Не че толкова ми липсва, ама станаха важни неща. Първо, стрелба в Белград. Второ, падна Грозни. Трето, ЕС се репчи на Хайдер, САЩ и другите също, за Израел да не говорим. Четвърто, у нас започна една мътна и кървава за това кой Тачи, и кой не тачи Джафери и пр. Пето, мина конгресът на ДПС, малко хора прочетоха програмните речи на Доган, а бяха много любопитни. Шесто, днес на НС на СДС май са ставали интересни неща, 2 седмици до конгреса на управляващата партия в България, там ще се изяснят доста работа по въпроса за властта и политическата ни стратегия /имам предвид на България/. Седмо, плахо-плахо започва дебатът за националната доктрина... И още, и още. Любопитен съм да чуя сръбската гледна точка за тези неща, затова изпитвам известна празнота от Мълчанието на Безродника...

Генерале, той Безродника сигурно е на погребение днес-утре. Май програмата е на всеки 10-15 дни да гръмват по един. А сръбската гледна точка може лесно да се изложи с 3-4 думи: "Йебем ти душу...." То друго не може да се очаква от народ в чийто език псувните са 5-6 пъти повече отколкото е нормално.

Да бе, и от българския са повече, да му се не види!... Един приятел езиковед, диалектолог обичаше да повтаря следния афоризъм: Къде е езиковата граница между българския и сръбския език? Ами там, където престават да псуват на Бог, започва българският... :)))

Преди години баба ми ми разказа за случай на летището в Белград. Някакъв сърбин явно е чакал свой роднина или приятел. Последният се появява и вместо "здрасти" или нещо подобно онзи се изцепва с пълно гърло: "Йебем ти сестро!!". Баба ми не е човек, който се шокира много от такива работи, но определено беше впечатлена как сърбите си казват "Добър ден"..