От форум на форум, от Кран до Давос, като се мине през Seatle се дискутира новия световен ред. Ако обаче, политиците не се споразумеят с икономическите монарси и фиксират правилата на глобализационната игра, не само че няма да се останови нов световен ред, но и както каза в Давос швейцарският президент Адолф Оги " цели икономики, цели нации могат да бъдат тласнати в бездната на депресията". Нито оживените семинари по Интернет-технологиите и перспективите на генетиката, нито посланията на "global leaders" успяха да прикрият опасенията от изпускане на глобализацията извън контрол, извън моралните ,екологичните и социални норми. С две думи - оптимизъм и безспокойство - така определиха организаторите преобладаващите във форума настроения, които тепърва ще се отразяват върху решенията и следващите дискусии в Международната търговска организация в Женева и Ню Йорк. Без глобализацията не може да има ляк срещу мизерията, но и за да има по-правилно преразпределение на благата и икономическата власт процесът трябва да бъде продуктивен, открит, проспериращ, хуманен. Ако хвърлим назад поглед към историята и сравним с това, което се случва днес, ще видим един обратен процес на това, което се е случило след Вестфалийския договор от 1648 година, когато са се поставили основите на стария "тогавашния нов" световен ред, този на държавите-нации, на уедряването, суверинитетът начело. Разни малки територии, графства, папства, княжества са се обединили. След време идва и индустриалната революция, класовите борби, изострянето на националната чувствителност/нищо общо с националната гордост и сцепление/ и пагостния национализъм, после войните. Сега информацията и технологиите позволяват да се дава ход на нова тенденция, светът върви към разпръскване на власт към нови партньори. Политическият и финансов елит разбира, че не може да поведе успешно човечеството към 21-ия век без решаващата дума на третия партньор - обществото. В Давос вече имаха предвид стълкновенията в Seatle, които показаха грандиозната сила на съвременното общество, това, което си служи с Интернет и има намерение да използва технологическия прогрес за да се справи с бедността и ограничи настървлението към печалбата. Политици и финансисти вече не могат да игнорират новите морални хакери на турбо-капитализма* каквито са протестиращите фармъри, работещите в мултинационалните гиганти, еколозите, представителите на християнските религии и на Исляма, синдикалисти и он-жета/неправителствените организации/. Без тяхното включване в процеса на глобализацията и вслушване в легитимния им протестен глас изразен в ООН, МВФ, МТО и др. подобни организации, препятствията ще бъдат непреодолими за националните правителства, които няма да могат да изпълняват своята роля - направляваща и улесняваща икономическото, политическото и културното развитие на своите народи. Ето защо лидерите в Даво казват ясно - Печалба да, но не само! Трябва да се подпомогнат бедните страни не само чрез опрощаване на натрупаните дългове, но и чрез достъп до новостите, чрез което по-бързо биха се приспособили и биха избегнали трудности и грешки допуснати от богатите страни, с опит. Прогрес, който няма предвид човешкия и социален фактор, както и опазването на околната среда, демографските показатели, климатичните изменения е обречен на упадък, барикади и войни. Ролята на Световната търговска организация е водеща, методите й непрекъснато ще се подобряват. Досега не е измислено нещо по-ефикасно от премахването на търговските бариери и засилване на свободната конкуренция. Но то трябва да бъде съобразено с човешките ресурси, с даване на възможност за развитие на по-изостаналите и непрекъснатото реформиране на обществото към по-голяма социална справедливост. Перла Свет * турбо-капитализъм - термин на основателя на WEF-Давос Клаус Шваб

Перла, тези брожения, свързани с дебата за глобализацията по-скоро трябваше отдавна да са следствие на напреднал дебат на тема "Абсолютно свободният пазар не е абсолютното добро"... Преди време коментирахме, че именно политическата система е създадена, за да защитава ефикасно и с достатъчна представителност обществото от мощта - и евентуално - от безразсъдството на предприемачите. От арогантността им, например. В този смисъл ролята на международните организации трябва да осъществят онзи дебат, да са онзи форум, на който ще преодолеем страха при преминаването от Свят /Европа/ на нациите, към Свят на относителната свобода. И в който организациите ще изразяват воля максимално близка до тази на по-голямата част от населението, като ще имат ролята и на организатор на кампании, на популяризиране на определени предимства, за да подготвят общественото мнение за "добрини", които му се готвят... Проблемът идва от различния път на развитие и от големите различия в стартовите постулати и представи на отделните народи по света за благоденствие. Много различни стратегии за собствено развитие се сблъскват с един малък брой стратегии за глобално развитие, и рядко сблъсъкът е продуктивен. Всъщност в момента имаме само една доминираща стратегия за глобално развитие. Например един Китай, въпреки /бъдещата си/ икономическата си мощ, не предлага стратегия за развитието на Евразия, да речем, да не говорим че той не предлага никакъв приемлив модел за богатата част на Европа. Е, тогава всички приказки за лидерство на страна като Китай са безсмислени. Подобно е положението и на Русия, която не е формулирала такава мощна и популярна теза от много десетилетия. И с право не е в клуба на лидерите...

