Четох по-долу дебата за НАТО и това дали с "хуманитарната си мисия" в Косово се е нарушило международното право!Привеждам по-долу една статия, на която попаднах още в началото на бомбардировките. *Авторът е дипломат от кариерата и преподавател по международно право* Kазуса “Косово” е подигравка с международното право. Цялата ситуация около Югославия е пример за изместване на правните аргументи с неправни автор: Владимир Шейтанов "Посегателството към суверенитета е несъмнено едно от най-големите престъпления и никое не е имало по-ужасни последици. Ако суверенитетът се олицетворява от една глава и тази глава стане жертва на посегателство, престъплението е още по-жестоко", казва Жозеф дьо Местр, дипломат от френската провинция Савоя, преди повече от 200 години. Каква е международно-правната природа на прилагането на сила срещу Югославия? Съобразени ли са действията на Югоармията в Косово с международното хуманитарно право? Напоследък, доста родни политически първолаци, с държавнически тоги очевидно не по мярка, поднасят на обществото политическите си пристрастия за решаване на балканската криза. Същевременно, забравят или не знаят, че държавното управление, в т.ч. в международната област, е преди всичко територия на юридическата мисъл и практика, а после всякаква друга. Подобна "начетеност" буди оправдани страхове. Всяка юриспруденция, без разлика на национална школа, ще насочи правния анализ в няколко направления: Прилагането на военни мерки срещу държавата за промяна на нейната вътрешна и външна политика. Правомерно ли е подобно прилагане на сила срещу държава? Не, защото противоречи на принципа на суверенитета. От 1929 г., след подписването на пакта "Бриан-Келог", международното право не позволява това. По-късно това става императивна правна норма, с вписването му в чл.2 на Устава на ООН през 1945г. Прилагането на военна сила е правомерно единствено в трите ситуации, визирани в Глава VII на Устава на ООН - при заплаха за мира, нарушение на мира и актове на агресия. Управомощен да предприеме въоръжени действия при наличие на едно от тези основания е единствено Съветът за сигурност (чл.42). Регионална организация, може да поеме от Съвета за сигурност тези му функции, (чл.53), само след негово разрешение в експлицитна форма. Липсата на съгласие на Съвета за сигурност прави подобни действия неправомерни. Неправомерното прилагане на сила нарушава чл.1 и Глава VII на Устава на ООН. Някои юристи считат, че с Косово бе създаден прецедент за заобикаляне правото на вето в Съвета за сигурност. Прилагането на въоръжена сила в нарушение на Устава на ООН, според чл.2 и чл.3 на Резолюция на Общото събрание на ООН от 1974 г., от своя страна, е основание за международни действия в изпълнение на чл.53, включително и военни действия, предприети по решение на Съвета за сигурност. Тази правна хипотеза, малко вероятна на практика, глобализира спора де юре. От регионален на Балканите го превръща в универсален - между постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Рискът от подобна глобализация е една от най-високите цени на конфликта за международната общност, включително и България. Бяха ли изчерпани всички мирни средства? Сериозните дипломатически усилия са неоспорим факт. Друг е въпросът, дали всичко в тях съответствуваше на духа и буквата на правилата за водене на дипломатически преговори. Опираме до това, правомерно ли е да бъде приложен натиск за налагане на един международен договор. Но главното е - не бяха използвани докрай дори средствата, посочени в чл.41 на Устава на ООН. Несъстоятелно от международноправна гледна точка е да се разсъждава в категориите на нещо като преклузивен срок за намиране на мирно решение на конфликти. Какво е отражението на прилагането на сила върху съвременното международно право? Създава се прецедент за нарушаване на императивни норми на Устава на ООН. Това подкопава цялата система на съвременното международно право, изградена върху чл.1 и чл.2 и в изпълнение на чл.103 на Устава. В това се състои главната опасност. Неприложимостта на сила и отказът от войната като средство за решаване на международни спорове произтича не само от отделни международни договори, а от цели пет дяла на международното право. Това са: източници на международното право, право на международната сигурност, международноправна закрила на правата на човека, международноправни средства за мирно решаване на спорове, право на международната сигурност. Би било излишно разточителство на време да