и дополнительные меры по поддержанию или восстановлению мира и стабильности в регионе; 17. постановляет продолжать заниматься этим вопросом. РЕЗОЛЮЦИЯ 1203 (1998), принятая Советом Безопасности на его 3937-м заседании 24 октября 1998 года Совет Безопасности, ......................... 17. постановляет продолжать заниматься этим вопросом. Това еднозначно показва, че Съвета за сигурност си запазва изцяло всички правомощия за по-нататъшно решеване на въпроси и ситуации по повод Косово и не възлага никому никакви правомощия, освен тези по осъществяване на наблюдение от ОССЕ. Що се отнася до процедурата за предоставяне на такова пълномощие, тя се свежда до приемане на резолюция от Съвета за сигурност с изрично упълномощаване (такава, каквато колегата Jurist е цитирал по повод Кувейт - 678 (1990).

Би ли ми посочил къде се "свежда" процедурата за предоставяне на такова пълномощие до резолюция КАТО кувейтската - с изрично упълнмощяване? Цитирания от теб член от резолюция 1203 стои накрая на всяка текуща резолюция на ООН по даден проблем - нещо като "искрено ваши" :)))) Всъщност все още не получавам отговор, как е възможно СС да одобри използването на заплаха със сила от страна на регионален съюз с оглед изпълнението на негови (на СС) предишни резолюции, без самото то да наруши Устава на ООН?

Съгласно Устава на ООН, Съветът за сигурност има ИЗКЛЮЧИТЕЛНА компетентност по въпросите за употреба на сила.Делегирането на тази компетентност не може да стане по друг начин, освен с ИЗРИЧНО упълномощаване. Последният член в резолюциите на Съвета за сигурност има точно определена функция - посочват, че Съвета за сигурност си запазва правото да взема всички решения по въпроса, т.е. на делегира другиму това право. Няма никъде и дума в документ на ООН, одобряваща заплахата или употребата на сила от страна на НАТО.

Здравейте, Много отдавна не съм посещавал този форум поради липса на време и възможност. Сигурно съм изпуснал много интересни неща. А и в тази тема нещо не ми е ясно, тъй като е продължение на по-стара. Не мога да разбера например, наистина ли все още има хора, които искрено вярват, че доброто НАТО не е нарушило Устава на ООН. За това ли е спора? И кой всъщност вече се интересува от тази тема? Нали победителите не ги съдят. От тях не се очакват извинения и признания за направени прегрешения. Какво ще последва от нашето осъждане или оправдаване? Според мен в момента ООН е една организация, която няма никаква възможност да налага някакви общи норми за поведение между отделните държави. Това е големия проблем. ООН беше създадена на базата на един баланс на силите и интересите, какъвто в момента не съществува. Доминацията на една страна(или за да включим целия Запад, цивилизация) в днешния свят и претенциите й за универсалност не може да не доведе до печални събития. Това състояние на нещата крие сериозни опасности за бъдещето на цялото човечество. Така че едно нарушаване на Устава на ООН ми се струва малък детайл. Искам дебело да подчертая, че балансът на силите след Втората световна война не ми харесва. Той беше основан на идеологии и постигнат с насилие.И тъй като ново равновесие рано или късно пак ще бъде установено, страхувам се то да не прилича на предишното.

"Делегирането на тази компетентност не може да стане по друг начин, освен с ИЗРИЧНО упълномощаване." Искам да ми цитираш члена, който казва това. "Последният член в резолюциите на Съвета за сигурност има точно определена функция - посочват, че Съвета за сигурност си запазва правото да взема всички решения по въпроса, т.е. на делегира другиму това право." Обикновенно резолюциите на ООН въобще не касаят глава 7-ма или каквото и да е делегиране на права. Но въпреки това този израз присъства. Това че този член от резолюция показвал липса на делегиране на права не може да бъде вярно, тъй като дори ако е делегирал правата, СС си запазва най-малкото правото да отнеме това което е делегирал на един и да го делегира на друг в един по-късен момент. Тоест този член не гарнтира нищо друго освен обратимост на решението. "Няма никъде и дума в документ на ООН, одобряваща заплахата или употребата на сила от страна на НАТО." Пак ще ти цитирам 1203: 1.Endorses and supports the agreements signed in Belgrade on 16 October 1998 between the Federal Republic of Yugoslavia and the OSCE, and on 15 October 1998 between the Federal Republic of Yugoslavia and NATO, concerning the verification of compliance by the Federal Republic of Yugoslavia and all others concerned in Kosovo with the requirements of its resolution 1199 (1998), and demands the full and prompt implementation of these agreements by the Federal Republic of Yugoslavia ...... 3.Demands that the Federal Republic of Yugoslavia comply fully and swiftly with resolutions 1160 (1998) and 1199 (1998) and cooperate fully with the OSCE Verification Mission in Kosovo and the NATO Air Verification Mission over Kosovo according to the terms of the agreements referred to in paragraph 1 above В по-горния пазаж СС на ООН ИЗРИЧНО одобрява и ИЗИСКВА ФРЮ да спазва споразумението си с НАТО. Същото споразумение е постигнато със заплаха от използване на сила и има за единствена цел да се накара ФРЮ да спазва резолюция 1199 на СС на ООН. Да се интерпетира това по друг начин, означава да твърдиш че съд може да осъди подсъдим на базата на показания изтръгнати с мъчение, например, но самата присъда да е редовна и законна.

