Колко пъти трябва да се предъвква едно и също? Хайде цитирай документ на Съвета за сигурност, в който да е казано "упълномощавам едикойси да употреби всички необходими средства, включително въоръжена сила".

Един път вече спорихме по този проблем. Становището ти е типичен пример за професионално изкривяване, казано на по-прост език, и превърнато съзнание, казано на малко по-сложен. По силата на своето занятие, всеки професионалист започва да вижда светът през призмата на понятията и представите от неговата си тясна област. И смята че около него се върти света. Простичко казано, ти твърдиш че правната норма е преди човешката практика, което е абсурдно, тъй като човешката практика датира от момента от когато маймуната е слезнала от клона и е станала човек, а правото се появява доста по-късно. (освен ако не кажеш че Устава на ООН иманентно е бил заложен в акта на слизането от клона :))) Също така бих ти обърнал внимание, че ще срещнеш много трудности, за да изведеш например Френската република от "предвидените вътре в самата система механизми" съществуващи при Луи XIV.

Ще се съгласиш ли, че правото има за функция да осигури протичането на обществените отношения по определен модел като прави този (желан) модел задължителен? В такъв случай, как правото ще изпълни функцията си, ако субектите му произволно отхвърлят тази задължителност с мотива, че желаният от правото модел не съответства на социалната действителност?

Не, няма да се съглася, защото практиката на човешките инивиди представлява тяхните отношения и в този смисъл те са причината за всички модели (всеки модел е вид абстракция на реалността), а не тяхно следствие. Друго яче казано, ХОРАТА се отнасят по между си и в това си отнасяне пораждат модели - икономически, политически, културни, правни, ако щеш и сексуални. Правният модел е само една от многото форми на човешкото общуване. Ще ти го опиша и в литературен вид: Някъде нещо става - слънце грее, падат градушки, стават катастрофи, раждат се хора и т.н. Всички тези неща по един или друг начин засягат всеки от нас и неговите специфични интереси. С оглед на тези свои интереси той си поставя някакви особени цели - така че ако може утре да бъде по-добре от днес. След това подбира средствата и действията за постигането на тези си цели. Забелжи че в болшенството от случаите това въобще не е свързано с някакви правни актове - ходиш на театър, каниш на среща готино гадже, пиеш, веселиш се и т.н. В политически план ти търсиш контакти с другите хора за да им съобщиш своите си идеи, да ги подтикнеш към определени действия и настроения. Обаждаш се по телефони, провеждаш разговори на четири очи, говориш на митинги. Всички тези действия, които съставляват същността на човешката практика само ПОНЯКОГА и в точно ОПРЕДЕЛЕН смисъл придобиват правна форма и санкция. Дори и тогава обаче правния модел няма абсолютна сила, защото когато човек или група от хора се сблъска със забрана от страна на правната норма, той има два избора - да я наруши или да наеме адвокат, който да намери дупките в правната норма (тъй като никога няма и не може да има абсолютно съвършенна правна норма) и да се постигне целта която се преследва. Което се прави непрекъснато и ежедневно (то за това адвокатите в САЩ поне са най-богатите и най-мразените хора). Да не говорим вече за такива слабо дефинирани и доста относителни области като международното право. Да, хората непрекъснато отхвърлят, приемат и тълкуват правната норма за своите си специфични цели. В противен случай щяхме да не сме хора, а роботи. Има зададен модел и ние цъкаме ли цъкаме.

Сори Момчиле ама темата ненужно си я адресирал до мен!Още повече че за трети-четвърти път се опитвам да споря с дървени философи за очевидни неща.Разбира се без успех!Подготовката им в социалистическия философски факултет ги е направила не дървени а железни философи!Сега разбирам защо комунизма беше толкова устойчива идеология(не че е победена напълно).С такива старателно подготвени кадри ако не беше рухнал СССР още дълги години да ни мачкат комунистите!Нейсе сега голяма част от тях се подвизават във великата страна на победителите което ме навява на мисълта че и на нея ще и дойде скоро края :)))))! Поздрави! Любо

http://clubs.dir.bg/read.php?f=73&i=30953&t=30911 Там нашия "Не човек а желязо" а иначе казано комунист със философски факултет признава че няма такъв документ което не му пречи да твърди че НАТО има право!Чичко Збиг ряпа да яде!!!

И аз не знам колко пъти трябва да го предъвкваме. Цитирай ми членът в Устава на ООН, който изисква да се употреби израза "упълномощавам едикойси да употреби всички необходими средства, включително въоръжена сила". Има много членове, които позволяват резолюция 1203 и решението на СС от 29 януари да се тълкуват в този смисъл. Устава на ООН дефинира ролята и задачите на действията на СС, но никъде нямаме детайлен правилник, който да описва как точно СС изпълнява своята роля. Пак повтарям че от самата практика на СС не може еднозначно да се определи коя по-точно правна система се използва - нормативна или прецедентна. Но ще ми бъде много интерсно да ми отговориш като юрист на следния въпрос: Допустимо ли е съдът да използва при взимане на своето решение доказателствен материал или документи, придобити по незаконен начин? А ако един път е използвал в своята практика документи или материали (никой копче не е казал за тях), законни ли ще бъдат материали или документи от същото естество в последващата практика на съда?

Мога да отговоря как стоят нещата по смисъла на българския процес.Предполагам, че същото се отнася за повечето от европейските страни. За да се вземе под внимание едно доказателство (т.е. факт, имащ отношение към делото), безусловно необходимо условие е : -да е установено чрез изрично предвидените доказателствени средства (обяснения, показания,протоколи и пр.); -самите доказателствени средства да са събрани и изготвени точно по реда, установен в процесуалния закон (разпити,експертизи и пр. следствени действия); НПК- чл.84 и 85 Всяко отклонение от това задължава съда да не взема предвид съответния твърдян факт.

По твоите разсъждения излиза, че правната норма е чиста фикция, съществуваща само и единствено във възприятието на субекта на правото и съотнасянето й към действията му винаги (стига субектът да пожелае) има за резултат "оправдаването" на тия действия, което става като субектът да изменя ad hoc нормата така че да я направи непротиворечива на осъществения вече от него реален акт. Аз оставам на становището си, че правната норма като абстрактен модел на поведение съществува вън и независимо от волята или възприятието на отделния субект, т.е. тя е част от обективната реалност.

"Диктатор" и "режим" не са правни норми, а грозното лице на човек и власт, които убиват реални хора - не само албанци, а и сърби, които си позволяват да мислят и действат различно от тях. А за Шейтанов - не, мойто момче. Това не е положението. Професионалните качествата на един човек не се определят от титли и обществено положение. От тази логика са си патили много хора, но дано да не си изпатят в случая горките хорица дето в момента ги ползвате ти и твоите съпартийци за пропагандни цели. Аз лично бих ги посъветвал да си наемат юрист който разбира от ислямско право, не от международно.