се цитират в този смисъл отделни международноправни актове. Всеки международен договор в някои от посочените дялове се опира на Устава на ООН. Пряко свързан с горните дялове е и международното хуманитарно право. То третира правата на гражданското население, бежанците по време на война и др. правни институти. Крайно непрофесионални са изказвания "от движение", че тромавостта на Съвета за сигурност оправдавал поемането на неговите функции от друга организация. Компетенциите на Съвета за сигурност не са субсидирани и е правен абсурд изземването им да се оправдава с неюридически аргументи. Прилага ли се последователно международното право към кризата около Косово? В ситуацията с Югославия, имаме многоаспектно нарушение на върховенството на закона. Първо - цялата ситуация около Югославия е пример за неправомерна подмяна на правни с неправни аргументи. По повод на войната, у нас и в чужбина се цитират норми от най-различен морален, етичен, културологичен, цивилизационен или политически характер. Но това не е действащо международно право, което трябва да се спазва. Второ - неприлагането на Устава на ООН, дори при досегашната висока хуманитарна цена, е правонарушение. Dura fex zed fex - твърд закон, но закон. Трето - правната норма не се прилага еднакво задължително за всички членове на международната общност. В ситуации, аналогични на тази в Югославия, в Близкия Изток, Южна Африка, Кампучия, Кюрдистан не бе приложена сила за опазване на международния мир и сигурност. Ако бомбардировките срещу Югославия са правна санкция за етническото прочистване на албанското население в Косово, то каква трябваше да бъде санкцията за етническото прочистване на сърбите в Сръбска Крайна от страна на Хърватската армия през 1995г. Нека не забравяме, че върховенството на закона е едно от юридическите условия за присъединяване на асоциираните страни към ЕС, според критериите от Маастрихт. Застрашено ли е правото на живот на гражданите на Югославия в контекста на военните действия? Европейското право отрече смъртното наказание, дори за извършено престъпление. В края на 1998г. България също отмени смъртното наказание с промени в Наказателния кодекс. Същевременно, бомбардировките отнемат живот на невинни цивилни граждани. Загинаха вече десетки хора. Трудно може да се намери юридически аргумент за оправдание на логическата несъвместимост между охраната на правото на живот на отделната личност, дори при доказано тежко престъпление, с отнемането на същото право на невинни цивилни граждани. Могат ли бомбардировките да бъдат правно средство за спиране на хуманитарна катастрофа? Уставът на ООН не посочва подобно основание за прилагане на сила в международните отношения (чл.42). Нещо повече, смъртта на гражданско население от бомбардировките е част от хуманитарната катастрофа. Неоправдани от гледна точка на Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданските лица по време на война от 1949 г., и разрушаването на обекти от съществено значение за гражданското население като мостове, ТЕЦ, болници, ж.п.линии и др. От своя страна, насилственото етническото прочистване на албанското население Косово няма свое правно основание. Фактическата обстановка в Косово следва да се съпостави с чл.3, чл.14 и чл.41 от Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданските лица по време на война от 1949 г. Преместването на такива огромни маси албанско население от една държава в друга, при това с прилагане на насилие, не може да се подведе по чл.14 и чл.79 от Конвенцията. Повече от всякога, в условията на тотална дестабилизация на ситуацията на Балканите и в Европа, светът трябва да се стреми към прилагането на системата на международното право. Тя бе създадена именно за овладяване на подобни кризи и минимизиране на тяхната човешка и цивилизационна цена. Тези две деяния са криминализирани от международното право. Те бяха забранени от чл.63 от предишната Конституция на България. Като правна квалификация те представляват престъпление против мира и човечеството. Чл.63 отпадна от сегашната Конституция, очевидно малко преждевременно. Редица изказвания на обществени фигури у нас биха могли днес да бъдат анализирани от гл.т. на правния състав. Как могат да се квалифицират другояче откровени изказвания, че срещу суверенна държава следва да се използва военна сила, (па дори и като крайна мярка). Хуманитарната катастрофа можеше да бъде избегната на международноправна основа, прилагана еднакво и задължително към всички страни в конфликта.