Въпросът не е да вярваш, а да знаеш и да докажеш своето знание. Вярата я остави на вярващите (било то християни, мюсулмани или индуисти).

Правните субекти преследват своите цели.За осъществяването на тези цели те формират своята воля и я правят дотояние на другите субекти чрез съответните волеизявления (качество на юридическите действия). Има една съществена особеност при правните субекти, които не са физически лица (частни корпоративни структури,държавни структури,международни и междудържавни структури). Поради своето естество, те формират и проявяват своята воля посредством определени органи. За да е валидна тази воля, нормата предписва изисквания от формален характер по отношение на волеизявлението. Формата се отнася до няколко елемента: -за да се признае наличието на воля, абсолютно необходимо е наличието на изрично волеизявление.Редките случаи когато съответния орган не вземе формално решение в отговор на друго волеизявление (например липса на отговор на оферта от друга корпорация или непроизнасяне на администрацията по частно искане за издаване на административен акт), това се тълкува като мълчалив отказ.С една дума, наличието на волята не може да се преполага, освен в случая когато нормата изрично е предзадала определено съдържание на липсата на волеизявление; -за да е валидно това волеизявление, неговата форма следва да отговаря напълно на формалните изисквания на правната норма - по процедурата по която се приема и по атрибутите на самото волеизявление; Изобщо, правото винаги е отдавало съществено значение на формата на всяко юридическо действие. Съотнесено към разглеждания случай за Съвета за сигурност на ООН, това означава че: -волята на Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за съществуваща, трябва да бъде изрично заявена (както в резолюцията за Ирак/Кувейт); -волята Съвета за сигурност като колективен орган на организацията ООН, за да бъде призната за валидна, трябва да бъде изявена по точно определена процедура и в точно определена форма;

Ще спра да отговарям на постинги на тази тема, които не съдържат ясно и точно цитиране (може и на два езика ако искаш) на "точно определена процедура и в точно определена форма", която дефинира изявата на волята на СС като валидна. На няколко пъти поисках да ми бъде посочено мястото къде в Устава пише че тъкмо и точно този начин (както в случай с Кувейт) е изискуемата форма на заявяване на волята на СС по членовете касаещи глава 7-ма. Чакам.

Не държа да ми отговаряш. Може да го усукваш и увърташ, както си искаш. Но фактите са прости. За всяка конкретна употреба на сила се изисква изрично разрешение на СС. Такова не е давано, а и не би могло поради позицията на Русия и Китай. Следователно НАТО е нарушило Устава на ООН. Но кво от това. Както отбелязах, на кой му пука? И според мен, някой да ме поправи, ако греша, резолюция 1203 одобрява постигнатите споразумения, а не заплахата със сила от страна на пакта.

Наистина най-добре е да спреш да демонстрираш упоритото си и нелечимо невежество.

Невероятно нахалство!!! Вместо искания цитат - локум за "невежеството" на опонента...

