...резултатите от дискусията за незаконността на намесата на НАТО. Т.нар. Юрист и другия наш юрист Той Не Е, побързаха да се фръцнат и да кажат че повече няма да взимат отношение, при все че ги питах за твърде конкретни от юридическа гледна точка неща. Ако са адвокати и трябва да ви защитават в съда, бих ви посъветвал да не използвате техните услуги - току виж и там се фръцнали и ви оставили да си блъскате галвата в сокаците на вашия случай. Чавдар и Любо подходиха с природната хитрост на по обикновенни хора (не професионалисти) и настояваха да се покаже решение на ООн за бомбардировките. Да, но удариха на камък, тък като резолюция на СС на ООН, одобряваща резулатта от заплахата за изплзване на сила от страна на НАТО съществува (виж 1203 от 24 октомври 1998). Оказва се, че в цялата история черно на бяло има само две неща: 1. СС на ООН ОДОБРЯВА И ПРИВЕТСТВА резултатите от споразумение, постигнато чрез заплаха за използване на сила 2. СС на ООН НИКОГА и НИКЪДЕ не си прави труда да определи НАТО като агресор, нарушаващ международните закони и Устава на ООН. И в този сюблимний момент много хора се изкряскаха "Грабайте телата" и във въздуха полетяха умни разсъждения от сорта на: "Екс, ти толкова ли си наивен, че да очакваш САЩ, Великобританиея и сие, които са членове на СС на ООН да осъдят самите себе си" (Чавдар), "Писна ми от тъпотии, изявленията на Генералния секретар нямат правна стойност" (Той Не Е) и о, какво откровение - "Кой ти е казал че има закон, който да забранява агресията - всеки може да напада другия" (Пивото) (извинявам се за буквални неточности при циатите - по смисъл са). Всъщност, репликата на Пивото май-точно отразява скрития проблем, който гложди нашите антинатовци - правните обвинения срещу НАТО нямат почва под краката си. По простата причина че май самото право не е много чисто. И как може бъде чист един правен процес при който прокурор, съдя и адвокат са едно и също лице - нещо като тежка форма на шизофрения. Това поражда непреодаолими противоречия - от една страна нашия шизофреник е длъжен да кара другите да спазват неговия устав, от друга страна, самият той нарушава въпросния устав на всяка крачака в усилията си да угоди на собствените си множествени личности. Правният процес не е много чист и от чисто академична гледна точка. Не е много ясно всъщност каква правна система имаме - нормативна или прецедентна. От една страна имаме Устав и това дава основание неговите норми да се тълкуват като правни норми, които определят законността на действията на този или онзи. От друга страна обаче в самото функциониране на ООН съществува ясно изразен елемент на прецедентното право - непрекъснато при формулиране на позициите на СС по даден въпрос се правят отпратки към други, вече взети в миналото решения на същия този съвет. Е, пита се тогава, коя правна система е легитимна в случая - позоваването на решения или позоваването на норми? И кой подход е легитимен конкретно в случая - липсата на позоваване към изискванията на парвната норма (санкция за бомбардировки), или наличието на минало решение, което подразбира законността на дадено действие на дадена група държави? Още по-интересно става, от това че ако се замисли човек, в услията си да представят правната норма като върховно изискване, някои се позовават на ПРЕЦЕДЕНТА с Ирак. Всъщност има и още един момент, който независимо от това каква е правната система и психическото здраве на съдията-прокурор-по-съвместителство-адвокат, прави обвиненията че НАТО е нарушило нещо си, твърде несъстоятелни - можеш да наречеш някой в правен смисъл престъпник, само след като съдът го е обявил за такъв. Някой да е чувал за такова нещо относно НАТО? Е, остава другата възможност да наречеш някой престъпник - да го заклеймиш по идеологически съображения. Което разбира се всеки има правото да го прави. Така че, моля ви, наричайте си НАТО каквото си искате - агресори, империалисти, кръвопийци, зелени хапещи змиорки и т.н. - но недейте да се опитвате да прикривате идеологиеските си симпатии към определени политически сили и държави с ЛОКУМИТЕ за нарушаване на международното право. Не са убедителни.