...zakonite sa pisani za da se spazvat spor njama no i ti sam znaesh kolko choveshki sadbi sa smazali sashtite tezi zakoni - vse pak razgarni broja na "NATIONAL GEOGRAPHIC" ot fevruari 2000 godina tam ima snimki napraveni ot frenski gurnalist. Kato dopalnenie edna ot Natovskite raketi udari kashta v Zapadnite pokrainini pomnja mnogo dobre tozi epizod i imashe gertvi. Prez 90 godina predlogih na mestnite vodachi na VMRO vav Varna da organozirame publichen prozces za tezi koito sa zalogili vremennite bombi na balkanite a tova sa vse vidni politizci na Anglija ,Franzcija, Germanija , Italija razbira se nikoi ne zastiti idejata beshe prekaleno luda , no spored men nai-goljamata ludost se sluchi v posledvaloto desetiletie ... giv i zdrav

"Същевременно, забравят или не знаят, че държавното управление, в т.ч. в международната област, е преди всичко територия на юридическата мисъл и практика, а после всякаква друга. Подобна "начетеност" буди оправдани страхове." Преди всичко държавното управление е територия на реалните човешки взаимоотношения - икономически, политически и културни, които възприемат юридическа форма. Не правната норма конституира реалността, а реалността конституира правната норма. Иначе по логиката на автора светът трябваше да е замръзнал на нивото си от законите на Хамурапи и цар Соломон. Подобна "начетеност" в един преподавател буди много сериозни страхове за подготовката която получават неговите ученици. За останалите безмислени усилия да се изкара международното право стройна и непротиворечива система вече стана дума в темите по-долу.

Има и този закон "Ако управлението на една даржава накърни и потапчи правата на част от поданиците, ООН има право де се намеси дори да използва сила."

Зависи от коя гледна точка се тълкува "даржава накърни и потапчи правата на част от поданиците".В случая кой на кого беше потъпкал правата преди войната,не се знаеше.Или се знаеше...,но се обръщаше обратно-типично поведение на параноици! Българине-е-е-е,кога ще се научеш да пишеш на български!

прав си! Но за съжаление от време оно победителите не ги съдат!:((((( Всичко най-хубаво

Пешо, разбрахме, че си много упорит, но съгласи се, че хував или лош закона си е закон и докъто той е в сила трябва да се спазва. Прав си, че нищо не стои на място и постоянно се променя. Верно е , че може да се случи така, че дадеен закон или пакет от закони де не е повече адекватен на действителност и трябва да бъде съответно изменен, но затова си има пътища. Вярно е също, че подобно на един парламент и в ООН промяната или актуализацията не би била нито бърза нито лесна, но това е цената на демокрацията и мирът и това е единствения легитимен път. Другото е престъпление и игра с огъня в който могът да изгорят всички. С обяснение от типът " този закон не е повече адекватен и затова постъпих тъй" свършва всяка законноста и започва анархията Пешо! Подобни обяснения са недопустими в която и да е страна и най малео в USA, но те са хиляди пъти по опасни в днешният натъпкан с ядрено, химическа и бактериологическо и не знам какво си още оръжие свят, когато се прилагат в международен месщаб. Или на теб ти е все едно, считаш че там си недостижим? Повече от достатъчно интелигентн си за да осъзнаеш тези прости истини и аз съм сигурен, че не ти казвам нищо ново. Мисля си само защо упорстван толкова неистово и си готов на всичко само и само да не признаеш очевидни истини. Само от упорство ли е това ти поведение??????????

Категорично възразявам! Функцията на правната норма не е да регистрира протичането на обществените отношения, а да ги моделира посредством предварително предписан от нея начин на протичането им. Нормативната система, естествено, също търпи промени и развитие.Но това следва да става посредством предвидените вътре в самата система механизми.