Невероятно и нетърпимо нахалство е твоето отричане на очевидното! Помисли върху следния въпрос - преди да става дума за това кой да употреби сила (т.е. преди да се стигне до самото упълномощаване по реда на чл.43), е необходимо решение изобщо дали да се употреби сила. Статья 42 Если Совет Безопасности сочтет, что меры, предусмотренные в статье 41, могут оказаться недостаточными или уже оказались недостаточными, он уполномочивается предпринимать такие действия воздушными, морскими или сухопутными силами, какие окажутся необходимыми для поддержания или восстановления международного мира и безопасности. Такие действия могут включать демонстрации, блокаду и другие операции воздушных, морских или сухопутных сил Членов Организаци Няма такава резолюция на Съвета за сигурност, в която да става дума за употреба на сила спрямо СР Югославия. Що се отнася до формата, за която става дума, тя е указана:Статья 43 1. Все Члены Организации для того, чтобы внести свой вклад в дело поддержания международного мира и безопасности, обязуются предоставлять в распоряжение Совета Безопасности по его требованию и в соответствии с особым соглашением или соглашениями необходимые для поддержания международного мира и безопасности вооруженные силы, помощь и соответствующие средства обслуживания, включая право прохода. 2. Такое соглашение или соглашения определяют численность и род войск, степень их готовности и их общее расположение и характер предоставляемых средств обслуживания и помощи. 3. Переговоры о заключении соглашения или соглашений предпринимаются в возможно кратчайший срок по инициативе Совета Безопасности. Они заключаются между Советом Безопасности и Членами Организации или между Советом Безопасности и группами Членов Организации и подлежат ратификации подписавшими их государствами, в соответствии с их конституционной процедурой. Изобщо, забележи, че навсякъде става дума за това Съвета за сигурност ДА ПОИСКА от страна-член на ООН съдействие посредством използване на въоръжените й сили.

Не се извинявам, писна ми от левичарски писания. Вечно оспорване на фактите с единствана цел че всичко от САЩ и НАТА е престапно. Според мене "той не е" наясно за света изван кориците на кпсс

Статья 42 Если Совет Безопасности сочтет, что меры, предусмотренные в статье 41, могут оказаться недостаточными или уже оказались недостаточными, он уполномочивается предпринимать такие действия воздушными, морскими или сухопутными силами, какие окажутся необходимыми для поддержания или восстановления международного мира и безопасности. Такие действия могут включать демонстрации, блокаду и другие операции воздушных, морских или сухопутных сил Членов Организаци А според теб какво е съдържанието на резолюция 1203? Там ясно се казва че тъй като страните в конфликта не са се съобразили с разпорежданията на предините две резолюции на съвета (включае ембарго), се предприемат следните допълнителни мерки: и следва изброяване като още в първа точка изрично се одобрява и се изисква спазването на споразумението с НАТО, което не се занимава с нищо друго освен определянето на броя на умиротвиртелните сили които трябва да се въведат в областта, числеността на наблюдателите, реда за въздушно наблюдение, изискването за изключване на военните радари на ФРЮ, намаляването на въоръжените сили на ФРЮ в областта и други конкретни военно-технически мерки. Същото се отнася и за член 43. Аз просто не мога да разбера как е възможно черно на бяло организацията да изисква спазване на съглашението в НАТО, в което става дума за разполагане на войски и въздушно наблюдение, численост и т.н. и в същото време да се отрича че това не било "соглашение или соглашения определяют численность и род войск, степень их готовности и их общее расположение и характер предоставляемых средств обслуживания и помощи" , които имат за пряка цел спазването на резолюциите на ООН? Но още по-фрапантно е че все още няма отговор от твоя страна като юрист, как е възможно, СС на ООН на одобри и изисква спазването на споразумение постигнато под заплахата за използване на сила, което вари го, печи го, предствялява агресия по смисъла същия този Устав на ООН? Ще отговориш ли на този въпрос? Това е все едно България да нападне Румъния, да речем, да завземе Северна Добруджа, Румъния да подпише капитулация и ООН да изисква да се спазват клаузите на капитулацията. Но остави такива хипотетични примери. В Косово имаме почти три месеца въздушни атаки, за които ти твърдиш че са незаконни и предствляват агресия и изведнъж ни в клин ни в ръкав, ООН вместо да накаже агресора, изкарва резолюция в която се фиксират резултатите от агресията и агресора се натоварва с конкретни решения относно претворяването на решенията на ООН в дела. Има три възможности: или СС на ООН е банда престъпници, или международното право е батак който всеки го използва за пропагандни цели, или Той НЕ Е и други подобни негови колеги не разбират или се правят че не разбират от собствената си професия. Избери си коя възможност избираш.