Предлагам международното право да се състои от 2 точки, без всякакви параграфи, алинеи и т.н.: 1. САЩ/НАТО са винаги прави 2. Когато САЩ/НАТО не са прави се прилага т.1 Така харесва ли ти? П.П. 1. Все пак не отговори на въпроса ми (умен или тъп не е важно), който цитираш по-горе. 2. С твоите идеологически барикади силно ми заприличваш на някои латерни

Пешо,хайде да ми попълниш данъчната декларация за миналата година, че яко са ме награбили пак от фискуса. Аз ще ти кажа, какво да свалим, пък ти ще го аргументираш. Както си знаеш.После ще делим.А?

Иначе на онзи въпрос аз не мога да ти отговоря. Не знам дали въобще някой може да ти отговори. Нали затова говоря - че имаме доста тежка форма на институционална шизофрения.

... колко има за сваляне? Макар че вие там в сръбската ДС нямате ли си счетоводители за тази работа? Би трябвало да се грижите сами парите на сръбския народ да не попаднат във фискуса на някой западен агресор.

Не можеш или не искаш, защото отговорът не ти изнася?

Пешо, ти правиш ли известна разлика между международното право и вътрешното право на дадена държава? Замислял ли си се, че между субектите на международното право (разбирано като система от норми - писани или обичайни) не съществуват (по силата на същите тези норми)отношения на власт и подчиненост както между държавата и субектите на вътрешното право? Изобщо, изглежда се опитваш да отречеш самото съществуване на международното право като такова поради липсата на санкция за неговите норми, произтичаща от субординационни отношения.Това е добре обяснимо, имайки предвид колко горещо желеш световно правителство. Е, успяваш да добуташ някак до доктрината "Брежнев", където всичко е ясно и подредено...като в "new world order".

"Замислял ли си се, че между субектите на международното право (разбирано като система от норми - писани или обичайни) не съществуват (по силата на същите тези норми)отношения на власт и подчиненост както между държавата и субектите на вътрешното право? " Извинявам се, но ако не съществуват, за какво спазване на някакви норми от някого може да става дума? От чий зор тогава ти можеш да твърдиш че НАТО е нарушило международните норми, след като твърдиш че не съществуват отношения на подчиненост между него и организацията чиито устав ти твърдиш че НАТО е нарушило? "Изобщо, изглежда се опитваш да отречеш самото съществуване на международното право като такова поради липсата на санкция за неговите норми, произтичаща от субординационни отношения.Това е добре обяснимо, имайки предвид колко горещо желеш световно правителство." Не, аз не отричам съществуването на международно право, само обръщам внимание че в този си вид то представлява един голям батак или поне онази част от него, която се отнася за проблемите по които спорим. И по никакъв начин, базирайки се на него, ти не можеш категорично да квалифицираш действията на една или друга страна като незаконни. Просто размитата граница между писано и прецедентно право в случая дава възможност за толкова вратички и правни лупинги, че самата правна квалификация на действията на дадена страна е практически невъзможна. От друга страна и абсурните процедури за взимане на решение в СС, гарантират че много рядко ще има някакво решение по даден въпрос, което пък превръща въпросното ООН в една голяма говорилня. Надали има полза от него в този му вид. А световното правителство рано или късно ще е необходимо. Наивно е да смяташ че развитието на човешкото общество ще спре на нивото си от 19 век. Все едно да очакваш все още да се управляваме от събранията на племенните вождове. Случаи като този непрекъснато ще подсказват че идеята за национална държава и суверенитет си е изпяла песента.

Екс Пешо, Смяташли че ще дойде дена когато "гласовете от миналото" ще разберат, че тяхната престава за света и международни отношения не се раководят от правилата описан в комунистическите книги. И другото ще спрат ли да далгите описания без факти как Запада и САЩ се стремят да разрошат незаконо прелестния режим на Милошевич.