Всичко това да речем, че го приемем. И все пак защо е необходима тази глобализация ? И какво изобщо се разбира под този термин. Мисля че конфликтите произлизат именно от различния в терминологията. С други думи говорейки за едно участниците разбират различни неща.

Пиво, говориш като бихевиорист! :))))

Защото тя (глобализацията) естествено произтича от универсализацията на технологиите. Просто е абсурд, което и да е общество да се затвори в националаната си идилия, защото е икономически, а често и технологично невъзможно някой някъде да измисли Интернет или лекарство за рак или още нещо такова и да си го държи за себе си. Кога ще се разбере най-накрая че националните държави са продукт на едрото машинно производство, което вече не е центъра на съвременните общества? Просто националните държави по ествествени причина са Панталей Пътник и е най-разуманото да се погрижиме колкото се може по-безболезнено да си отидат по етапен ред, отколкото да се мъчим да ги реанимираме с всички сили.

Интересно Пешо, още не съм чул някои да си произвежда електричество с Интернет. Това, че глобализацията е естествен процес не означава че всички я възприемат еднакво. Едно е да свалиш митническите бариери и да имаш демокрация, друго е да играеш по свирката на някоя корпорация.

Какво толкова те възмути в моето малко постингче ?

Мисля, че глобализацията има много страни, но най-много се набляга върху икономическата. Често се говори за преразпределение на икономическата власт чрез така наречените ниши или глобални продукти. Тъй като има вече голяма информация, голяма конкуренция, подвижност на капиталите има и условия за експанзия. Националните икономики се оказват тесни. Страните трябва "да се профилират", да си запазят отрасли, индустрии, суровини с които да доминират над пазара. Някой ще разчитат на земеделието, други на туризма, други на кафето, други на ориза и други, които нямат никакви суровини ще пробият с биотехнология и услуги. Но при глобализацията засега най-важната суровина си остава капитала, той измести златото, желязото, петрола и чрез него се трупат най-големите печалби. А за да се развиват националните икономики всеки разчита на инвестиции отвън. "Капиталите", обаче търсят все по-евтина работна ръка и делокализират предприятия, а в това време, в развития свят, безработните се увеличават. Това не може да продължава и затова в Давос световните лидери се показаха толкова загрижени. В България имаме потенциал и възможности,но изглежда не ги забелязваме, действаме бавно. Не знам дали много хора не си мислят, че можем да съществуваме самички в балканското ъгълче и да се пишем специалисти по всичко.

Виж Пиво, тъй като правиш впечатление на човек изкушен в икономическите въпроси, учудваш ме че имаш такова примитивано разбиране за съвременните корпорации. Много отдавна на собствен гръб те са разбрали че тяхното добро състояние е пряко зависимо от доброто състояние на средата в която оперират. Това е основния закон на всяка екологична система и всеки обект в такава система (било то вълк или корпорация) рано или късно го разбира, а потомците му се раждат с това вродено знание. така че тъкмо корпорациите гледат да угодят на прищевките на всеки и навсякъде защото само по този начин те могат да съществуват - без консуматори те са мъртви. Така че не мога да разбера тази параноя на българите и левичарите на запад от глобализацията. (Между другото имаше мнго оинтерсна статия ама не мога да си спомня къде за това как протестите в Сиатъл са били старателно подготвени месеци преди това от разни полу-нелегални лумпенизирани групички - това е за Перла) Колкото за електричеството и Интернет - и тези които произвеждат електричество, и тези които висят в Интернет, всички не могат без производството на селскостопански стоки. Но това не означава че човечеството все още е в епохата на земеделската цивилизация. Тя отдавна не съществува и е била изместена от индустриалната цивилизация. В момента ние сме свидетели как тя пък си отива в небитието, измествана от т.нар. постиндустриално общество или информационната цивилизация. И тъкмо на този фон, вживяването на много от нашите сънародници в образа на героя на Ботев от Политическа зима, е много гротескно.

---------- "Капиталите", обаче търсят все по-евтина работна ръка и делокализират предприятия, а в това време, в развития свят, безработните се увеличават. ------------- Моля ти се Перла, виж какво написах на Пивото в по-доланта тема на Генерала. Поне тук не само че не се увеличва, ами има и остър недостиг на работна ръка. И въобще не става дума за квалифицирани специалисти - със седмици такива длъжности като продавач на сандвичи остават незаети, защото никой не обажда на такива обяви. В момента безработицата е 4.2% което горе долу отразява професионалните безработни сред малцинствата, които са свикнали да живеят от помощи и насила не можеш да ги накараш да работят.