Добре, Ех-Пешо, значи някой в Сърбия трябваше да бъде наказан и омаломощен за да не може повече да тормози албанското население, опитвайки се насила да го изсели на юг. Така ги разбираха нещата натовците и американците. Друг е въпрос, че сърбите не бяха съгласни, но това няма да го коментирам. Та от тука следва, че някакви силови действия трябваше да бъдат предприети от страна на НАТО и САЩ, защото те не бяха съгласни с изселването на албанци. Но хайде сега да помислим, срещу кого е трябвало тези силови действия да бъдат насочени за да се прекрати изселването. " Клин клин избива", това не може да се отрече, че е неправилно. Но нали все пак западноевропейците и американците, като цивилизовани и загрижени за недопускането на странични и случайни поражения, бяха длъжни да приложат най-безопасни и пресметнати удари. Те твърдяха, че си поставяха за цел да избягват нежелани унищожения и да не допускат невинни хора/албанци, сърби и други/ да загиват. Хора, които не са имали нищо общо със сръбската армия и правителство трябваше да бъдат съхранени. САЩ провъзгласяваха, че имаха намерението да действат така, че невинни сърби и албанци да бъдат запазени от бомбардировките. И точно тука е най-важният момент. Дай да помислим! Натовците и американците, като най-разумно, предвидливо и цивилизовано, не трябваше ли да нанясат своите удари по самата сръбска армия, именно която прокуждаше албанците от селата и къщите им? Аз съм на мнението , че така трябваше да се действа. А то не само, че американците не са се стремили да не нанасят удари по невинни хора, а те направо, по най-варварски и долен начин, нарочно изпращаха по няколко стотин бойни самолети всяка нощ да пускат бомби по столицата Белград и няколко други значително големи града. Тези самолети бомбардираха жилижни сгради, ех-Пешо, те бомбардираха движещите се коли и автобуси по централните улици, бомбардираха мостове, училища, няколко болници, къщи. Ех-Пешо, американците нарочно заръчваха на своите пилоти да се стремят да нанасят колкото се може повече удари по цивилни обекти за да бъдат унищожавани колкото се може повече живи, невинни хорица и колкото се може повече сгради да бъдат разрушавани. Това основно ставаше в самата столица, Ниш, Пирот, Алексенац, Нови Сад и други градове. Ех-Пешо, къде беше проявената цивилизованст и внимателност от страна на американците? Именно върху това трябва да се замислим. Американците се проявиха като агресори, безпощадни унищожители, безкрупулни убийци, фашисти ако щеш. Така те вървяха към и си постигнаха една от основните цели-а тя беше не да се разбие сръбската армия, а правителството да бъде принудено да нареди на армията да прекрати операциите си в Косово. Американците трябваше да се борят със самата сръбска армия и да се опитат да я разбият ако трябва. Те трябваше да се опитат да унищожат повечето от танковете, самолетите и другите оръжия на сърбите, а НЕ да бомбардирват невинното сръбско население в градовете, да го изтощават, избиват и въобще да го карат да страда. Американците не трябваше да довеждат до пълна мизерия сръбското население с единствената си цел по този начин да принудят правителството да си изтегли армиите. Този метод на воюване беше класически и най-унищожителен, с най-много последици и жертви. А американците твърдяха, че щяха да водят модерна война, за да може невинното население да бъде предпазено от ударите. Но те не приложиха никакви модерни тактики, а си действаха както си знаят, както беше най-изгодно и лесно за тях. Американците се проявиха като зверове, като чудовища и кръвопийци. Те имаха право да воюват както си искат, но някак си те избраха много варварски и жесток начин. Казваха едно, а правеха съвсем друго. Не беше честна война. Това да отидеш и да съсипеш градовете на мирното население, и да го накараш да се изпокрие по мазета и подземия, както през войната, и хората да не смеят да се покажат да вдишат въздух, е нечовешко, престъпно, направо непростимо и отвратително. Американците предпочетоха този вариант, защото те фактически не бяха в състояние да воюват на суша със сръбската армия. Ако ще и няколко стотин хилядна армия да бяха изпратили, тя щеше да бъде унищожена от сърбите и сърбите щяха да победят. Щеше да бъде поредния позор и унижение за великите САЩ и тяхната "непобедима " армия. Но те