На какъв език да го кажа че най-накрая да го вденете - законът дори формално не е нарушен. Има резолюция на Съвета за сигурност, която одобрява действията на НАТО. Това е прецедент, който става 5.5. месеца преди въпросните бомбардировки. При положение че т.нар международно право е един турулюк гювеч от принципи и норми, без ясни правила кога прецедентът и кога нормата е с предимство, и забележете, без да се конкретизира устава на ООН каква точно техническа процедура се използва за прилагането му, се получава така че въпросния акт на СС на ООН, действа като одобрителна санкция за действията на НАТО. Това е. Адски е просто. По силата на член 39 глава 7-ма от устава на ООН, СС на ООН определя кога даден конфликт е от компетенцията на международната общност и какви мерки да се вземат съгласно член 41 и 42: Article 39 The Security Council shall determine the existence of any threat to the peace, breach of the peace, or act of aggression and shall make recommendations, or decide what measures shall be taken in accordance with Articles 41 and 42, to maintain or restore international peace and security. А ето ги и член 41 и 42: Article 41 The Security Council may decide what measures not involving the use of armed force are to be employed to give effect to its decisions, and it may call upon the Members of the United Nations to apply such measures. These may include complete or partial interruption of economic relations and of rail, sea, air, postal, telegraphic, radio, and other means of communication, and the severance of diplomatic relations. Article 42 Should the Security Council consider that measures provided for in Article 41 would be inadequate or have proved to be inadequate, it may take such action by air, sea, or land forces as may be necessary to maintain or restore international peace and security. Such action may include demonstrations, blockade, and other operations by air, sea, or land forces of Members of the United Nations. Значи първо през март 1998, а след това и през септември същата година, СС на ООН излиза с две резолюции, които изпълняват неговите функции по член 39. Определен е конфликта - ФРЮ - Косовски албанци. Въведени са санкции, ембарго и т.н., указани са задълженията на двете страни какво да правят по-нататък. И в двете резолюции определено тежестта пада върху задълженията на органите на ФРЮ, тъй като те са инициатори на конфликта. ФРЮ не ебава и продължава да си прави каквото си иска. НАТО ги заплашва със сила, ако не изпълнят разпоредбите на ООН. ФРЮ клеква и подписва договор с НАТО че ще предприеме точно определени стъпки за да задоволи исканията на ООН. СС на ООН излиза със резолюция в която се изказва пълната подкрепа на организацията за действията на НАТО. Тоест за първи път СС на ООН недвусмислено завява че няма нищо против използването на заплаха и сила от страна на НАТО за да се регулира конфликта. Следват пак хитруванията на Милошевич, и отказ да се съобрази с договор предстваен от Контактната група (Рамбуйе), а действията и решенията на Контактната група са ИЗРИЧНО одобрени от СС на ООН с решение от 29 януари 1999. Да не говорим че Милошевич нарушава и споразумението с НАТО от 15 октомври, изрично одобрено с резолюция на ООН. Следва предупреждение от Контактната група, изтегляне на пероснала на ООН от Сърбия и бомбени удари. Много голямо разтягане на локуми за международното право от сорта на тези които разтяга Шейтанов ще трябват за да се убеди някой сериозен съд че в по-горе описаните събития не е било спазено международното право. За втори път питам - как не ви светва лампичката че ако наистина имаше сериозни основания и Русия, и Китай нямаше да пропуснат случая да ровят колкото се може по-надълбоко и да извлекат дивиденти. Та такъв случай не пада от небето всеки ден. Но те не го направиха. Просто маркираха недоволството си от кумува срама и толкоз. Може би все пак те имат по-сериозни юристи от г-н Шейтанов? Аз питам - защо трябва да се съгласявам с нещо в което не виждам сериозни основания? Само заради ината на моите опоненти дето са си навили на пръста че НАТО е нарушил някакви международни закони ли? Кой е ината в случая?

Пешо, по твойта логика ти нямаш никакво право да ниричаш Милошевич диктатор, а управлението му режим, защото "реалността конституира правната норма". "Подобна "начетеност" в един преподавател буди много сериозни страхове за подготовката която получават неговите ученици." Ами познай от три пъти кого са наели роднините на Българските "нещастници" в Либия за адвокат?! Човекът явно е капацитет в областта на международното право и това е положението!