го знаеха това много добре и затова не изпратиха сухоземни войски. А само със самолети ако ще и една година да бяха бомбардирали онези планини и чукари из Косово, сърбите нямаше да се дадат. Американците не са способни да воюват на суша и войната в Косово го доказа това. Американците никога нямаше да победят сърбите ако не бяха използвали самолети за бомбардирване на Белград и останалите важни градове. Нямаха никакви шансове, щаха да бъдат загубени. А на сушата щяха да преживеят не втори Виетнам, а такъв ужас какъвто никога не са били преживявали дотогава. Ех-Пешо, аз не те питам защо американците бомбардирваха градовете и погубиха хиляди невинни хора. Идеално ясно е защо го направиха. Защото иначе не можеха да си осигурат победа и постигане на целта. Аз ти казвам, че техните действия бяха потресаващо жестоки и че американците бяха и са запхлаха за стабилността, мира, сигурността и спокойствието в Европа, и особено на Балканите. Американците приложиха класическа война, а по-ужасно нещо от класическа война не съществува. Ние никога няма да можем да си представим как са се чувствали сърбите по улиците на Белград по време на бомбардировките. Никога няма да разберем какво са преживели и как са го преживели. Действията на американците са за безкомпромисно осъждане, но проблема е, че победителите няма кой да ги осъди. Те си присвояват правото да раздават правосъдие и да наказват на собствена воля. Чрез една класическа война, една страна като Сърбия може да бъде докарана до такова положение, че никога да не е в състояние да се възстанови след това. Сръбският народ никога няма да може да се съвземе напълно и да навакса загубеното и жертвите. Да не споменаваме за бомбардировките по електрическите блокове и мрежи и как тези неща се отразиха на сръбския народ. В 21-ви век сме ех-Пешо, подобни действия като тези на НАТО/САЩ не може да се тълкуват по никакъв друг начин, освен като зверска агресия и варварщина. Американците показаха що за хора са и на какви жестоки престъпления са способни. Това е техния манталитет и цивилизованост. В това се състои техния морал и добронамереност. САЩ е заплаха за света и народите. Американците трябваше да си позволят да нанасят удари само срещу самата сръбска армия, а не нарочно да си поставят за цел да изтребват невинното население. Не трябваше да разрушават публични и частни и цивилни обекти. Видяхме ги какво струват. Американците нямат уважение за другите народи и държави. Те не ценят живота на хората и не го щадят. За тях са важни само техните интереси и нужди. В името на постигането на целите си, са готови да минават през трупове. Американците не се интересуват, че от техните действия страдат хиляди и десетки хиляди човешки същества. Американците не са хора, а злодеи и кръвопийци. Те са расисти и антисемити. Фашисти и комунисти са. Те са долни, гадни, цивилизационно изостанали примитивни, вредни и опасни същества. В САЩ цари неописуема изродщина, тахната система е жестоко деформирана и уродлива и това им се отразява на всичките. Ех-Пешо, разбери, американците са виновни престъпници, които трябва да бъдат наказани. Унищожиха една суверенна и незастрашаваща никого страна. Американците не може и не трябва да бъдат оправдавани за това, което направиха. То беше потресаващо. Сега продължават в същия дух,защитавайки и снабдявайки с оръжия и пари цяла една терористична банда, цяло едно престъпно албанско общество и няма да престанат докато не очистят Сърбия от сръбски елементи. Американците създадоха ,възстановиха и сега поддържат най-опасната терористична организация в света и я използват за собствени цели. Цяла Европа ще страда от косовските бандитски формирования, и от това, че САЩ ги закриля и им съдейства. Американците са изключително виновни и дано да се намери някой или някои, които ще се наемат и ще успеят да ги осъдят. С тази класическа война те дестабилизираха Балканите трайно и създадоха такива етнически конфликти, от които ще патим много и от които ще бъдем погубени. САЩ правят всичко възможно за да предизвикват сръбското правителство и армия и така да използват това като прецедент за по-нататашните им действия. Плановете им са пагубни за нас. Ще " умиротворят " едно хебаво те Балканите и чак тогава ще ни оставят на мира, или поне това, което ще е останало от нас. С уважение

Аз вече отдавна нямам сили да се боря с марксистката философска школа!Учудва ме търпението ви Той не е и Боби макар че сте с по-пресни сили от мен! :))))) П.П.Обаче няма смисъл....

Нали ставаше дума за процедура? Ето я процедурата: Статья 43 1...предоставлять в распоряжение Совета Безопасности по его требованию (!) и в соответствии с особым соглашением или соглашениями ... 2.Такое соглашение или соглашения определяют численность и род войск, степень их готовности и их общее расположение и .... 3.Переговоры о заключении соглашения или соглашений предпринимаются ... Казано е пределно ясно и точно. Такива преговори и съглашения няма нито преди Рез.1203, нито през февруари-март 1999г. Отделно от това, въпросът за конкретните въпроси на използване на въоръжени сили от името на ООН подлежи на решаване в Съвета за сигурност: Статья 42 ...он(!) уполномочивается предпринимать такие действия... Действията, следователно, се предприемат от Съвета за сигурност.С негови собствени актове.И нему принадлежи командването и координацията на въоръжените действия. Значи, ако иска да прехвърли другиму конкретното провеждане на действията по чл.42, Съветът за сигурност трябва да го направи по начина, познат от войната срещу Ирак - "упълномощава се...." и пр. Сега за Резолюция 1203. Споменаваш "...умиротвиртелните сили които трябва да се въведат в областта..." и базираш нататък свободните си тълкувания върху това. Всъщност, в тази резолюция никъде не става дума за въвеждане на въоръжени умиритворителни сили в Косово! Става дума за създаване на режим за наблюдение, провеждан от невъоръжени лица и екипи (2000 невъоръжени контрольори - чл.IV т.1 S/1998/978) и от невъоръжени самолети на НАТО (небойни разузнавателни апарати - Въведение S/1998/991). И на двете мисии е възложено да наблюдават и регистрират въпросите по изпълнението на съответните резолюции, но не са оправомощени да предприемат, а само да предлагат на Съвета за сигурност други мерки. Сега аз, от своя страна, ще ти предложа да си избереш - не си чел въпросната резолюция и въпросните споразумения или съзнателно си измисляш несъществуващи аргументи. Следващия съществен момент относно рез.1203 е този, че Съветът за сигурност до 24-ти март 1999г. не се е произнасял по въпроса за спазването или неспазването й. Следователно, няма акт на Съвета за сигурност, с което да е установено дали тя е приложена и дали взетите от нея мерки са се оказали достатъчни или не. В този случай къде е приложен чл.42 от Устава: Если Совет Безопасности сочтет, что меры, предусмотренные в статье 41, могут оказаться недостаточными или уже оказались недостаточными... Колкото и да го въртиш и усукваш, няма как да изкараш, че войната срщу Югославия се водеше от ООН. Впрочем, и твоите кумири от НАТО не смееха да се позовават на такива очевидни фалшификации. Стига толкова.

... относно съдържанието на резолюция 1203. Тъй като наистина в тези съглашения не става дума за военни части, мога единствено да призная че в този случай не съм прав. Макар че би ми било интересно да дискутираме документите (решения на СС, писма на НАТО, договор в Рамбуйе, Контактна група) през периода 28 януари - 19 март, ще се въздържа от това. Само искам обаче да чуя нещо, за което ти на няколко пъти предпочете да запазиш мълчание: Как е възможно, СС на ООН на одобри и изисква спазването на споразумение постигнато под заплахата за използване на сила, което вари го, печи го, предствялява агресия по смисъла на същия този Устав на ООН? Как е възможно в Косово да имаме почти три месеца въздушни атаки, за които ти твърдиш че са незаконни и предствляват агресия и изведнъж ни в клин ни в ръкав, ООН вместо да накаже агресора, изкарва резолюция в която се фиксират резултатите от агресията и агресорът се натоварва с конкретни решения относно претворяването на решенията на ООН в дела. Ще повторя и изборът който имаш: или СС на ООН е банда престъпници, или международното право е батак който всеки го използва за пропагандни цели, или Той НЕ Е и други подобни негови колеги не разбират или се правят че не разбират от собствената си професия.

В контекста на това, което писах по-горе за волеизявленията като юридически действия, очевидно има дефект във волеизявлението на югославската страна, чието съгласие идва под въздействието на направомерна употеба на сила (това е фигуративно казано, подобен род квалификации се отнасят преди всичко за волеизявления на физически лица, просто маркирам най-общо). Проблемът е в избора между политическа целесъобразност и юридическа перфектност, който е направен при очевидно разминаване между двете. Е, сега ситуацията е близка до тази с Унгария от 1956г. и Чехословакия от 1968г.На всички е известно че има грубо нарушение, но всички си затварят очите. Защо? Защото институцията, която следва да "отсъди" се ръководи не от върховенството на нормата, на закона (както безусловно е при един съд - ето една причина да не се правят абсолютни аналогии между Съвета за сигурност и съд), а от върховенството на общата воля на съставляващите го субекти в преследване на главната декларирана цел: "Статья 1 Организация Объединенных Наций преследует Цели: 1. Поддерживать международный мир и безопасность..."

А-а-а, ех-Пешо, по-внимателно с Добруджа! :))))) Сегашният лидер на Румъния не се казва Антонеску, а Константинеску, и не гарантирам доколко може да се разчита на него. :) Поздрави Генерал Антонеску